Избрах втората тема от тази поредица да бъдат козметичните продукти и тези за лична хигиена, които използваме ежедневно. При мен поне доста сериозна част от използваната пластмаса, произхождаше именно от тук. Отдавна се стремя да използвам продукти от възможно най-естествени съставки, но едва напоследък имам по-сериозен прогрес с намаляването и на опаковките (най-вече пластмасовите). А наистина има страхотни продукти, които, освен всичко друго, могат да ни спестят и средства. И така, този толкова пролетен месец реших да посветя на грижата за нас самите, но с внимание и към природата.

Грижа за косата

Започвам от миенето на косата, за което мисля, че е напълно възможно опаковките да бъдат изцяло елеминирани, благодарение на твърдия шампоан и балсам. Аз се снабдявам с моите от Lush и съвсем честно казано повече не бих се върнала към предишните, които съм ползвала. Шампоанът, който аз много харесвам, е ‘Honey I Washed my Hair’ и е достатъчно да минеш върху косата си 4 – 5 пъти, за да образува предостатъчно пяна. Изкарва по минимум 4 месеца при миене на средно дълга коса 2 до 3 пъти в седмицата. С балсамите все още изпробвам и за сега Jungle ми се струва доста добра опция. Продават се без каквато и да е опаковка. Ако като мен не разполагате с подходящи кутийки, можете да си купите алуминиевите им еднократно. Шампоанът и балсамът излизат общо 37.50 лв, но както казах, стигат за наистина дълъг период. Смятам, че едно блокче се равнява на поне 2 шишета стандартен шампоан или балсам, т.е. на годишна база струват не повече от едни средно хубави такива. Съдържат основно естествени съставки, като останалите са отбелязани като “безопасна синтетика”, за което за момента съм избрала да им се доверя, макар че по принцип съм доста скептична към съставката “парфюм”, която би могла да крие доста неща. Лесни са и за пренасяне, когато сме на път, особено в самолета. Попадала съм на твърд шампоан и на други места, но по-често са все пак в някаква опаковка. Така или иначе, опции има.

Има едни продукт, на който все още не съм намерила заместител. Много отдавна ползвам балсам без отмиване, който едновременно хидратира и фиксира къдриците. Купувам си го 2 пъти годишно, но е в изцяло пластмасова опаковка.

Грижа за тялото

За тялото също използвам твърд сапун вместо душ гел. Причините са същите – търся такива с възможно най-натурални съставки и с възможно най-малко опаковка. Купувам си от Zoya или някой фермерски пазар, като обикновено избирам нещо до към 5 – 6 лв. За лосион използвам естествени масла, в случая от кокос, какао и карите, също от Zoya. Имат цяла серия в стъклени бурканчета, които после могат да се използват за друго или да се рециклират. 150 гр. от него струват 15.75 лв. Все още не съм изразходила сегашното, затова не мога да преценя за колко точно време ще ми стигне. Използвам и самобръсначка, но със сменяеми ножчета. Попадала съм и на изцяло метални онлайн, които мисля, че са още по-добър вариант, но засега разполагам с този.

Проблемният продукт в тази категория за мен дълго време беше дезодорантът. Много варианти изпробвах преди да се спра на този – с естествени съставки и в рециклируема алуминиева кутийка. Мисля, че когато си свикнал с конвенционален дезодорант е доста трудно да преминеш на такъв. И на мен ми отне време, но тялото ми привикна и вече го ползвам втора година и съм доста доволна.

Грижа за лицето и ръцете

Кремовете за лице и ръце, които използвам, са предимно в стъклени и алуминиеви опаковки, с изключение на помпичките, които са пластмасови. За разлика от пластмасата и хартията, които могат да се рециклират веднъж до няколко пъти, стъклото и алуминият могат да бъдат рециклирани многократно, или на практика безкрайно, без това да променя качеството им. Много харесвам кремовете на Handmaids, по които всъщност Иво ме запали, след като ми подари един комплект преди време. Макар и стъклени, са също много лесни за пренасяне и ги нося навсякъде, където пътуваме. Ако искате да сте още една крачка напред, можете да забъркате козметиката си и сами, според съответните нужди. В Zoya можеш да донесеш шишенцето си и да вземеш насипно различни масла. Не съм голям специалист, затова за момента се доверявам на марки като тези, които внимават със съставките и опаковките. За почистване ползвам отново твърд сапун. Lush имат и специални варианти за лице.

Темата с грима е доста обширна, а и да си призная последните години не използвам гримове особено често, освен няколко неща, които също се стремя да купувам от марки с подобна визия. Като цяло, гледам първо да изразходя до край това, с което разполагам и тогава търся по-добра алтернатива, с която да го заместя. Засега оставям тази тема настрана, но може да се върнем на нея на по-късен етап или пък поетапно да споделя нови открития.

Устната хигиена

Бамбукови четки се предлагат вече от доста марки, но най-икономичният вариант, който съм намерила до сега, е този на Zoya. Мисля, че струваше около 5 лв. Ето и продукт, който съм пробвала да забъркам сама – паста за зъби. Най-изчистените откъм съставки варианти и с по-екологична опаковка намирам за доста скъпи. А и след като на много места попадах на препоръки за домашна паста, ми се стори достатъчно лесно и реших да пробвам. Рецептата е 2 лъжици кокосово масло, 1 лъжица сода бикарбонат, 10 – 15 капки етерични масла по избор. Все още експериментирам с последните, но вярвам, че ще нацеля моето. Домашната паста силно наподобява по-екологичните варианти на вкус и усещане и доста се различава от стандартните. Но мисля, че е до време и човек свиква. Не знам дали ще успея да убедя останалите вкъщи в това, но времето ще покаже. 🙂 The Humble Co. освен бамбукови четки и по-приемлив вариант на паста за зъби за малки и големи, имат и конец от царевица и восък в картонена опаковка, който излиза сравнително изгодно на фона на другите не-пластмасови такива – под 8 лв. за 50 м.

И още нещо…

Пластмасовите клечки за уши така или иначе предстои да се забранят и от известно време има достатъчно опции за картонени или бамбукови. (Между другото, съм попадала и на многократен вариант с тампонче, което се измива, но не съм изпробвала.) А продуктът, който наистина недоумявам защо все още съществува в нерециклирана форма, е тоалетната хартия. Намирам за абсурдна идеята да се отреже дърво с тази цел. Мисля, че в повечето супермаркети има наличен поне един вариант на рециклирана хартия. Макар и в найлонова опаковка. В Billa поне със сигурност има. И с това мисля да приключа тази публикация, за да бъде все пак прочетена поне от някой. Остана една подтема, която обаче също намирам за достатъчно обширна, а от друга страна ми е и малко далечна точно в момента. Затова, слагам точката, а пропуснатото сега – остава за друг път. 🙂

Последвайте ме и във Facebook и Instagram 😉