От планирането на храненията до почистването на съдовете има много неща, които можем да направим за да намалим изразходваните ресурси. В тази публикация ще опитам да обобщя опита и размислите ми по темата.

ПЛАНИРАНЕ И ПАЗАР

Защо планирането е важно? Годишно около 1/3 от произведената храна за консумация от хора по света се пропилява някъде по веригата, но най-често вече попаднала в самите домакинства, ресторанти, хотели. Затова и не съм фен на пазаруването на големи количества храна наведнъж. Особено при нетрайните продукти, това често води до голям дял на развалените и изхвърлени плодове, зеленчуци и др. Огромна част от енергията, водата и обработваната земя, използвани за производството на храната ни, могат да бъдат спестени на планетата, ако процесът бъде оптимизиран.

Какво можем да направим, за да планираме храната по-добре и да се сдобием с качествени местни продукти без или с минимална опаковка? Според мен отговорът тук е да отделим малко повече време. Като за начало е добре да имаме поне груба идея кои дни от седмицата ще ядем вкъщи и кои навън и какво горе долу ще ни е нужно за дните, в които ще си приготвяме храна. Ясно е, че не винаги е възможно да напазаруваме по най-оптималния начин, обикаляйки няколко различни магазина, но ето и моите идеи за дните, в които е възможно.

• Фермерските пазари са чудесен вариант за плодовете и зеленчуците, а и не само. Дните и часовите интервали, в които обикновено се провеждат по-централните такива, са следните: Иван Вазов – сряда от 15.00 до 19.00 ч.; Римската стена – събота от 10.00 до 14.00 ч.; Оборище – края на всеки месец до края на лятото от 11 до 19.00 ч.. Женският пазар, макар и не фермерски, мисля, че също е много добра опция. Плодовете и зеленчиците са в пъти по-вкусни и по-евтини от предлаганите по веригите. Носейки собствени торбички, можете да сдобиете с всичко без никаква опаковка.
• Farmhopping е друга много добра опция да си набавим продукти директно от български ферми, особено, ако предпочитаме продуктите да са био производство. Не съм поръчвала от доста време, защото преди имаше известни ограничения при доставките, което малко ме спъваше, но мисля, че вече са доста по-гъвкави.
• Сред фирмените български магазини, от които пазаруваме и можеш да вземеш насипно/ в собстен съд, са: за млечни продукти и други храни – Магазин без опаковка; за насипни ядки/ семена – Rois, Zoya; за вино – Garafa – можеш да си донесеш бутилката и дя отнесеш с бяло, червено вино или розе.

Дори и когато пазаруването все пак остане за супермаркета, има доста стъпки, които да го направят по-природосъобразно. Помага, например, изборът на по-лошо изглеждащите плодове и зеленчуци. Не говорим за видимо развалените, а леко наранените или тези с по-неправилна форма, които най-вероятно иначе биха останали неизкупени. Това важи и за пазарите, разбира се. Опаковките могат да бъдат до известна степен избегнати и в супермаркета, като носим собствени торбички и кутии. За продуктите, при които на този етап не може без опаковка, винаги избирам стъкло или алуминий пред пластмасата, тъй като могат да бъдат рециклирани много по-ефективно. При картонените опаковки е хубаво да потърсим знака за устойчив добив – FSC (Forest Stewardship Council). Пластмасата, която все пак достигне до вкъщи, отделяме за рециклиране.

Важно е да имаме предвид и произхода на продуктите и съставките и да избираме локалните и/или сертифицираните пред тези, за които липсва информация. Някои полезни сертификати са RSPO – за устойчиво добито палмово масло, MSC (Marine Stewardship Council) и ASC (Aquaculture Stewardship Council) – за риба и аквакултури от устойчив улов. Знам, че може да се открие таква риба на щандовете в Метро, но ни е доста неудобно, заради далечната локация. Оставям знаците на тези сертификати тук, защото по-лесно се помни визуално.

ПРИГОТВЯНЕ И СЪХРАНЕНИЕ

Изборът ни на категории храни, които приготвяме вкъщи или консумираме навън, също е от съществено значение. Животинските продукти като цяло вървят ръка за ръка с отнемането от зелени територии за обработваеми площи и огромни количества парникови газове и изразходена вода. Намаляването на приема ни на месо и най-вече телешко, агнешко и свинско е ключов фактор за овладяването на климатичната криза, особено предвид нарастващото население. Темата е изключително обширна и не ми се иска да измества фокуса на статията, затова няма да навлизам по-дълбоко. Все пак смятам, че наистина има толкова разнообразни алтернативи за приготвяне на меню без или с малко месо, че при желание седмичният прием може да е балансиран, без да се чувстваме ощетени.

Прясното мляко можем да заместим с растителни алтернативи, като соевото и овесеното се оказват доста по-щадящи за природата от бадемовото и оризовото, например.

И разбира се, освен правилните продукти, е добре да опитаме да изразходим максимално това, което сме заредили в хладилника. Много често, когато остане от приготвената вечеря, запазваме в кутии/ буркани за обяд за следващия ден. Восъчните кърпи също са добър вариант за съхранение на плодове, сандвичи или покриване на купички, като алтернатива на салфетките или найлоновото фолио. От последното не ползвам от години. Замразяването също е доста добра опция. А често нещата опират и до доза креативност – какви комбинации да сътворим с останалите ни продукти. Можете да почерпите малко вдъхновение от тази статия в ‘Trash is for Tossers’ – блог, който много харесвам.

ПОЧИСТВАНЕ

За измиването на съдовете смятам, че най-ефективният вариант е миялната машина на еко програма, като винаги я пускам пълна. Ползваме едни таблетки от DM, които са с еко сертификати от Германия и ЕС, но все пак не мога да кажа, че им се доверявам напълно, защото всяка таблетка е опакована в разградимо фолио, с което би трябвало да се слага в миялната. Аз го махам, защото ми се струва пластмасово, т.е. разграждането му ще се сведе до микропластмаса във водата. За съжаление на опаковката няма информация за това. Когато съдовете са по-малко и е по-удобно да се измият на ръка, използваме компостируема четка със сменяема глава вместо гъба , насипно веро от Station Zero и платнено парцалче за забърсване на повърхностите (най-добре е да е от естествена материя – може да се изреже от стара дреха, която вече не е годна за носене и ето ви и upcycling 🙂 ).

НЕНУЖНАТА ХРАНА И ХРАНИТЕЛНИТЕ ОТПАДЪЦИ

Храна, така или иначе, все пак остава. Важно е, преди да пътуваме, например, да прегледаме хладилника и евентуално да раздадем това, което ще се развали докато ни няма. Аз често оставям това, което знам, че няма да се изяде в някаква опаковка до кофите на улицата. Може би не е перфектен вариант, но си мисля, че шансовете да стигне до човек в нужда го оправдават.

Най-доброто, което можем да направим с финалните хранителни отпадъци е да ги компостираме. За съжаление в момента не мога да споделя опит за това, тъй като в сегашния ни апартманет липсва само компостер. Но нямам търпение да го направя след някой друг месец, когато очакваме да се преместим и да се сдобием и с такъв. За момента мога да ви споделя за приложението за споделено компостиране Share Waste, на което скоро попаднах, благодарение на Zero Waste Sofia. За сега регистрираните компостери в София не са много, но се надявам, че с времето ще се появяват нови и нови. Друго място, където можете да проверите за споделени компостери, а и да получите ценна информация по темата като цяло, е групата Компостирай у дома с Градски експериментариум.

ЯДЕНЕТО НАВЪН

Ще си призная, че не съм от хората, които обичат да прекарват много време в кухнята. От време на време, да, но определено не всеки ден. Затова и често се случва да си вземем храна отвън, но се старая максимално да ползваме собствени кутии/ съдове. Мисля, че една страхотна новина, която съвпада с датата на публикацията, е че днес в София отваря и първият ресторант с нулев отпадък “Благичка – ZERO-WASTE”. Дано поведе крак и в скоро време да има все повече места с подобна визия.

Последвайте ме и във Facebook и Instagram 😉