/7/ Да помислим за отпечатъка върху планетата, когато сме на път

Темата за пътуванията се оказа най-предизвикателната за мен в тази ми поредица. Много пъти започвах да пиша тази статия от начало, защото ми се струваше направо лицемерно, предвид общия ми досегашен въглероден отпечатък. За последните 15 години съм обиколила повече от 30 страни, живяла съм в 4 от тях на 2 континента и общо взето, средствата ми се измерваха в самолетни билети. Както и преди съм споделяла, обаче, в отделните етапи от живота си съм си двала сметка за различни неща. И съвсем честно, и през ум не ми е минавало преди години за степента на вредата върху околната среда, която честите полети носят със себе си. От друга страна, продължавам да смятам, че всички тези преживявания и срещите с хора от всякакви крайчета на света са ме оформили такава, каквато съм днес. Едва ли щях да се запаля толкова, още по-малко да имам смелостта да започна блога и да ви споделям по тези теми. А от както го правя, поне десетина души са ме зарадвали с дадена промяна, за която са се вдъхновили покрай него. Което е жестоко. И така, пътуванията са важни, пътуванията разширяват хоризонта, както нищо друго, събарят границите, които сами си поставяме, учат ни на толкова много (много клиширано, но абсолютно вярно). И затова, мисля, че темата за отражението им върху околната среда и климата също е важна. Какво можем да направим за да бъде изследването на нови места и култури по-природосъобразно? Ето ги и моите размисли и идеи.

Едно от основните предизвикателства в тази връзка е именно:

ТРАНСПОРТЪТ

Тази таблица представлява едно най-грубо сравнение между най-честите средства за транспорт. Разбира се, има много условности, като това колко места има в превозното средство, какво и колко гориво използва, колко е пълно, а и допълнителния ефект от отделянето на други газове на висока надморска височина. Ако искате да прочетете малко по-подробно, цялата статия се намира тук. Но за да оставим нещата по-прости и синтезирани, средният отпечатък на един пътник за изминат километър със самолет е грубо от 5 до над 40 пъти по-голям от този, изминат с влак и от около 2 до 6 пъти по-голям от този, изминат с кола (стига в нея да се возят поне двама). Или с други думи, намаляването на полетите има важна роля в борбата с климатичната криза, като към момента авиацията е отговорна за около 2% от общите емисии. В същото време, обаче, глобално индустрията продължава да расте без да има причина да очакваме съществена промяна в технологията, която да доведе до намаляване средните емисии на пътник, в близкото бъдеще.

Фактът, че терминът “flight shame” (вината, която пътниците изпитват, когато пътуват със самолет, заради въглеродните емисии) рядко се среща в превод на български (“срам от летене”) ме навежда на мисълта, че липсва особена информираност у нас и по тази тема. Споделяла съм тази статия и преди, но отново я препоръчвам, ако искате да прочетете повече за вредите и възможностите, свързани с летенето. Говори се, например, за алтернативно таксуване, при което всеки следващ полет в годината да се облага с данък – обратно на съществуващите програми, при които колкото повече летим, толкова повече мили събираме, които ни дават опцията да летим още повече… Инициативата Flight-free 2020 пък цели да събере 100 000 човека, които да не предприемат полет през цялата 2020. Това ми се струва наистина ограничаващо, въпреки че много еколози призовават точно за това. Моето решение към момента е аналогично на мерките, които предприемаме и в други сфери от ежедневието – стремим се да намалим консумацията си. Не съм веган, нито вегетарианец, но просто не смятам, че месото трябва да е част от всяко меню, всеки ден – има достатъчно разнообразие от храни. Така и с полетите – това, което се старая да правим, е, до колкото е възможно, да оптимизираме, а понякога да се спираме на по-близки дестинации, които да са достижими с кола (или влак). Така миналата година 2 от ваканциите ни ни отнеха по доста часове на посока с колата, но пък ни беше много забавно. Е, имахме някои епизоди с бебето, но тях нямаше да си ги спестим и със самолета. Когато сте си набелязали такова място с различни възможности за транспорт, можете да добиете поне ориентировъчна представа за отпечатъка, който бихте оставили с тях чрез EcoPassenger.

Относно опцията да ‚компенсираме‘ емисиите си, като инвестираме в подходящ за целта проект при закупуването на билета – все пак е нещо, но далеч не я намирам за перфектна. Често е критикувана като възможност за богатите да платят за емисиите, които генерират. И самата истина е, че те така или иначе се отделят, а

най-смисленото решение си остава намаляването на полетите.

И след като най-общо ви споменах за проблема и основните мерки за справяне с него, ще премина към някои по-малки стъпки, които макар и малки, имат своя принос.

КАКВО МОЖЕМ ДА ПРЕДПРИЕМЕМ, КОГАТО ВСЕ ПАК ЛЕТИМ

Разбира се, разхода на гориво и емисиите, варират от самолет до самолет, според цялостната организация и съответно от авиокомпания до друга. Мога да ви споделя и за този доклад на London School of Economics, според който EasyJet са близо 2 пъти по-икономични от към емисии, спрямо Корейските авиолинии. Истината, обаче, е, че в крайна сметка повечето от нас ще вземат решение с коя компания да летят най-вече на база цената на полета и това до колко удобен е като времетраене и часове. И все пак, когато има повече опции и тези параметри са сходни, както с всичко останало, е добре да предпочетем компанията, която инвестира в правилната посока. Другото, което трябва да имаме предвид що се отнася до ефективност, е, че директните полети са много по-щадящи от тези с прекачвания, тъй като най-много гориво се изразходва при излитане и кацане на самолета. Също така, колкото по-малко тежи той, толкова по-малко гориво хаби, но често ограниченията в багажа са свързани и с финансови мерки, така че мисля, че в общия случай човек по-скоро се ограничава до това, което наистина ще ползва по време на пътуването си. Относно седалките в бизнес и първа класа – ясно е, че те вървят заедно с най-големия отпечатък на пътник.

Отделно от транспорта, има още много действия, с които можем да оптимизираме ресурсите, свързани с едно пътуване. Ще опитам да ги обобщя така:

ПРЕДИ ДА ТРЪГНЕМ

Това, което се старая да добавя към задачите преди да тръгнем напоследък са тези няколко неща:

  • Да изключим от контактите уредите, които не е нужно да бъдат постоянно включени. Дори и да не работят, те хабят ненужно енергия. В този ред на мисли, да намалим или изключим напълно отоплението, според възможностите за това.
  • Да проверим хладилника за храна, която би се развалила, докато ни няма и по възможност да я изядем, замразим или оставим на някой близък.
  • От както пътуваме с децата, се старя да се запасим с нещо за хапване, включително плодове, когато е възможно. Особено в самолета, опциите за нещо читаво, а и в по-читава опаковка, са си доста ограничени. 

ДА ВЗЕМЕМ

Когато многократните атрибути са на разположение по време на пътуването, не се налага да се ползват повече еднократни такива, отколкото вкъщи.

  • Винаги проверявам дали чешмяната вода става за пиене. (Когато се наложи да купувам бутилирана, се старая да изхвърля бутилките в контейнер за рециклиране, а когато това не е опция, съм запазвала поне капачките.)
  • Винаги взимам със себе си шишета и торбички, по възможност и някоя друга чаша или кутия.
  • Винаги си нося и собствена козметика за банята, за да не ползваме еднократните шишенца, които масово се предлагат в местата за настаняване.

ПО ВРЕМЕ НА ПЪТУВАНЕТО

  • Все повече са местата за настаняване, които прилагат по-екологични практики. Ясно ми е, че ще отнеме време да станат масово явление и че все още е трудно да избираме основно такива. Но може да разгледате Ecobnb за малко вдъхновение по темата.
  • Вече почти никъде няма да ви поискат принтирани резервации или билети, а миналата година дори се възползвахме от гайд, който свалихме във формат за Kindle и ни свърши чудесна работа.
  • За всичко останало можем просто да се придържаме към нещата, които правим и у дома – да избираме да се придвижваме с градски транспорт, колела или пеш, да изхвърляме разделно боклука си и тн.

И нещо, което си мисля за финал и за което ми се иска да отделим време в бъдеще, е да се включваме в проекти, които са от полза за мястото, което посещаваме. Ако сте правили нещо такова на по-кратки пътувания, ще се радвам да ми споделите, където и както ви е най-удобно.

Съвсем не винаги успявам да се справя с всички неща, за които ви споменах и ще повторя, че далеч не съм пример за нисък въглероден отпечатък. Но едни от най-хубавите ми спомени са свързани именно с тези преживявания и мога да пера многократни пелени цял живот, но откровено не мога да си представя живота без пътешестване. И така, избирам да се фокусирам върху това, с което се справям, а то не е никак малко. И вместо да се обвинявам, си пожелавам, а пожелавам и на вас, да пътуваме все по-осъзнато, да претегляме опциите и да прилагаме добрите навици винаги, когато е възможно, за да съхраним вълшебните места, които искаме да посетим.

/3/ Да оптимизираме храната – от пазара до отпадъците

От планирането на храненията до почистването на съдовете има много неща, които можем да направим за да намалим изразходваните ресурси. В тази публикация ще опитам да обобщя опита и размислите ми по темата.

ПЛАНИРАНЕ И ПАЗАР

Защо планирането е важно? Годишно около 1/3 от произведената храна за консумация от хора по света се пропилява някъде по веригата, но най-често вече попаднала в самите домакинства, ресторанти, хотели. Затова и не съм фен на пазаруването на големи количества храна наведнъж. Особено при нетрайните продукти, това често води до голям дял на развалените и изхвърлени плодове, зеленчуци и др. Огромна част от енергията, водата и обработваната земя, използвани за производството на храната ни, могат да бъдат спестени на планетата, ако процесът бъде оптимизиран.

Какво можем да направим, за да планираме храната по-добре и да се сдобием с качествени местни продукти без или с минимална опаковка? Според мен отговорът тук е да отделим малко повече време. Като за начало е добре да имаме поне груба идея кои дни от седмицата ще ядем вкъщи и кои навън и какво горе долу ще ни е нужно за дните, в които ще си приготвяме храна. Ясно е, че не винаги е възможно да напазаруваме по най-оптималния начин, обикаляйки няколко различни магазина, но ето и моите идеи за дните, в които е възможно.

  • Фермерските пазари са чудесен вариант за плодовете и зеленчуците, а и не само. Дните и часовите интервали, в които обикновено се провеждат по-централните такива, са следните: Иван Вазов – сряда от 15.00 до 19.00 ч.; Римската стена – събота от 10.00 до 14.00 ч.; Оборище – края на всеки месец до края на лятото от 11 до 19.00 ч.. Женският пазар, макар и не фермерски, мисля, че също е много добра опция. Плодовете и зеленчиците са в пъти по-вкусни и по-евтини от предлаганите по веригите. Носейки собствени торбички, можете да сдобиете с всичко без никаква опаковка.
  • Farmhopping е друга много добра опция да си набавим продукти директно от български ферми, особено, ако предпочитаме продуктите да са био производство. Не съм поръчвала от доста време, защото преди имаше известни ограничения при доставките, което малко ме спъваше, но мисля, че вече са доста по-гъвкави.
  • Сред фирмените български магазини, от които пазаруваме и можеш да вземеш насипно/ в собстен съд, са: за млечни продукти и други храни – Магазин без опаковка; за насипни ядки/ семена – Rois, Zoya; за вино – Garafa – можеш да си донесеш бутилката и дя отнесеш с бяло, червено вино или розе.

Дори и когато пазаруването все пак остане за супермаркета, има доста стъпки, които да го направят по-природосъобразно. Помага, например, изборът на по-лошо изглеждащите плодове и зеленчуци. Не говорим за видимо развалените, а леко наранените или тези с по-неправилна форма, които най-вероятно иначе биха останали неизкупени. Това важи и за пазарите, разбира се. Опаковките могат да бъдат до известна степен избегнати и в супермаркета, като носим собствени торбички и кутии. За продуктите, при които на този етап не може без опаковка, винаги избирам стъкло или алуминий пред пластмасата, тъй като могат да бъдат рециклирани много по-ефективно. При картонените опаковки е хубаво да потърсим знака за устойчив добив – FSC (Forest Stewardship Council). Пластмасата, която все пак достигне до вкъщи, отделяме за рециклиране.

Важно е да имаме предвид и произхода на продуктите и съставките и да избираме локалните и/или сертифицираните пред тези, за които липсва информация. Някои полезни сертификати са RSPO – за устойчиво добито палмово масло, MSC (Marine Stewardship Council) и ASC (Aquaculture Stewardship Council) – за риба и аквакултури от устойчив улов. Знам, че може да се открие таква риба на щандовете в Метро, но ни е доста неудобно, заради далечната локация. Оставям знаците на тези сертификати тук, защото по-лесно се помни визуално.

ПРИГОТВЯНЕ И СЪХРАНЕНИЕ

Изборът ни на категории храни, които приготвяме вкъщи или консумираме навън, също е от съществено значение. Животинските продукти като цяло вървят ръка за ръка с отнемането от зелени територии за обработваеми площи и огромни количества парникови газове и изразходена вода. Намаляването на приема ни на месо и най-вече телешко, агнешко и свинско е ключов фактор за овладяването на климатичната криза, особено предвид нарастващото население. Темата е изключително обширна и не ми се иска да измества фокуса на статията, затова няма да навлизам по-дълбоко. Все пак смятам, че наистина има толкова разнообразни алтернативи за приготвяне на меню без или с малко месо, че при желание седмичният прием може да е балансиран, без да се чувстваме ощетени.

https://www.theguardian.com/environment/2018/oct/10/huge-reduction-in-meat-eating-essential-to-avoid-climate-breakdown

Прясното мляко можем да заместим с растителни алтернативи, като соевото и овесеното се оказват доста по-щадящи за природата от бадемовото и оризовото, например.

https://www.bbc.com/news/science-environment-46654042

И разбира се, освен правилните продукти, е добре да опитаме да изразходим максимално това, което сме заредили в хладилника. Много често, когато остане от приготвената вечеря, запазваме в кутии/ буркани за обяд за следващия ден. Восъчните кърпи също са добър вариант за съхранение на плодове, сандвичи или покриване на купички, като алтернатива на салфетките или найлоновото фолио. От последното не ползвам от години. Замразяването също е доста добра опция. А често нещата опират и до доза креативност – какви комбинации да сътворим с останалите ни продукти. Можете да почерпите малко вдъхновение от тази статия в ‘Trash is for Tossers’ – блог, който много харесвам.

ПОЧИСТВАНЕ

За измиването на съдовете смятам, че най-ефективният вариант е миялната машина на еко програма, като винаги я пускам пълна. Ползваме едни таблетки от DM, които са с еко сертификати от Германия и ЕС, но все пак не мога да кажа, че им се доверявам напълно, защото всяка таблетка е опакована в разградимо фолио, с което би трябвало да се слага в миялната. Аз го махам, защото ми се струва пластмасово, т.е. разграждането му ще се сведе до микропластмаса във водата. За съжаление на опаковката няма информация за това. Когато съдовете са по-малко и е по-удобно да се измият на ръка, използваме компостируема четка със сменяема глава вместо гъба , насипно веро от Station Zero и платнено парцалче за забърсване на повърхностите (най-добре е да е от естествена материя – може да се изреже от стара дреха, която вече не е годна за носене и ето ви и upcycling 🙂 ).

НЕНУЖНАТА ХРАНА И ХРАНИТЕЛНИТЕ ОТПАДЪЦИ

Храна, така или иначе, все пак остава. Важно е, преди да пътуваме, например, да прегледаме хладилника и евентуално да раздадем това, което ще се развали докато ни няма. Аз често оставям това, което знам, че няма да се изяде в някаква опаковка до кофите на улицата. Може би не е перфектен вариант, но си мисля, че шансовете да стигне до човек в нужда го оправдават.

Най-доброто, което можем да направим с финалните хранителни отпадъци е да ги компостираме. За съжаление в момента не мога да споделя опит за това, тъй като в сегашния ни апартманет липсва само компостер. Но нямам търпение да го направя след някой друг месец, когато очакваме да се преместим и да се сдобием и с такъв. За момента мога да ви споделя за приложението за споделено компостиране Share Waste, на което скоро попаднах, благодарение на Zero Waste Sofia. За сега регистрираните компостери в София не са много, но се надявам, че с времето ще се появяват нови и нови. Друго място, където можете да проверите за споделени компостери, а и да получите ценна информация по темата като цяло, е групата Компостирай у дома с Градски експериментариум.

ЯДЕНЕТО НАВЪН

Ще си призная, че не съм от хората, които обичат да прекарват много време в кухнята. От време на време, да, но определено не всеки ден. Затова и често се случва да си вземем храна отвън, но се старая максимално да ползваме собствени кутии/ съдове. Мисля, че една страхотна новина, която съвпада с датата на публикацията, е че днес в София отваря и първият ресторант с нулев отпадък “Благичка – ZERO-WASTE”. Дано поведе крак и в скоро време да има все повече места с подобна визия.

Последвайте ме и във Facebook и Instagram 😉

Андалусия за напреднали

Пътуването ни до Андалусия беше по това време миналата година, но тъй като отново сме на вълна тази част на Европа, се присетих за него и си припомних колко весело беше и за трима ни. И това, при все че уцелихме наистина ужасно време, а единия от дните ни и вдигнаха колата. Надявам се да е полезно за който не е посещавал и се кани да го направи, особено в компанията на децата. Тези публикации са допълнени и с разсъждения по темата за намаляването на боклука ни, а и отпечатъка върху природата като цяло, когато сме на път. Също така, установих, че ще ми служат и като един своебразен дневник на фона на хаоса от снимки, разпръснати на различни компютри. (Замислих се за това пътуване и ми беше трудно да се сетя дори за имената на някои от селцата, в които сме били. А е било само преди година…)

Андалусия, почти като Тоскана, ни е любим район. След като на предишната ни обикола, когато Ади все още обитаваше корема ми, бяхме в Гранада, Севиля и Кордоба, за този път си бяхме оставили Ронда, Херес, Кадис и така наречените Pueblos Blancos (бели селища) помежду им. Ронда e много красиво градче със страхотни гледки към известния мост, минаващ над пропастта, която го разделя. Освен това е интересен, защото е считан за родното място на коридата в съвременната й форма. Арената е най-старата в Испания и беше много впечатляваща за Ади. Говорихме си за тази форма на забавление и защо вече е забранена на повечето места по света. А най-якото беше, че когато се върнахме, си пуснахме филмчето за бика Фердинанд, което беше излязло неотдавна и така или иначе се канихме да гледаме, и се оказа, че действието се развива точно там. Ади веднага забеляза моста и беше супер въодушевен. Филмчето за миролюбивия Фердинанд е супер – препоръчвам, ако сте пропуснали.

Пътят от Малага до Ронда, а след това Херес – през Sierra de Grazalema, е много живописен, а не по-малко са самите бели селища. Тези, в които ние избрахме да се разходим, бяха Zahara de la Sierra и Grazalema. За пореден път се убеждаваме колко е хубаво да се пътува извън сезон. Единствено е важно яденето да се планира така, че да се случва в по-големите места (в случая, Ронда), тъй като голяма част от заведенията в малките бяха затворени. Възползвахме се и от един отворен магазин, за да се заредим с плодове, което много помага да се избегнат опакованите храни в някои моменти. И този път не успяхме да се опазим от чуросите. Ади им е голям фен още от едно пътуване до Барселона преди време и това май беше следващото по важност в съзнанието му на тръгване – веднага след морето.

Следващата ни спирка беше Херес. Времето там беше най-неприятно и всъщност почти не спря да вали. На един пазар водата от навеса на една сергия преля и буквално ме окъпа, но някак си беше толкова нелепо, че се спукахме от смях и дори не успях да се ядосам. Все пак се разходихме до колкото беше възможно, а когато наистина не беше – заложихме на тапас и един страхотен близо стогодишен бар – Tabanco ‘El Pasaje’, в който пихме шери от старите им стъклени бутилки и се наслаждавахме отблизо на фламенко. Шерито определено не е моята напитка… Изпълнението, обаче, беше толкова заразително, че Ади не спря да пляска. Дворецът-крепост Alcazar de Jerez далеч не е толкова впечатляващ, колкото Alhambra (в Гранада) или този в Севиля, но пък градът като цяло сякаш е една идея по-малко туристически, така че определено си заслужава.

Кадис много ни допадна, макар че точно там се озовахме без кола, а след това и с тлъста глоба. С полувинчатия ми и полузабравен испански, добре че поне от една испанска книжка на Ади знаехме, че паяк е ‘la grua’ и сравнително бързо открихме наказателния паркинг, от който да я съберем. Освен това и страшно духаше, но мястото е прекалено чаровно, за да не му се насладиш. Много интересно преживяване, особено за Ади, беше ‘camera obscura’, разположена в централната (и най-високата за времето си) кула-наблюдателница Torre Tavira. В нея нагледно се илюстрира оптичния ефект в основата на фотографията, като целият град се прожектира върху вдлъбната полусфера, а оптичното приближаване позволява разни заигравки с минувачите, които се оказаха особено забавни за четиригодишни. 🙂 Денят, в който си тръгвахме, се отбихме на пазара, потопихме се в местната атмосфера и се нагостихме с много пържен, но доста вкусен обяд.

Най-бялото от белите селца, които обиколихме, беше Vejer de la Frontera. Изключително красиво и абсолютно празно. Тъй като Ади беше заспал в колата, решихме да не го будим и се разходихме на смени. И за двама ни се оказа много самотна разходка с почти никакви срещи по пътя. Предполагам е съвсем друго, когато е в сезон. Може би един от малкото пъти, в които ми се е искало да има повече (или поне някакви) хора и покрай това и поне някои от магазинчетата все пак да са отворени…

Помня, че се разходихме и из Arcos de la Frontera и на излизане с колата се набихме в нереално тесни улички, запушени с други коли отпред и отзад, от които мислех, че никога няма да се измъкнем. И с него спомените ми се изчерпват, дано не пропускам някое местенце. По принцип снимам, когато ми се снима, не задължително, така че не всичко остава и в ахрива от снимки.

Последната ни нощувка беше в най-южната точка на Испания – Тарифа, от където гледахме Африка от брега и също решихме, че ще се върнем да караме сърф, когато Ади порасне още малко. Макар и по-известен като сърф дестинация, градът също има богато наследство от периода на Маврите и старото градче е много приятно за разходка с доста разнообразни опции за хапване и пийване. След няколко дни, посветени на испански манджи, за вечерята там заложихме на мароканско.

След Тарифа, направихме грешката да се насочим към Гибралтар, където изгубихме време в чакане по граници, търсене на място за паркиране и опашка за лифт, на която накрая се отказахме и тръгнахме към Малага, от където летяхме наобратно. За Ади беше много забавно, че пресякохме пистата на летището с колата, но освен това, наистина не си заслужаваше, освен ако нямаш много време на разположение.

Малага ни се стори доста зелен и кипящ град и още повече ни беше яд, че след Тарифа не отидохме директно натам. Все пак успяхме да пообиколим и най-важното, да се порадваме на плажа, тъй като това беше първият топъл и слънчев ден, а Ади, както споменах, все пак беше тръгнал с идеята че отива на море… 🙂 Ентусиазмът му от първата среща с вълните за годината малко се секна от температурата на водата, но и самата игра бос по плажа се оказа достатъчна за усмивка до ушите.

Ето, че и сега си оставихме нещо за следващия път – родното място на Пикасо заслужава поне ден и със сигурност ще бъде включено в някоя бъдеща обиколка.

КАК ДА НАМАЛИМ ОТПЕЧАТЪКА СИ, КОГАТО СМЕ НА ПЪТ:

  • Ако си носим собствени шампоан и балсам, не се налага да ползваме еднократните в хотела/ апартамента. Особено, предвид, че опаковките им едва ли ще се рециклират. Ако ползвате течни, можете да се заредите с малки шишенца, в които да си преливате, което правех аз преди. С твърдите, които силно препоръчвам, е още по-лесно. Няма да се притеснявате и за течностите по летищата.
  • Сещате ли се да изключите всички възможни уреди вкъщи преди да тръгнете на път? Аз се старая да го правя все по-често, защото дори и да не работят, просто включени в контакта, хабят ненужна енергия.
  • Да вземем със себе си някой друг плод или пък някаква по-задравословна храна за в самолета, а евентуално и за после, винаги се оказва много добро решение. Особено в самолета, шансът да се сдобиеш с нещо що годе здравословно, а същевременно и с малко опаковка, за съжаление за момента се доближава до нулев. Обикновено, когато пристигнем, както и в случая, се опитваме от някъде да намерим плодове и каквото друго преценим на място и за следващите дни.

Последвайте ме и във Facebook и Instagram 😉