След като няколко плана за есенни пътешествия пропаднаха по една или друга причина, спонтанно се отправихме към Братислава. Винаги оставала на заден план, решихме, че е дошло време и за нея. А градът се оказа супер чаровен, особено в предколедния му вид. 

Старото градче е сравнително малко, но на всеки ъгъл се намира нещо интересно и нулевите температури ни най-малко не ни спряха да се шляем по цял ден. Включително малкото човече, което всъщност е най-студенолюбиво от трима ни. Натъкнахме се на всякакви вкусотии и други съкровища, а от време на време се отбивахме и до коледния базар за по чаша греяно вино. Разположен е на централния площад, където от сградата на бившето кметство (сега Музей на Братислава) се открива гледка към целия стар град и замъка.

Така известната “Синя църква”, популярна заради необичайния цвят и art nouveau стил, е на пешеходно разстояние от центъра. (Всъщност всичко, което ни трябваше, беше на пешеходно разстояние – още точки за Братислава.) Не беше отворена тогава, но си заслужава дори и просто да се разходиш до там. Сградата на училището, в съседство от нея, е дело на същия архитект и отново е в този стил. Едно различно лице на града.

Извън стария град е пълно с графити по калканите. Панелните блокове от другата страна на Дунав пък са необичайно цветни. Едно усещане за пъстрота почти надделяваше над мрачното време. 

Две местa станаха любими на Ади. Магазинчето за близалки нямаше как да му убегне. Освен всичко, приготвяха и на място. А съвсем наскоро бяхме правили опити и вкъщи, като коледна задачка от календара му. Нашите обаче съдържаха само мед, лимон и кокосово масло и далеч не бяха толкова атрактивни… Второто местенце беше една кокетна книжарница с много детски книжки. Между останалите находки, открихме втора книжка от поредицата на “Пчелите” от Пьотр Соха – ‘Stromy’ (Дървета), за съжаление само на словашки. Подшушнаха ни, обаче, че следващата година ще излезе и на български и сега я чакаме с нетърпение.

Кръстосвайки града, минахме през коледния базар неведнъж. За виното споменах, а от нещата за хапване, които опитахме, мисля, че картофената палачинка ми хареса най-много. Подготвени с чашки и торбички, почти не ни се наложи да ползваме еднократни. Хората обаче масово пиеха от стиропорени, а е достатъчно човек просто да вземе чаша със себе си, когато знае, че се е запътил натам. Освен друго, са адски вредни за здравето – по-вредни от повечето други видове пластмаса. Като цяло, обозначените с 6 (за стиропор) и 7 пластмасови изделия са много лош избор, особено в комбинация с гореща напитка. Малко повече по темата може да се прочете тук.

Успяхме да се видим и с една приятелка и бивша колежка, която сега живее в Братислава. А Ади беше толкова улисан в книжките си, че на моменти почти забравяхме, че е там.

Пътуваме заедно откакто беше бебе. Дори паспортът му още е със снимката на сърдито двумесечно бебе, заради което винаги отнася някоя шега на летището. Оставяме го, когато преживяването и/или дестинацията, които сме набелязали, не са подходящи, но напоследък не се случва често. Така разходките ни всеки път се обръщат на игра. На предишното ни пътуване, например, подхвърляхме едно топче, което той гони из целия град. Преди това разнасяше доставки, всеки път измисля нещо. Този път бяхме духове и той ни залавяше. Особено актуално беше на тъмно. Покрай тази игра успяхме да стигнем и до Историческия музей, който се помещава в замъка и разказва историята на Словакия от келтите до днес. Интерактивните елементи не просто задържаха вниманието на Ади, а дори се наложи да го побутваме, за да успеем да пообиколим преди да затвори. (Няма чак толкова много неща, просто ние отидохме късно.)

Последната вечер се отправихме към една бирария, която моята приятелка ни препоръча. Мястото беше пълно с местни и се оказа, че има дълга история. А разядката им от бирена мая и яйца не е за изпускане. Докато ние и се наслаждавахме, Ади правеше… йога!

Как да намалим отпечатъка си, когато сме на път:

• Когато пътуваме с ръчен багаж и сме ограничени откъм място и килограми, бутилките и чашите могат да бъдат малко по-сложни за пренасяне от торбичките, които хем са леки, хем не заемат много място. Мисля, че все пак място може да се намери поне за едно от двете, но в случаите, когато то наистина е кът, силиконово шише от този тип може да се окаже полезно. Една приятелка наскоро ми подари това. След като въздухът се изпомпа, силиконовото тяло се сгъва и намалява размера му наполовина. Не филтрира водата, но ако чешмяната на място е хубава, върши чудесна работа.
• Лесно можем да си спестим принтирането на резервации/ бордни карти, като просто си свалим съответните приложения на телефона.
• Често, когато правим обиколка, си наемаме кола от летището и на тръгване я връщаме там. Съответно това е и превозът ни от и до летището. Но в случаи като този, когато не ни е нужна кола и не сме с прекалено много багаж, се възползваме от градския транспорт. Бяхме в центъра с една смяна, за малко повече от половин час и с 30 спестени евро (в двете посоки).

Последвайте ме и във Facebook и Instagram 😉