/2/ Да се погрижим за себе си и природата едновременно

Избрах втората тема от тази поредица да бъдат козметичните продукти и тези за лична хигиена, които използваме ежедневно. При мен поне доста сериозна част от използваната пластмаса, произхождаше именно от тук. Отдавна се стремя да използвам продукти от възможно най-естествени съставки, но едва напоследък имам по-сериозен прогрес с намаляването и на опаковките (най-вече пластмасовите). А наистина има страхотни продукти, които, освен всичко друго, могат да ни спестят и средства. И така, този толкова пролетен месец реших да посветя на грижата за нас самите, но с внимание и към природата.

Грижа за косата

Започвам от миенето на косата, за което мисля, че е напълно възможно опаковките да бъдат изцяло елеминирани, благодарение на твърдия шампоан и балсам. Аз се снабдявам с моите от Lush и съвсем честно казано повече не бих се върнала към предишните, които съм ползвала. Шампоанът, който аз много харесвам, е ‘Honey I Washed my Hair’ и е достатъчно да минеш върху косата си 4 – 5 пъти, за да образува предостатъчно пяна. Изкарва по минимум 4 месеца при миене на средно дълга коса 2 до 3 пъти в седмицата. С балсамите все още изпробвам и за сега Jungle ми се струва доста добра опция. Продават се без каквато и да е опаковка. Ако като мен не разполагате с подходящи кутийки, можете да си купите алуминиевите им еднократно. Шампоанът и балсамът излизат общо 37.50 лв, но както казах, стигат за наистина дълъг период. Смятам, че едно блокче се равнява на поне 2 шишета стандартен шампоан или балсам, т.е. на годишна база струват не повече от едни средно хубави такива. Съдържат основно естествени съставки, като останалите са отбелязани като “безопасна синтетика”, за което за момента съм избрала да им се доверя, макар че по принцип съм доста скептична към съставката “парфюм”, която би могла да крие доста неща. Лесни са и за пренасяне, когато сме на път, особено в самолета. Попадала съм на твърд шампоан и на други места, но по-често са все пак в някаква опаковка. Така или иначе, опции има.

Има едни продукт, на който все още не съм намерила заместител. Много отдавна ползвам балсам без отмиване, който едновременно хидратира и фиксира къдриците. Купувам си го 2 пъти годишно, но е в изцяло пластмасова опаковка.

Грижа за тялото

За тялото също използвам твърд сапун вместо душ гел. Причините са същите – търся такива с възможно най-натурални съставки и с възможно най-малко опаковка. Купувам си от Zoya или някой фермерски пазар, като обикновено избирам нещо до към 5 – 6 лв. За лосион използвам естествени масла, в случая от кокос, какао и карите, също от Zoya. Имат цяла серия в стъклени бурканчета, които после могат да се използват за друго или да се рециклират. 150 гр. от него струват 15.75 лв. Все още не съм изразходила сегашното, затова не мога да преценя за колко точно време ще ми стигне. Използвам и самобръсначка, но със сменяеми ножчета. Попадала съм и на изцяло метални онлайн, които мисля, че са още по-добър вариант, но засега разполагам с този.

Проблемният продукт в тази категория за мен дълго време беше дезодорантът. Много варианти изпробвах преди да се спра на този – с естествени съставки и в рециклируема алуминиева кутийка. Мисля, че когато си свикнал с конвенционален дезодорант е доста трудно да преминеш на такъв. И на мен ми отне време, но тялото ми привикна и вече го ползвам втора година и съм доста доволна.

Грижа за лицето и ръцете

Кремовете за лице и ръце, които използвам, са предимно в стъклени и алуминиеви опаковки, с изключение на помпичките, които са пластмасови. За разлика от пластмасата и хартията, които могат да се рециклират веднъж до няколко пъти, стъклото и алуминият могат да бъдат рециклирани многократно, или на практика безкрайно, без това да променя качеството им. Много харесвам кремовете на Handmaids, по които всъщност Иво ме запали, след като ми подари един комплект преди време. Макар и стъклени, са също много лесни за пренасяне и ги нося навсякъде, където пътуваме. Ако искате да сте още една крачка напред, можете да забъркате козметиката си и сами, според съответните нужди. В Zoya можеш да донесеш шишенцето си и да вземеш насипно различни масла. Не съм голям специалист, затова за момента се доверявам на марки като тези, които внимават със съставките и опаковките. За почистване ползвам отново твърд сапун. Lush имат и специални варианти за лице.

Темата с грима е доста обширна, а и да си призная последните години не използвам гримове особено често, освен няколко неща, които също се стремя да купувам от марки с подобна визия. Като цяло, гледам първо да изразходя до край това, с което разполагам и тогава търся по-добра алтернатива, с която да го заместя. Засега оставям тази тема настрана, но може да се върнем на нея на по-късен етап или пък поетапно да споделя нови открития.

Устната хигиена

Бамбукови четки се предлагат вече от доста марки, но най-икономичният вариант, който съм намерила до сега, е този на Zoya. Мисля, че струваше около 5 лв. Ето и продукт, който съм пробвала да забъркам сама – паста за зъби. Най-изчистените откъм съставки варианти и с по-екологична опаковка намирам за доста скъпи. А и след като на много места попадах на препоръки за домашна паста, ми се стори достатъчно лесно и реших да пробвам. Рецептата е 2 лъжици кокосово масло, 1 лъжица сода бикарбонат, 10 – 15 капки етерични масла по избор. Все още експериментирам с последните, но вярвам, че ще нацеля моето. Домашната паста силно наподобява по-екологичните варианти на вкус и усещане и доста се различава от стандартните. Но мисля, че е до време и човек свиква. Не знам дали ще успея да убедя останалите вкъщи в това, но времето ще покаже. 🙂 The Humble Co. освен бамбукови четки и по-приемлив вариант на паста за зъби за малки и големи, имат и конец от царевица и восък в картонена опаковка, който излиза сравнително изгодно на фона на другите не-пластмасови такива – под 8 лв. за 50 м.

И още нещо…

Пластмасовите клечки за уши така или иначе предстои да се забранят и от известно време има достатъчно опции за картонени или бамбукови. (Между другото, съм попадала и на многократен вариант с тампонче, което се измива, но не съм изпробвала.) А продуктът, който наистина недоумявам защо все още съществува в нерециклирана форма, е тоалетната хартия. Намирам за абсурдна идеята да се отреже дърво с тази цел. Мисля, че в повечето супермаркети има наличен поне един вариант на рециклирана хартия. Макар и в найлонова опаковка. В Billa поне със сигурност има. И с това мисля да приключа тази публикация, за да бъде все пак прочетена поне от някой. Остана една подтема, която обаче също намирам за достатъчно обширна, а от друга страна ми е и малко далечна точно в момента. Затова, слагам точката, а пропуснатото сега – остава за друг път. 🙂

Последвайте ме и във Facebook и Instagram 😉

Advertisement

Baby Shower с много любов и малко отпадъци

Докато една от най-близките ми приятелки се е устремила към заветния девети месец, се захванахме да й организираме бебешко парти, a.k.a baby shower. Както обикновено, ми се искаше да има възможно най-много естествени материали и възможно най-малко боклук след това, а същевременно да се получи красиво и весело.

Украсата ни се състоеше основно от цветя. Осъзнавам, че често отглеждани при не много природосъобразни условия, откъснати и изхвърляни след няколко дни, не са най-екологичното решение, но за мен наистина внасят страхотна атмосфера и така или иначе силно ги предпочитам пред балоните, да речем. Затова за по-специални поводи си позволявам “разхищения” от този тип. Постарах се все пак да набавя предимно български – само 5 стръкчета не бяха.

Венецът е първият ми подобен опит, но се получи доста свежо. Телчето, което ползвах, ми беше останало от преди, набавих си допълнително няколко панделки и увих цветчетата в последния момент, за да издържат. Поръчахме за Яна и диадема с копринени цветя в същите нюанси – дело на вълшебните ръце на Isabelle’s Mingle Mangle. От опит казвам, че красотите на Изабел не мърдат във времето и поне на нея Яна ще се радва още дълго.

Освен цветята и подаръците, единствените, допълнително купувани за повода неща, са тези панделки и няколко изпринтени материалчета. Имам една кутия, в която събирам всички изостанали от предишни случаи картони, панделки, щипки и каквото още се сетите. И така, всеки път се възползвам от нея и успявам максимално да изразходя това, с което вече разполагам и да сведа новите покупки до минимум. Така и в случая от нея се намери почти всичко нужно – за венеца, тортата, “игрите” и подаръците.

Храната беше добре преценена според бройката хора, така че да не остане голям излишък. Заложихме предимно на домашни неща, с две изключения – платото, което поръчахме от “Млекарници Добрев” и тортата, за която, както обикновено, се доверхиме на “Цукерня Савенко”. Топерът за тортата го спретнах с подръчните средства, които споменах. Имахме си и солено изкушение, за което пък удари рамо мама – баница с “бебешки късмети”, изрязани от стари списания. За съжаление, докато си облизвах пръстите, пропуснах да снимам голяма част от нещата, които ми се искаше…

Подаръците пък бяха по списък, за да е сигурно, че ще се ползват, и то с кеф. За пореден път процедираме така и е супер ефективно – хем си доволен от подаръкa си, хем получателят е доволен, хем не се трупат излишни вещи. Печелят всички, включително природата. Нашето местенце е: www.giftlab.bg

С опаковъчна хартия се зареждам периодично и в случая имах. А по принцип, се стремя да използвам и торбички, кутии и панделки от подаръци, които сме получавали. И за такива си имам едно мини складче. Иска ми се подаръците да изглеждат красиво, същевременно и това с опаковките си е разхищение, като се замислиш колко трае животът им. Особено ми допада идеята да се опакова със стари вестници/ списания, но това е приложимо, когато размерът на подаръка е по-малък или пък имаш подходяща големина хартия на разположение.

Не сме използвали еднократни бутилки, чашки, чинийки, сламки и т.н., а еднократните опаковки, които не успяхме да избегнем, събрахме за рециклиране. И така, 8 жени, 4 деца и едно куче се забавлявахме цял следобед без това да струва купища боклук на планетата. Разбира се, че боклук пак се събира. Идеята ми е, че може да се намали в пъти и пластмаса почти да няма. Трябват само желание и някоя друга идея. И съвсем не на последно място – някой, който да ти помогне с приготовленията и обиколките по събирането на храната, за което отново благодаря на мама и Иво. Също, разбира се, и на всички останали участнички и участници в организацията и на самата Яна за любезното предоставяне на чудния повод. ❤

Последвайте ме и във Facebook и Instagram 😉

Йордановден в Йордания

Ето, че си извоювахме и едно пътуване без Ади. Нямаше как да изпълним заедно това, което си бяхме намислили, затова си стиснахме ръцете за подарък и макар че хич не му се искаше, все пак склони този път да пропусне. Оставихме го в сигурните ръце на баба и 18 часа по-късно с любимите ни ‘travel buddies’, а вече и кумове, бяхме на входа на Петра.

Мястото наистина е внушително. Градът, построен от арабския народ набатеи, е бил в разцвета си около 100 г. пр. Хр. По-късно е бил присъединен от Римската империя, а след това – разрушен от земетресения и потънал в забрава. Местните бедуини (в превод от арабски – “обитатели на пустинята”) успяват да запазят съществуването му в тайна до преди 2 века, когато швейцарският изследовател Й. Л. Буркхарт се натъква на него.

Пътят към Петра започва през така наречения каньон Сик – повече от километър дълъг, с височина на отвесните скали, достигаща 80 м. За нас разходката, или по-скоро преходът, всъщност започна през чукарите с Мохамед – бедуин, който ни продаде тази алтернатива. Но после минахме през Сик няколко пъти. Адски красиво. Мисля, че беше от огромно значение това, че бяхме там извън сезон. Представям си го доста по-различно, когато гъмжи от хора…

В края на каньона се озоваваш пред фасадата на “съкровищницата”, издялана в розовата скала. След като си поемеш дъх от тази гледка, можеш да избереш по кой маршрут да продължиш според интересите и времето, с което разполагаш. Не мисля, че може да има грешен избор на място с такъв заряд, но е добре човек да се е ориентирал предварително. Ние бяхме заложили на дигиталния гайд на Lonely Planet и след 20 плюс навъртяни километра за деня, мисля, че се бяхме справили с доволна част от целите.

Определено си заслужаваха 800-те скални стъпала до манастира. Залезът наближаваше, когато ги изкачвахме и много от местните бедуини се приготвяха за нощта в скалните си жилища. Както Мохамед ни разказа, той живее понякога в пещерата си, понякога в къщата си. И има 2 майки – едната е родната му майка, а другата – Петра.

Заслужената ни почивка в кафето пред манастира не беше прекалено дълга, тъй като все пак през този ден трябваше и да ядем, а по-късно възнамерявахме да се върнем за “Petra by Night”. Буквално изкарахме деня на по 2 банана и няколко бадема. Оказа се, че магаретата много обичат обелките на бананите, така че отпадъкът ни за деня щеше да е направо нулев, ако не се налагаше да пием бутилирана вода.

Компенсирахме с обилна вечера в “най-стария бар в света”, ползващ се с този етикет, тъй като също се помещава в издялана скала. За най-стария не знам, но в онзи момент със сигурност ми се струваше най-вкусният. След като с Иво успяхме да се чуем или поне да си пишем с всички, които искаха да ни поздравят за имения ден (вече беше Ивановден), започнахме да се подготвяме за нощната ни разходка. Това включваше обличането на всички дрехи, които носехме със себе си за деня – 7 ката за мен. На моменти едвам се движех, но пък не изпитах студ и за момент. Нощна Петра беше много красиво извижяване. Пътят през Сик до хазната беше обсипан със свещи, а там ни чакаха постлани черги, чай, музика и разкази на фона на осветената фасада и под осеяното със звезди небе. Мисля, че ще запомним този имен ден.

Следващата ни спирка беше местността Вади Рум. Бяхме си запазили нощувка в един от многото къмпинги. След като се добрахме до нашите бедуини в селцето Рум, се натоварихме на джипа, с който щяхме да обикаляме и се отправихме към пустинята.

Скални образувания, каньони и дюни, които буквално ни оставиха без дъх, редувахме с почивки за чай под звуците на традиционна бедуинска музика. Нашият гид Хатим винаги събираше много слушатели или по-скоро активни участници в изпълненията си на уд (типичен за региона музикален инструмент, чието име открих впоследствие).

След като слънцето се скри и се отправихме към кемпа, започнахме да се подготвяме психически за нулевата температура, която ни очакваше през нощта. Но вечерята, която приготвиха, беше толкова вкусна, че всички попрекалихме с яденето и дълго време не помръднахме от местата си, където се затоплихме добре. Вечерта продължи с музика и чай. А небето отново беше своеобразен спектакъл. За съжаление забравихме статив, обектив и тн. и нощните снимки не струват. Ще остане за следващия път.

Последния ден прекарахме в Акаба на Червено море, където беше и първата ни нощувка. Бяхме решили, че няма да се порадваме на кораловия риф. Някак не ни се студуваше и на това. Като изключим опциите за гмуркане и плуване с шнорхел, няма нещо кой знае колко впечатляващо за града. Но на мен пък особено ми допадна това, че тогава всъщност почти нямаше туристи. Разхождахме се, разсъждавахме над арабските ценности, радвахме се на гледката към Израел от плажа и играхме на един куиз, който Дени и Джури ни подариха за именния ден. И разбира се, с Дени разцепихме.

КАК ДА НАМАЛИМ ОТПЕЧАТЪКА СИ, КОГАТО СМЕ НА ПЪТ:

  • За мое съжаление на това пътуване се наложи да пием основно бутилирана вода. След като предварително бях чела по темата, прецених, че не ми се рискува. Носех и шише, но успях да се възползвам от него само на нашето летище. Но пък се замислих, че такива случаи са чудесна възможност за малко събрани капачки за кампанията “Капачки за бъдеще”: https://www.facebook.com/kapachkizabudeshte/
  • Сметнах, че този път един гайд ще ни е от полза и след като не успях да го открия в книжарниците, реших, че това също е възможност за природосъобразна алтернатива и си купихме такъв в дигитален формат. След като му свикнах, установих, че всъщност върши супер работа и мисля да се възползваме и в бъдеще.
  • Ако трябва да сме съвсем честни, пътуването със самолет само по себе си всъщност оказва огромна вреда на околната среда. Обожавам да пътуваме, но все пак това е в съзнанието ми. Ето и една статия за размисъл по темата. Аз лично също съм със смесени чувства относно опцията да доплатим определена сума, с която да противодействаме на вредните емисии от полета. Но макар и много критикувана и далеч от перфектна, може би все пак има положителен ефект. По-важното, обаче, е да се замисляме и да опитваме да намалим полетите за сметка на друг транспорт, включително и понякога да заместваме с по-близки дестинации.

Последвайте ме и във Facebook и Instagram 😉

Предколедна Братислава

След като няколко плана за есенни пътешествия пропаднаха по една или друга причина, спонтанно се отправихме към Братислава. Винаги оставала на заден план, решихме, че е дошло време и за нея. А градът се оказа супер чаровен, особено в предколедния му вид. 

Старото градче е сравнително малко, но на всеки ъгъл се намира нещо интересно и нулевите температури ни най-малко не ни спряха да се шляем по цял ден. Включително малкото човече, което всъщност е най-студенолюбиво от трима ни. Натъкнахме се на всякакви вкусотии и други съкровища, а от време на време се отбивахме и до коледния базар за по чаша греяно вино. Разположен е на централния площад, където от сградата на бившето кметство (сега Музей на Братислава) се открива гледка към целия стар град и замъка.

Така известната “Синя църква”, популярна заради необичайния цвят и art nouveau стил, е на пешеходно разстояние от центъра. (Всъщност всичко, което ни трябваше, беше на пешеходно разстояние – още точки за Братислава.) Не беше отворена тогава, но си заслужава дори и просто да се разходиш до там. Сградата на училището, в съседство от нея, е дело на същия архитект и отново е в този стил. Едно различно лице на града.

Извън стария град е пълно с графити по калканите. Панелните блокове от другата страна на Дунав пък са необичайно цветни. Едно усещане за пъстрота почти надделяваше над мрачното време. 

Две местa станаха любими на Ади. Магазинчето за близалки нямаше как да му убегне. Освен всичко, приготвяха и на място. А съвсем наскоро бяхме правили опити и вкъщи, като коледна задачка от календара му. Нашите обаче съдържаха само мед, лимон и кокосово масло и далеч не бяха толкова атрактивни… Второто местенце беше една кокетна книжарница с много детски книжки. Между останалите находки, открихме втора книжка от поредицата на “Пчелите” от Пьотр Соха – ‘Stromy’ (Дървета), за съжаление само на словашки. Подшушнаха ни, обаче, че следващата година ще излезе и на български и сега я чакаме с нетърпение.

Кръстосвайки града, минахме през коледния базар неведнъж. За виното споменах, а от нещата за хапване, които опитахме, мисля, че картофената палачинка ми хареса най-много. Подготвени с чашки и торбички, почти не ни се наложи да ползваме еднократни. Хората обаче масово пиеха от стиропорени, а е достатъчно човек просто да вземе чаша със себе си, когато знае, че се е запътил натам. Освен друго, са адски вредни за здравето – по-вредни от повечето други видове пластмаса. Като цяло, обозначените с 6 (за стиропор) и 7 пластмасови изделия са много лош избор, особено в комбинация с гореща напитка. Малко повече по темата може да се прочете тук.

Успяхме да се видим и с една приятелка и бивша колежка, която сега живее в Братислава. А Ади беше толкова улисан в книжките си, че на моменти почти забравяхме, че е там.

Пътуваме заедно откакто беше бебе. Дори паспортът му още е със снимката на сърдито двумесечно бебе, заради което винаги отнася някоя шега на летището. Оставяме го, когато преживяването и/или дестинацията, които сме набелязали, не са подходящи, но напоследък не се случва често. Така разходките ни всеки път се обръщат на игра. На предишното ни пътуване, например, подхвърляхме едно топче, което той гони из целия град. Преди това разнасяше доставки, всеки път измисля нещо. Този път бяхме духове и той ни залавяше. Особено актуално беше на тъмно. Покрай тази игра успяхме да стигнем и до Историческия музей, който се помещава в замъка и разказва историята на Словакия от келтите до днес. Интерактивните елементи не просто задържаха вниманието на Ади, а дори се наложи да го побутваме, за да успеем да пообиколим преди да затвори. (Няма чак толкова много неща, просто ние отидохме късно.)

Последната вечер се отправихме към една бирария, която моята приятелка ни препоръча. Мястото беше пълно с местни и се оказа, че има дълга история. А разядката им от бирена мая и яйца не е за изпускане. Докато ние и се наслаждавахме, Ади правеше… йога!

Как да намалим отпечатъка си, когато сме на път:

  • Когато пътуваме с ръчен багаж и сме ограничени откъм място и килограми, бутилките и чашите могат да бъдат малко по-сложни за пренасяне от торбичките, които хем са леки, хем не заемат много място. Мисля, че все пак място може да се намери поне за едно от двете, но в случаите, когато то наистина е кът, силиконово шише от този тип може да се окаже полезно. Една приятелка наскоро ми подари това. След като въздухът се изпомпа, силиконовото тяло се сгъва и намалява размера му наполовина. Не филтрира водата, но ако чешмяната на място е хубава, върши чудесна работа.
  • Лесно можем да си спестим принтирането на резервации/ бордни карти, като просто си свалим съответните приложения на телефона.
  • Често, когато правим обиколка, си наемаме кола от летището и на тръгване я връщаме там. Съответно това е и превозът ни от и до летището. Но в случаи като този, когато не ни е нужна кола и не сме с прекалено много багаж, се възползваме от градския транспорт. Бяхме в центъра с една смяна, за малко повече от половин час и с 30 спестени евро (в двете посоки).

Последвайте ме и във Facebook и Instagram 😉