Явно неусетно пътуванията ни през декември са се превърнали почти в традиция. Не всяка година успяваме да се организираме, но пък винаги, когато успеем, ни остават чудни спомени. Този път решихме да си спретнем обиколка с кола, включваща Будапеща, Виена и Загреб (с вечеря в Словения по пътя). Често хората много ни се чудят, когато се решим на нещо подбно, предвид че самолетните билети излизат по-евтино. Освен, че е много важно да намалим полетите заради влиянието им върху климата, пътуването с кола/ влак/ автобус има своя чар. Друг голям бонус, особено в този сезон, е, че не сте затворени с куп кашлящи хора в продължение на час, два или повече. Може би сме късметлии, че Иво обича да кара, но всъщност нямахме никакъв проблем с придвижването в двете посоки с двете деца. Разбира се, че всяко има своите епизоди, но тях си ги има и със самолета. Така че горещо ви препоръчвам тази опция! 😉

Будапеща

В Будапеща сме били много пъти и двамата с Иво, включително сравнително скоро на фестивала Sziget, но аз лично много я харесвам, а и беше удобна за първа спирка, така че първата ни нощувка и деня след това прекарахме там. Беше доста мъгливо и сиво и някак си нямах желание да изваждам апарата, затова от там имаме буквално 2 – 3 снимки за личния ахив. Разходихме се с любимата учителка на Ади – Мис Ели, която вече живее там. Тя пък ни заведе в Къщата на Худини – музей, включващ шоу, посветено на илюзиониста, който се оказа, че е родом от Унгария. Иво и Ади влезнаха, докато ние се видяхме на по чай и излезнаха доста ентусиазирани. 🙂

Успяхме да се сдобием с една детска книжка за Виена от second-hand книжарница близо до апартамента ни. Много обичаме да купуваме детски книжки от местата, които посещаваме с Ади. Мисля, че много обогатяват и му помагат да запомни преживяването. И така, след Будапеща, с книжката под ръка, се отправихме към Виена.

Виена

Във Виена наблегнахме на разходките и коледните базари, които са буквално навсякъде, като спокойно навъртахме 10 – 15 километра на ден. (Ади вече е трениран и ходи МНОГО.) За съжаление, за да успеем да обиколим повече места, не успяхме да се възползваме от маршрутите в книжката, но пък първата част е история на града, която също е написана интересно като за деца.

Тук отварям една скоба за да кажа, че в хотела ни там имаше не един пример за устойчивост. Нямаше еднократни шишенца със сапун и шампоан, а бяха в диспенсъри. Аз си ползвам твърдите барчета, но го отчитам като плюс. Имаше и кофи за разделяне на боклука в самия хотел, което също много ме зарадва. Чаршафите и завивките пък бяха от сертифицирани естествени материи. До колкото знам, това като цяло са нормални неща за Австрия и все пак, такива места задължително трябва да се насърчават с високи оценки.

Какво би била Виена без виенска сладкарница и виенско колело?:) Не обичаме да си прекарваме времето по опашки и затова пропуснахме някои кафенета, които бяхме набелязали, включително прословутия хотел Sacher, но пък се насладихме на съвсем задоволителна торта в сладкарницата Aida по-надолу по улицата.

Веднъж, когато Ади още нямаше 3, не го пуснаха на виенското колело в парка Tibidabo в Барселона и от тогава иска да се качи. Така че това беше едно от нещата, които очакваше с особено нетърпение. Аз пък много се зарадвах, че се престраши, защото напоследък често се страхува от високо. По-голямата част от атракционите не работеха, явно заради сезона, но толкова му хареса, че сега е решил, че иска да отидем пак за рождения му ден… 🙂

Дворецът Шьонбрун и градините заслужават един цял ден, но не разполагахме с това време и тъй като и двамата не бяхме стигали до него на предишните ни ходения във Виена, решихме все пак да се разходим и до там. Голяма част от градините са затворени през зимата, но все пак си заслужава поне да се види. Детският музей в двореца ми се стори интересен, но решихме, че също ще остане за следващия път. Музеят, който обаче ви препоръчвам да не изпускате, особено ако посещавате Виена с деца, е Haus der Musik.

Всеки етаж от музея на музиката е част от интерактивно преживяване, което започва с виенската филхармония, минава през звуците и инструментите и завършва с композиторите. Да изкомпозираш собствен валс, да чуеш през ушите на различни животни и да дирижираш оркестър са само част от нещата, които веднага биха грабнали всяко хлапе.

Загреб

На път за Загреб спряхме да вечеряме в Марибор в Словения и всъщност беше една от най-приятните ни вечери. Не помня от къде тръгна, но се загледахме в стари клипчета на Ади като бебе и много се забавлявахме. Сигурно за хиляден път ще се оплача колко бързо растат тези деца, но някой ще го спре ли това препускащо време!:(

В Загреб има поне толкова коледна украса и базари като във Виена и атмосферата наистина е вълшебна. Прекарахме времето си основно навън. За вечеря се спряхме на това семейно местенце, което препоръчвам. А за последния ден си оставихме Техническия музей “Никола Тесла”, който е абсолютно задължителен, ако сред вас има любители на самолети, подводници, пожарни коли и космически апарати.

Мили, който проспа по-голямата част от това пътуване, навърши четвърт годинка в Загреб. Макар че едвам се сдържахме да не изядем тези пухкави бузи, решихме да почакаме още малко. ❤

Техническият музей наистина има впечатляваща колекция от парни двигатели, пoжарни коли от преди десетилетия и какво ли още не. Но тези пожарни… Оставиха Ади зашеметен! Дори заяви, че му е харесало повече от полуфиналите на ‘България търси талант’, които гледа на живо и всеки път чакаше с голямо вълнение. 🙂

След близо седмица и 2200 км благополучно се прибрахме вкъщи, заредени със супер емоции. След като ходим някъде, четем книжките, които сме си донесли, търсим филм, свързан с мястото, понякога си носим нещо за хапване/ пийване от там и си правим вечеря или нещо подобно в зависимост от дестинацията. Този път с Ади отидохме на опера (за него беше за първи път) – на “Вълшебната флейта” адаптирана за деца. Съвсем откровено, не бих казала, че това е моето изкуство, но това пък в никакъв случай не означава, че искам да предавам това си усещане на Ади. Представлението е супер и го препоръчвам дори и по принцип да не сте от най-големите любители на операта. Направено е много забавно, така че наистина да е интересно дори и на по-малки деца като Ади и продължава около час.

А за финал мога само да кажа, че ние все по-често си подаряваме преживявания вместо физически подаръци, като пътуванията са сред любимите ни такива. Не искам да издавам предварително, но и тазгодишните ни коледни подаръци към близките ще са основно такива.

Пожелавам ви прекрасно прекарано време с любимите ви хора, защото празниците са именно заради това.

Последвайте ме и във Facebook и Instagram 🙂