/2/ Да се погрижим за себе си и природата едновременно

Избрах втората тема от тази поредица да бъдат козметичните продукти и тези за лична хигиена, които използваме ежедневно. При мен поне доста сериозна част от използваната пластмаса, произхождаше именно от тук. Отдавна се стремя да използвам продукти от възможно най-естествени съставки, но едва напоследък имам по-сериозен прогрес с намаляването и на опаковките (най-вече пластмасовите). А наистина има страхотни продукти, които, освен всичко друго, могат да ни спестят и средства. И така, този толкова пролетен месец реших да посветя на грижата за нас самите, но с внимание и към природата.

Грижа за косата

Започвам от миенето на косата, за което мисля, че е напълно възможно опаковките да бъдат изцяло елеминирани, благодарение на твърдия шампоан и балсам. Аз се снабдявам с моите от Lush и съвсем честно казано повече не бих се върнала към предишните, които съм ползвала. Шампоанът, който аз много харесвам, е ‘Honey I Washed my Hair’ и е достатъчно да минеш върху косата си 4 – 5 пъти, за да образува предостатъчно пяна. Изкарва по минимум 4 месеца при миене на средно дълга коса 2 до 3 пъти в седмицата. С балсамите все още изпробвам и за сега Jungle ми се струва доста добра опция. Продават се без каквато и да е опаковка. Ако като мен не разполагате с подходящи кутийки, можете да си купите алуминиевите им еднократно. Шампоанът и балсамът излизат общо 37.50 лв, но както казах, стигат за наистина дълъг период. Смятам, че едно блокче се равнява на поне 2 шишета стандартен шампоан или балсам, т.е. на годишна база струват не повече от едни средно хубави такива. Съдържат основно естествени съставки, като останалите са отбелязани като “безопасна синтетика”, за което за момента съм избрала да им се доверя, макар че по принцип съм доста скептична към съставката “парфюм”, която би могла да крие доста неща. Лесни са и за пренасяне, когато сме на път, особено в самолета. Попадала съм на твърд шампоан и на други места, но по-често са все пак в някаква опаковка. Така или иначе, опции има.

Има едни продукт, на който все още не съм намерила заместител. Много отдавна ползвам балсам без отмиване, който едновременно хидратира и фиксира къдриците. Купувам си го 2 пъти годишно, но е в изцяло пластмасова опаковка.

Грижа за тялото

За тялото също използвам твърд сапун вместо душ гел. Причините са същите – търся такива с възможно най-натурални съставки и с възможно най-малко опаковка. Купувам си от Zoya или някой фермерски пазар, като обикновено избирам нещо до към 5 – 6 лв. За лосион използвам естествени масла, в случая от кокос, какао и карите, също от Zoya. Имат цяла серия в стъклени бурканчета, които после могат да се използват за друго или да се рециклират. 150 гр. от него струват 15.75 лв. Все още не съм изразходила сегашното, затова не мога да преценя за колко точно време ще ми стигне. Използвам и самобръсначка, но със сменяеми ножчета. Попадала съм и на изцяло метални онлайн, които мисля, че са още по-добър вариант, но засега разполагам с този.

Проблемният продукт в тази категория за мен дълго време беше дезодорантът. Много варианти изпробвах преди да се спра на този – с естествени съставки и в рециклируема алуминиева кутийка. Мисля, че когато си свикнал с конвенционален дезодорант е доста трудно да преминеш на такъв. И на мен ми отне време, но тялото ми привикна и вече го ползвам втора година и съм доста доволна.

Грижа за лицето и ръцете

Кремовете за лице и ръце, които използвам, са предимно в стъклени и алуминиеви опаковки, с изключение на помпичките, които са пластмасови. За разлика от пластмасата и хартията, които могат да се рециклират веднъж до няколко пъти, стъклото и алуминият могат да бъдат рециклирани многократно, или на практика безкрайно, без това да променя качеството им. Много харесвам кремовете на Handmaids, по които всъщност Иво ме запали, след като ми подари един комплект преди време. Макар и стъклени, са също много лесни за пренасяне и ги нося навсякъде, където пътуваме. Ако искате да сте още една крачка напред, можете да забъркате козметиката си и сами, според съответните нужди. В Zoya можеш да донесеш шишенцето си и да вземеш насипно различни масла. Не съм голям специалист, затова за момента се доверявам на марки като тези, които внимават със съставките и опаковките. За почистване ползвам отново твърд сапун. Lush имат и специални варианти за лице.

Темата с грима е доста обширна, а и да си призная последните години не използвам гримове особено често, освен няколко неща, които също се стремя да купувам от марки с подобна визия. Като цяло, гледам първо да изразходя до край това, с което разполагам и тогава търся по-добра алтернатива, с която да го заместя. Засега оставям тази тема настрана, но може да се върнем на нея на по-късен етап или пък поетапно да споделя нови открития.

Устната хигиена

Бамбукови четки се предлагат вече от доста марки, но най-икономичният вариант, който съм намерила до сега, е този на Zoya. Мисля, че струваше около 5 лв. Ето и продукт, който съм пробвала да забъркам сама – паста за зъби. Най-изчистените откъм съставки варианти и с по-екологична опаковка намирам за доста скъпи. А и след като на много места попадах на препоръки за домашна паста, ми се стори достатъчно лесно и реших да пробвам. Рецептата е 2 лъжици кокосово масло, 1 лъжица сода бикарбонат, 10 – 15 капки етерични масла по избор. Все още експериментирам с последните, но вярвам, че ще нацеля моето. Домашната паста силно наподобява по-екологичните варианти на вкус и усещане и доста се различава от стандартните. Но мисля, че е до време и човек свиква. Не знам дали ще успея да убедя останалите вкъщи в това, но времето ще покаже. 🙂 The Humble Co. освен бамбукови четки и по-приемлив вариант на паста за зъби за малки и големи, имат и конец от царевица и восък в картонена опаковка, който излиза сравнително изгодно на фона на другите не-пластмасови такива – под 8 лв. за 50 м.

И още нещо…

Пластмасовите клечки за уши така или иначе предстои да се забранят и от известно време има достатъчно опции за картонени или бамбукови. (Между другото, съм попадала и на многократен вариант с тампонче, което се измива, но не съм изпробвала.) А продуктът, който наистина недоумявам защо все още съществува в нерециклирана форма, е тоалетната хартия. Намирам за абсурдна идеята да се отреже дърво с тази цел. Мисля, че в повечето супермаркети има наличен поне един вариант на рециклирана хартия. Макар и в найлонова опаковка. В Billa поне със сигурност има. И с това мисля да приключа тази публикация, за да бъде все пак прочетена поне от някой. Остана една подтема, която обаче също намирам за достатъчно обширна, а от друга страна ми е и малко далечна точно в момента. Затова, слагам точката, а пропуснатото сега – остава за друг път. 🙂

Последвайте ме и във Facebook и Instagram 😉

/1/ Да се разделим с основните източници на еднократна пластмаса в ежедневието

Днес за поредна година се отбелязва “Часът на Земята”. 12 години след началото на тази глобална инициатива, обаче, проблемите, пред които сме изправени, продължават да са все така актуални. И все пак, едно е сигурно. Много повече хора вече са наясно с тези проблеми, с решенията и предизвикателствата. Много повече хора вече са мотивирани да предприемат конкретни действия, за да обърнат посоката. А аз ви каня да се присъедините към мен по пътя към промяната – стъпка по стъпка. Колкото повече ставаме, толкова по-голям е и ефектът от действията ни. И така, докато се справим. Всеки следващ месец ще публикувам за моя опит в определена сфера от ежедневието и как най-лесно и икономично можем да преминем към по-екологични алтернативи.

Това, с което искам да започна тази поредица от стъпки към едно по-устойчиво ежедневие, е според мен нещо ключово за успешния процес. А именно, искам да наблегна, че това всъщност е процес, а не нещо, което се случва мигновено. Наистина е важно да си даваме сметка и да следваме малките стъпки, вместо да се обезкуражаваме и да губим мотивация. На мен, например, ми отне немалко време докато свикна нужните ми многократни атрибути да са винаги (или поне в повечето случаи) под ръка. Освен това, вече сме инвестирали в определени покупки и най-непрактичното решение би било просто да се отървем от тях. Точно затова и реших да отделям по месец на определена тема и да следвам конкретна последователност.

Другото, което трябва да си напомним, е, че никой от нас не е перфектен. Аз поне далеч не съм. И не това е целта. Разбира се, че се случва да забравя, счупя, изгубя шише или чаша. Това, обаче, не променя факта, че като тегля чертата, съм спестила едно огромно количество боклук на сметищата. Така или иначе, целта е да нагласим нещата в ежедневието си така, че то да бъде все по-природосъобразно. Пропуски винаги ще има. Но нека се фокусираме върху прогреса, а не върху това, с което за момента не се справяме. Наскоро попаднах на нещо, което ще цитирам:

“The only true way to be zero-waste is to be dead“

– от Facebook профила на The Zero Waste Chef

И така, важни са малките стъпки и прогресът. А след това напомняне, ето и моята първа крачка към живот с по-малко боклук. А именно, да се отърва от основните източници на еднократна пластмаса в деня ми.

Еднократните найлонови (но и не само) торбички

Тази част е наистина лесна. Сигурна съм, че вкъщи ви се намират поне една-две рекламни платнени торбички. Плетените пък са особено удобни за плодове/ зеленчуци, но и не само. Номерът с торбичките е винаги да са под ръка. Тъй като са леки и не заемат място, аз просто се стремя винаги да нося поне една в чантата си. Еднакво добре служат, когато купуваме дрехи, книги, подаръци. Не се ограничавайте само до пазара или супермаркета.;)

С този комплект мрежести торбички (2 бр. – стандартен размер и по-малка) може да се сдобиете от Икеа за 10 лв.

Еднократните бутилки за вода

Ако все още не сте се отказали от бутилираната вода, ще ви дам още една сериозна причина да го направите. Наскоро имаше изследване за количествата микропластмаса в бутилираната вода. Цялата статия може да прочетете тук. А накратко, в бутилираната вода са открити грубо двойно повече частици микропластмаса на литър, спрямо предишно сходно изследване с чешмяна вода. Самият факт, че реално не можем да избягаме от това да пием пластмаса всеки ден, е доста тревожен, а единственият начин за справяне с проблема, е да ограничим пластмасата в природата. Ето защо ние отдавна ползваме филтрираща кана и шишета. (Когато се преместим, което планираме в близкото бъдеще, обмисляме да минем на домашна система за филтрация на чешмяната вода. Тогава ще мога да споделя повече за това.) На този етап опциите ни за шише са следните: 1) Стъклено, което пълним от каната, защото няма филтър. Може да се намери и за под 10 лв. (Update – счупихме го. Май стомамено си остава най-дорбата опция.); 2) Пластмасово с филтър от активен въглен. Минусът му е, че все пак е от пластмаса (рециклирана), но пък е нечупливо и удобно за деца. Ние ползваме това на Bobble. Струва около 25 лв, а филтърът е препоръчително да се сменя на около 2 месеца и струва 15 лв.; 3) Имам и едно силиконово шише подарък, за което бях писала в друг пост. Не филтрира, но е доста компактно и удобно за разнасяне, пътуване, спорт. И за да не се притеснявате, че няма откъде да презаредите бутилката, ето и карта с Чешмите в България по инициатива на Zero Waste Sofia.

Пластмасовите чаши и сламки

Всички си имаме чаши, в които взeмаме всякакви други напитки през деня. Опциите са наистина много, но като цяло стоманените отново са за предпочитане. Както се оказа от скорошни изследвания, бамбуковите също отделят химикали и не са добра опция. За да са винаги с мен, шишето и чашата също седят в чантата. Да, нужна е сравнително голяма чанта, или пък някоя от торбичките може да изпълнява тази функция. Сламки просто не ползваме – намирам ги за излишни. За съжаление, често някоя се прокрадва, въпреки изричната молба напитката да е без сламка. А и може би е удобно за съвсем малки дечица, но затова вече има всякакви многократни варианти – бамбукови, стоманени и т.н., като обикновено вървят с четчица за почистване. Последно по темата с чашките искам само да добавя, че картонените еднократни чаши съвсем не са само картонени, а имат пластмасово фолио, което ги прави едновременно трудни (до невъзможни) за рециклиране и неполезни за нас.

За феновете на Star Wars, тъмблърът на Иво е от Elephant.

Еднократните кутии за храна

За мен лично многократните съдове са по-трудни, защото заемат най-много място. Затова нося такива, когато знам, че ще взeмам храна за вкъщи или когато пътуваме и знам, че ще са от полза. По-скоро рядко ми се случва да ползвам кутия от заведението, но когато се случи, после задължително я рециклирам. Ако знам, че някъде ползват стиропорени съдове, това директно ме отказва да купя от там. Освен, че трудно се рециклират, са и много вредни. Особено, когато вземаме топла храна или напитки, е най-добре изобщо да не са в пластмасов съд (най-вече стиропорен). Когато планирам да си купя супа за вкъщи, например, си взимам бурканче. В Хлебар и Farmer’s не веднъж са ми сипвали така. Наскоро попаднах и на тази карта, където пък са отбелязани заведенията, които насърчават използването на собствен съд.

Еднократните опаковки от всякакъв тип

Стремя се да избягвам пакетираните храни, което разбира се далеч не е възможно на 100% (дори бих казала и на доста по-малко). Идеята е, че много повече предпочитам да си купя курабия от някоя пекарна, отколкото пакетирана вафла, да речем. Освен, че нямат опаковка, обикновено са много по-пресни и качествени като съставки. Като цяло, правилото с опаковките важи и за всички други продукти и за мен е важен фактор при наличието на алтернативи.

Повечето от вас сигурно знаят, че Европейският съюз гласува забраната на някои еднократни пластмасови изделия, влизаща в сила 2021 г., като предстоят и допълнителни ограничения в тази посока. Въпреки че подкрепям това решение, не смятам, че алтернативните еднократни заместители и рециклирането могат да решат проблема в дългосрочен план. Промяната в нашите навици обаче може. Предприемайки тези прости стъпки, ще спестите по близо 500 бр. от всички тези еднократни продукти в следващата година. Знам, че много от вас вече са го направили. На останалите пожелавам успех и да знаете, че си заслужава.:)

Последвайте ме и във Facebook и Instagram 😉