Темата за пътуванията се оказа най-предизвикателната за мен в тази ми поредица. Много пъти започвах да пиша тази статия от начало, защото ми се струваше направо лицемерно, предвид общия ми досегашен въглероден отпечатък. За последните 15 години съм обиколила повече от 30 страни, живяла съм в 4 от тях на 2 континента и общо взето, средствата ми се измерваха в самолетни билети. Както и преди съм споделяла, обаче, в отделните етапи от живота си съм си двала сметка за различни неща. И съвсем честно, и през ум не ми е минавало преди години за степента на вредата върху околната среда, която честите полети носят със себе си. От друга страна, продължавам да смятам, че всички тези преживявания и срещите с хора от всякакви крайчета на света са ме оформили такава, каквато съм днес. Едва ли щях да се запаля толкова, още по-малко да имам смелостта да започна блога и да ви споделям по тези теми. А от както го правя, поне десетина души са ме зарадвали с дадена промяна, за която са се вдъхновили покрай него. Което е жестоко. И така, пътуванията са важни, пътуванията разширяват хоризонта, както нищо друго, събарят границите, които сами си поставяме, учат ни на толкова много (много клиширано, но абсолютно вярно). И затова, мисля, че темата за отражението им върху околната среда и климата също е важна. Какво можем да направим за да бъде изследването на нови места и култури по-природосъобразно? Ето ги и моите размисли и идеи.

Едно от основните предизвикателства в тази връзка е именно:

ТРАНСПОРТЪТ

Тази таблица представлява едно най-грубо сравнение между най-честите средства за транспорт. Разбира се, има много условности, като това колко места има в превозното средство, какво и колко гориво използва, колко е пълно, а и допълнителния ефект от отделянето на други газове на висока надморска височина. Ако искате да прочетете малко по-подробно, цялата статия се намира тук. Но за да оставим нещата по-прости и синтезирани, средният отпечатък на един пътник за изминат километър със самолет е грубо от 5 до над 40 пъти по-голям от този, изминат с влак и от около 2 до 6 пъти по-голям от този, изминат с кола (стига в нея да се возят поне двама). Или с други думи, намаляването на полетите има важна роля в борбата с климатичната криза, като към момента авиацията е отговорна за около 2% от общите емисии. В същото време, обаче, глобално индустрията продължава да расте без да има причина да очакваме съществена промяна в технологията, която да доведе до намаляване средните емисии на пътник, в близкото бъдеще.

Фактът, че терминът “flight shame” (вината, която пътниците изпитват, когато пътуват със самолет, заради въглеродните емисии) рядко се среща в превод на български (“срам от летене”) ме навежда на мисълта, че липсва особена информираност у нас и по тази тема. Споделяла съм тази статия и преди, но отново я препоръчвам, ако искате да прочетете повече за вредите и възможностите, свързани с летенето. Говори се, например, за алтернативно таксуване, при което всеки следващ полет в годината да се облага с данък – обратно на съществуващите програми, при които колкото повече летим, толкова повече мили събираме, които ни дават опцията да летим още повече… Инициативата Flight-free 2020 пък цели да събере 100 000 човека, които да не предприемат полет през цялата 2020. Това ми се струва наистина ограничаващо, въпреки че много еколози призовават точно за това. Моето решение към момента е аналогично на мерките, които предприемаме и в други сфери от ежедневието – стремим се да намалим консумацията си. Не съм веган, нито вегетарианец, но просто не смятам, че месото трябва да е част от всяко меню, всеки ден – има достатъчно разнообразие от храни. Така и с полетите – това, което се старая да правим, е, до колкото е възможно, да оптимизираме, а понякога да се спираме на по-близки дестинации, които да са достижими с кола (или влак). Така миналата година 2 от ваканциите ни ни отнеха по доста часове на посока с колата, но пък ни беше много забавно. Е, имахме някои епизоди с бебето, но тях нямаше да си ги спестим и със самолета. Когато сте си набелязали такова място с различни възможности за транспорт, можете да добиете поне ориентировъчна представа за отпечатъка, който бихте оставили с тях чрез EcoPassenger.

Относно опцията да ‚компенсираме‘ емисиите си, като инвестираме в подходящ за целта проект при закупуването на билета – все пак е нещо, но далеч не я намирам за перфектна. Често е критикувана като възможност за богатите да платят за емисиите, които генерират. И самата истина е, че те така или иначе се отделят, а

най-смисленото решение си остава намаляването на полетите.

И след като най-общо ви споменах за проблема и основните мерки за справяне с него, ще премина към някои по-малки стъпки, които макар и малки, имат своя принос.

КАКВО МОЖЕМ ДА ПРЕДПРИЕМЕМ, КОГАТО ВСЕ ПАК ЛЕТИМ

Разбира се, разхода на гориво и емисиите, варират от самолет до самолет, според цялостната организация и съответно от авиокомпания до друга. Мога да ви споделя и за този доклад на London School of Economics, според който EasyJet са близо 2 пъти по-икономични от към емисии, спрямо Корейските авиолинии. Истината, обаче, е, че в крайна сметка повечето от нас ще вземат решение с коя компания да летят най-вече на база цената на полета и това до колко удобен е като времетраене и часове. И все пак, когато има повече опции и тези параметри са сходни, както с всичко останало, е добре да предпочетем компанията, която инвестира в правилната посока. Другото, което трябва да имаме предвид що се отнася до ефективност, е, че директните полети са много по-щадящи от тези с прекачвания, тъй като най-много гориво се изразходва при излитане и кацане на самолета. Също така, колкото по-малко тежи той, толкова по-малко гориво хаби, но често ограниченията в багажа са свързани и с финансови мерки, така че мисля, че в общия случай човек по-скоро се ограничава до това, което наистина ще ползва по време на пътуването си. Относно седалките в бизнес и първа класа – ясно е, че те вървят заедно с най-големия отпечатък на пътник.

Отделно от транспорта, има още много действия, с които можем да оптимизираме ресурсите, свързани с едно пътуване. Ще опитам да ги обобщя така:

ПРЕДИ ДА ТРЪГНЕМ

Това, което се старая да добавя към задачите преди да тръгнем напоследък са тези няколко неща:

• Да изключим от контактите уредите, които не е нужно да бъдат постоянно включени. Дори и да не работят, те хабят ненужно енергия. В този ред на мисли, да намалим или изключим напълно отоплението, според възможностите за това.
• Да проверим хладилника за храна, която би се развалила, докато ни няма и по възможност да я изядем, замразим или оставим на някой близък.
• От както пътуваме с децата, се старя да се запасим с нещо за хапване, включително плодове, когато е възможно. Особено в самолета, опциите за нещо читаво, а и в по-читава опаковка, са си доста ограничени. 

ДА ВЗЕМЕМ

Когато многократните атрибути са на разположение по време на пътуването, не се налага да се ползват повече еднократни такива, отколкото вкъщи.

• Винаги проверявам дали чешмяната вода става за пиене. (Когато се наложи да купувам бутилирана, се старая да изхвърля бутилките в контейнер за рециклиране, а когато това не е опция, съм запазвала поне капачките.)
• Винаги взимам със себе си шишета и торбички, по възможност и някоя друга чаша или кутия.
• Винаги си нося и собствена козметика за банята, за да не ползваме еднократните шишенца, които масово се предлагат в местата за настаняване.

ПО ВРЕМЕ НА ПЪТУВАНЕТО

• Все повече са местата за настаняване, които прилагат по-екологични практики. Ясно ми е, че ще отнеме време да станат масово явление и че все още е трудно да избираме основно такива. Но може да разгледате Ecobnb за малко вдъхновение по темата.
• Вече почти никъде няма да ви поискат принтирани резервации или билети, а миналата година дори се възползвахме от гайд, който свалихме във формат за Kindle и ни свърши чудесна работа.
• За всичко останало можем просто да се придържаме към нещата, които правим и у дома – да избираме да се придвижваме с градски транспорт, колела или пеш, да изхвърляме разделно боклука си и тн.

И нещо, което си мисля за финал и за което ми се иска да отделим време в бъдеще, е да се включваме в проекти, които са от полза за мястото, което посещаваме. Ако сте правили нещо такова на по-кратки пътувания, ще се радвам да ми споделите, където и както ви е най-удобно.

Съвсем не винаги успявам да се справя с всички неща, за които ви споменах и ще повторя, че далеч не съм пример за нисък въглероден отпечатък. Но едни от най-хубавите ми спомени са свързани именно с тези преживявания и мога да пера многократни пелени цял живот, но откровено не мога да си представя живота без пътешестване. И така, избирам да се фокусирам върху това, с което се справям, а то не е никак малко. И вместо да се обвинявам, си пожелавам, а пожелавам и на вас, да пътуваме все по-осъзнато, да претегляме опциите и да прилагаме добрите навици винаги, когато е възможно, за да съхраним вълшебните места, които искаме да посетим.