За поредна година реших да направим времето около Коледа още по-вълнуващо с календар с изненадки. Нямах и много избор след миналогодишния – Ади започна да ми напомня от октомври. Този път реших да си направим такъв, който да ползваме по-дълго и му отделих, да си призная, доста време. Сетих се, че мога да ползвам една дъска, която остана от сватбата ни лятото, с все канапа и щипките. Имахме и доста пликове от всички картички. Все пак се оказаха недостатъчни, но освен пликовете и едни картончета, май почти нищо друго не ми се наложи да купувам. Последният уикенд на ноември мина в голямата си част в рязане, лепене и творене. Но всъщност съдържанието беше най-сериозното предизвикателство.

Прилежно кътах календара на най-скришното място в малкия ни апартамент, но Ади го откри дни преди първи декември. Това по никакъв начин не се отрази на възторга му, освен че не успях да го уловя на снимка. Дори може би се ентусиазира още повече и когато най-накрая дойде време, отвори 2 плика наведнъж, за което малко се сдърпахме.

Във всеки плик имаше картичка с различна коледна задачка/ мисия за съответния ден. Започнахме с писмото до Дядо Коледа, минахме през коледни книжки, филмчета, пиеси, купихме подаръци за хора в нужда, прегледахме играчките му за такива, които също можем да подарим, правихме близалки, картички, украсявахме и така всяка сутрин започваше с календара. А често и вечерите завършваха с него. Наложи ми се да измислям приказки с животните от пликовете. Но явно се справях, защото Ади искрено им се радваше.

Последния плик бяхме оставили празен, за да може Дядо Коледа да мушне там картичката му, когато минава да остави подаръка. След като се прибрахме от вечеря с бабите и дядовците, подаръкът и картичката го чакаха вкъщи, а той просто преливаше от щастие.

Последвайте ме и във Facebook и Instagram 😉