Потресаващите условия на труд в голяма част от фабриките в развиващите се страни по света не са тайна почти за никой, но някак не успяват да накарат западния свят да промени системата. Темата с пластмасата в дрехите пък като че ли доби повече популярност едва напоследък, след статиите за количествата микропластмаса, които се отделят при всяко едно пране. Добавяйки токсичните химикали, които се ползват и свръхконсумацията като цяло, проблемите на модната индустрия са много, а тук ще опитам да обобщя във възможно най-кратък формат основните екологични такива и решенията, с които аз съм наясно. Честно казано не ми е присъщо да говоря за мода и съм сигурна, че по всяка от подтемите, засегнати тук, има хора много по-вещи от мен. И все пак, споделям моя поглед върху опциите ни за по-екологични избори що се отнася до дрехите към момента.

УСТОЙЧИВИ МАРКИ И МАТЕРИИ

Трудно е да се информираш добре за всяка отделна марка и макар че най-известните брандове за бърза мода са на прицел, противно на всеобщото схващане, неетичните практики в производството на дрехите далеч не се ограничават само и единствено до тях. (Попадала съм на видеа, които направо са ме разтърсвали. Сега искам да изгледам и филма ‘The True Cost’.) Едно приложение, на което наскоро попаднах, е Good on You – дава оценка за желаната марка от 1 до 5 по три критерия – околна среда, условия на труд и отношение към животните. Според него, например, някои от добре познатите ви скъпи и маркетирани като устойчиви марки получават по-ниска оценка от Zara и H&M, например, които са с оценка 3.

Някои от вас сигурно вече са гледали това видео или поне са попадали на изследванията, че с всяко пране се отделят сериозно количество частици пластмаса във водата. Макар и не толкова видима, пластмасата за съжаление присъства в огромна част от текстила, който ползваме…. Използването на полиестер в дрехите се е повишило в пъти за последното десетилетие. И това е доста сериозен проблем, за който честно казано само допреди може би година дори не се бях замисляла сериозно. Според тази статия на места дълбоко в океана е открита повече микропластмаса на кубичен метър дори и от средните нива, отчетени в т. нар. Голямо тихоокеанско сметище. За мен поне това са ужасни новини и в последните месеци наистина се стремя да купувам дрехи от максимално естествени материи. За съжаление има някои категории, при които това на този етап е наистина трудно – например, банските, спортните клинове и обувки и тн. И все пак, мисля, че трябва максимално да се опитваме да се върнем към естествените материи – памук, лен, вълна… Инвестира се и в нови устойчиви алтернативи, които звучат обещаващо. Лиоселът е един такъв пример, но наистина не мога да гарантирам до колко точно е природосъобразен – малко повече по темата може да прочетете тук. Рециклираната пластмаса (дори и събрана от океаните) като суровина за направа на дрехи за мен определено не е добро решение по същата тази причина – отделянето на още микропластмаса във водата. Смятам, че е по-добре да се влага в по-трайни продукти. Затова избягвам такива материи, макар и да са с етикет “устойчиви”…

Като цяло, съветът ми е до колкото е възможно да проучвате и подбирате марките, според добрите им етични и екологични практики и винаги да се допитвате до етикетите. За съжаление, тези практики идват с по-висока цена, която не всеки може да си позволи и за това и не съм привърженик на тоталното отричане на достъпните дрехи, защото има много хора, които просто няма как да отделят по-голям бюджет, а пазаруват малко на фона на други, които могат да си позволят високата цена на по-устойчиви марки, но пазаруват в пъти повече… Общо взето нещата са много комплексни. Но нещо, което смятам за важно и си важи по принцип, е подкрепата към местните производители и марки. Освен всичко останало, колкото повече такива продукти пазаруваме за сметка на вносните, толкова повече спестяваме откъм въглеродни емисии от транспорт. В последните години се появиха страхотни български брандове, които се справят чудесно по всички критерии и от които аз с най-голям кеф си пазарувам.

ВТОРИ ЖИВОТ ЗА СТАРИТЕ ДРЕХИ

Отново, както с всичко останало, е много важно да имаме предвид целия цикъл на даден продукт, вкючително какво се случва с него и след като вече не ни е нужен. Ето какво правя аз с дрехите, които по една или друга причина повече няма да ползвам:

• Ако са малко използвани и в добро състояние се оптивам да ги продам. Ползвала съм приложението Shedd (за съжаление от тази година са преустановили дейността си) или фейсбук групи за тази цел. Така може да се вземе най-добра цена, но ако не ви се занимава, можете да изпратите дрехите си и на Remix Second Hand Shop. Те ги остойностяват и качват на сайта си, а вие получавате определен процент от сумата за всяка продадена дреха. Попадала съм и на други опции, като например Скрито в скрина (за детски дрешки), но не съм се възползвала до сега.
• Нещата, които не стават за носене, давам в H&M за рециклиране.
• Контейнерите за текстил също са много добър вариант.

Освен да продадете, разбира се, чудесна опция е и да се пазарува втора ръка, като можете да попаднете на страхотни находки. Аз последно се сдобих с нещата от снимката от един ‘pop-up shop’ на Frea. Има хора, които вече пазаруват само така – можеш да обновяваш гардероба си често без да изпитваш вина и то на добра цена. Откровено казано не съм най-големият експерт, но има достатъчно такива. Напоследък, например, много харесвам Thrift Sheep.

И един от най-лесните и приятни варианти да използваме дрехите максимално си остава размяната между приятелки. Част от дрехите, които ползвах при първата си бременност, бях раздала, а сега ползвам отново. Също така, този път приятелки ми дадоха някои неща, които не ми се наложи да купувам. Предвид, че се носят само няколко месеца, наистина е супер възможност.

ПРАНЕТО

Освен пластмасата, разбира се, са важни и останалите химикали, които отиват във водата с всяко пускане на пералнята. От години използваме по-екологични варианти на прах за пране, но преди няколко месеца експериментирах и със сапунените орехчета на Tierra Verde и всъщност останах супер доволна. Така спестявате пластмасовата опаковка, а и са изцяло естествени. Освен това, излизат доста изгодно – 2 – 3 орехчета ползваме поне за 2 перални и са идеални и за детските дрешки. Пакет от 92 бр. орехчета беше под 20 лв. За по-замърсените зони, ако преценя, предварително използвам сапун за петна, а ако се налага, може да се добави малко прах в пералнята (от някоя по-изчистена откъм съставки опция), но като цяло се справят наистина много добре. Дрехите нямат аромат, просто излизат чисти. От магазина ме бяха посъветвали за аромат да добавя в торбичката, с която се пускат, няколко капки етерични масла по избор, но веднъж изпробвахме и не забелязах особена разлика. Така или иначе, това не ме притеснява. Смятам, че без синтетичните аромати е много по-добре. Срещала съм противоречиви мнения относно това колко природосъобразни са всъщност, заради далечния им произход, но все пак си мисля, че ползите в случая сериозно надделяват.

Последно по темата с прането, важно е когато избираме пералня да е от висок клас на енергийна ефективност, да я пускаме на правилната програма и пълна, а сушилнята (ако се ползва такава), да е сведена до минимум.

Ще завърша с това, че както с всичко, но особено при дрехите, е много важно да можем да се въздържим от ненужните покупки и да следваме правилото: малко, но качествени неща за сметка на многото некачествени. Надявам се да съм била полезна и ви пожелавам умерено и устойчиво пазаруване. 🙂

Последвайте ме и във Facebook и Instagram 🙂