/7/ Да помислим за отпечатъка върху планетата, когато сме на път

Темата за пътуванията се оказа най-предизвикателната за мен в тази ми поредица. Много пъти започвах да пиша тази статия от начало, защото ми се струваше направо лицемерно, предвид общия ми досегашен въглероден отпечатък. За последните 15 години съм обиколила повече от 30 страни, живяла съм в 4 от тях на 2 континента и общо взето, средствата ми се измерваха в самолетни билети. Както и преди съм споделяла, обаче, в отделните етапи от живота си съм си двала сметка за различни неща. И съвсем честно, и през ум не ми е минавало преди години за степента на вредата върху околната среда, която честите полети носят със себе си. От друга страна, продължавам да смятам, че всички тези преживявания и срещите с хора от всякакви крайчета на света са ме оформили такава, каквато съм днес. Едва ли щях да се запаля толкова, още по-малко да имам смелостта да започна блога и да ви споделям по тези теми. А от както го правя, поне десетина души са ме зарадвали с дадена промяна, за която са се вдъхновили покрай него. Което е жестоко. И така, пътуванията са важни, пътуванията разширяват хоризонта, както нищо друго, събарят границите, които сами си поставяме, учат ни на толкова много (много клиширано, но абсолютно вярно). И затова, мисля, че темата за отражението им върху околната среда и климата също е важна. Какво можем да направим за да бъде изследването на нови места и култури по-природосъобразно? Ето ги и моите размисли и идеи.

Едно от основните предизвикателства в тази връзка е именно:

ТРАНСПОРТЪТ

Тази таблица представлява едно най-грубо сравнение между най-честите средства за транспорт. Разбира се, има много условности, като това колко места има в превозното средство, какво и колко гориво използва, колко е пълно, а и допълнителния ефект от отделянето на други газове на висока надморска височина. Ако искате да прочетете малко по-подробно, цялата статия се намира тук. Но за да оставим нещата по-прости и синтезирани, средният отпечатък на един пътник за изминат километър със самолет е грубо от 5 до над 40 пъти по-голям от този, изминат с влак и от около 2 до 6 пъти по-голям от този, изминат с кола (стига в нея да се возят поне двама). Или с други думи, намаляването на полетите има важна роля в борбата с климатичната криза, като към момента авиацията е отговорна за около 2% от общите емисии. В същото време, обаче, глобално индустрията продължава да расте без да има причина да очакваме съществена промяна в технологията, която да доведе до намаляване средните емисии на пътник, в близкото бъдеще.

Фактът, че терминът “flight shame” (вината, която пътниците изпитват, когато пътуват със самолет, заради въглеродните емисии) рядко се среща в превод на български (“срам от летене”) ме навежда на мисълта, че липсва особена информираност у нас и по тази тема. Споделяла съм тази статия и преди, но отново я препоръчвам, ако искате да прочетете повече за вредите и възможностите, свързани с летенето. Говори се, например, за алтернативно таксуване, при което всеки следващ полет в годината да се облага с данък – обратно на съществуващите програми, при които колкото повече летим, толкова повече мили събираме, които ни дават опцията да летим още повече… Инициативата Flight-free 2020 пък цели да събере 100 000 човека, които да не предприемат полет през цялата 2020. Това ми се струва наистина ограничаващо, въпреки че много еколози призовават точно за това. Моето решение към момента е аналогично на мерките, които предприемаме и в други сфери от ежедневието – стремим се да намалим консумацията си. Не съм веган, нито вегетарианец, но просто не смятам, че месото трябва да е част от всяко меню, всеки ден – има достатъчно разнообразие от храни. Така и с полетите – това, което се старая да правим, е, до колкото е възможно, да оптимизираме, а понякога да се спираме на по-близки дестинации, които да са достижими с кола (или влак). Така миналата година 2 от ваканциите ни ни отнеха по доста часове на посока с колата, но пък ни беше много забавно. Е, имахме някои епизоди с бебето, но тях нямаше да си ги спестим и със самолета. Когато сте си набелязали такова място с различни възможности за транспорт, можете да добиете поне ориентировъчна представа за отпечатъка, който бихте оставили с тях чрез EcoPassenger.

Относно опцията да ‚компенсираме‘ емисиите си, като инвестираме в подходящ за целта проект при закупуването на билета – все пак е нещо, но далеч не я намирам за перфектна. Често е критикувана като възможност за богатите да платят за емисиите, които генерират. И самата истина е, че те така или иначе се отделят, а

най-смисленото решение си остава намаляването на полетите.

И след като най-общо ви споменах за проблема и основните мерки за справяне с него, ще премина към някои по-малки стъпки, които макар и малки, имат своя принос.

КАКВО МОЖЕМ ДА ПРЕДПРИЕМЕМ, КОГАТО ВСЕ ПАК ЛЕТИМ

Разбира се, разхода на гориво и емисиите, варират от самолет до самолет, според цялостната организация и съответно от авиокомпания до друга. Мога да ви споделя и за този доклад на London School of Economics, според който EasyJet са близо 2 пъти по-икономични от към емисии, спрямо Корейските авиолинии. Истината, обаче, е, че в крайна сметка повечето от нас ще вземат решение с коя компания да летят най-вече на база цената на полета и това до колко удобен е като времетраене и часове. И все пак, когато има повече опции и тези параметри са сходни, както с всичко останало, е добре да предпочетем компанията, която инвестира в правилната посока. Другото, което трябва да имаме предвид що се отнася до ефективност, е, че директните полети са много по-щадящи от тези с прекачвания, тъй като най-много гориво се изразходва при излитане и кацане на самолета. Също така, колкото по-малко тежи той, толкова по-малко гориво хаби, но често ограниченията в багажа са свързани и с финансови мерки, така че мисля, че в общия случай човек по-скоро се ограничава до това, което наистина ще ползва по време на пътуването си. Относно седалките в бизнес и първа класа – ясно е, че те вървят заедно с най-големия отпечатък на пътник.

Отделно от транспорта, има още много действия, с които можем да оптимизираме ресурсите, свързани с едно пътуване. Ще опитам да ги обобщя така:

ПРЕДИ ДА ТРЪГНЕМ

Това, което се старая да добавя към задачите преди да тръгнем напоследък са тези няколко неща:

  • Да изключим от контактите уредите, които не е нужно да бъдат постоянно включени. Дори и да не работят, те хабят ненужно енергия. В този ред на мисли, да намалим или изключим напълно отоплението, според възможностите за това.
  • Да проверим хладилника за храна, която би се развалила, докато ни няма и по възможност да я изядем, замразим или оставим на някой близък.
  • От както пътуваме с децата, се старя да се запасим с нещо за хапване, включително плодове, когато е възможно. Особено в самолета, опциите за нещо читаво, а и в по-читава опаковка, са си доста ограничени. 

ДА ВЗЕМЕМ

Когато многократните атрибути са на разположение по време на пътуването, не се налага да се ползват повече еднократни такива, отколкото вкъщи.

  • Винаги проверявам дали чешмяната вода става за пиене. (Когато се наложи да купувам бутилирана, се старая да изхвърля бутилките в контейнер за рециклиране, а когато това не е опция, съм запазвала поне капачките.)
  • Винаги взимам със себе си шишета и торбички, по възможност и някоя друга чаша или кутия.
  • Винаги си нося и собствена козметика за банята, за да не ползваме еднократните шишенца, които масово се предлагат в местата за настаняване.

ПО ВРЕМЕ НА ПЪТУВАНЕТО

  • Все повече са местата за настаняване, които прилагат по-екологични практики. Ясно ми е, че ще отнеме време да станат масово явление и че все още е трудно да избираме основно такива. Но може да разгледате Ecobnb за малко вдъхновение по темата.
  • Вече почти никъде няма да ви поискат принтирани резервации или билети, а миналата година дори се възползвахме от гайд, който свалихме във формат за Kindle и ни свърши чудесна работа.
  • За всичко останало можем просто да се придържаме към нещата, които правим и у дома – да избираме да се придвижваме с градски транспорт, колела или пеш, да изхвърляме разделно боклука си и тн.

И нещо, което си мисля за финал и за което ми се иска да отделим време в бъдеще, е да се включваме в проекти, които са от полза за мястото, което посещаваме. Ако сте правили нещо такова на по-кратки пътувания, ще се радвам да ми споделите, където и както ви е най-удобно.

Съвсем не винаги успявам да се справя с всички неща, за които ви споменах и ще повторя, че далеч не съм пример за нисък въглероден отпечатък. Но едни от най-хубавите ми спомени са свързани именно с тези преживявания и мога да пера многократни пелени цял живот, но откровено не мога да си представя живота без пътешестване. И така, избирам да се фокусирам върху това, с което се справям, а то не е никак малко. И вместо да се обвинявам, си пожелавам, а пожелавам и на вас, да пътуваме все по-осъзнато, да претегляме опциите и да прилагаме добрите навици винаги, когато е възможно, за да съхраним вълшебните места, които искаме да посетим.

Първият ни road trip четирима <3

Явно неусетно пътуванията ни през декември са се превърнали почти в традиция. Не всяка година успяваме да се организираме, но пък винаги, когато успеем, ни остават чудни спомени. Този път решихме да си спретнем обиколка с кола, включваща Будапеща, Виена и Загреб (с вечеря в Словения по пътя). Често хората много ни се чудят, когато се решим на нещо подбно, предвид че самолетните билети излизат по-евтино. Освен, че е много важно да намалим полетите заради влиянието им върху климата, пътуването с кола/ влак/ автобус има своя чар. Друг голям бонус, особено в този сезон, е, че не сте затворени с куп кашлящи хора в продължение на час, два или повече. Може би сме късметлии, че Иво обича да кара, но всъщност нямахме никакъв проблем с придвижването в двете посоки с двете деца. Разбира се, че всяко има своите епизоди, но тях си ги има и със самолета. Така че горещо ви препоръчвам тази опция! 😉

Будапеща

В Будапеща сме били много пъти и двамата с Иво, включително сравнително скоро на фестивала Sziget, но аз лично много я харесвам, а и беше удобна за първа спирка, така че първата ни нощувка и деня след това прекарахме там. Беше доста мъгливо и сиво и някак си нямах желание да изваждам апарата, затова от там имаме буквално 2 – 3 снимки за личния ахив. Разходихме се с любимата учителка на Ади – Мис Ели, която вече живее там. Тя пък ни заведе в Къщата на Худини – музей, включващ шоу, посветено на илюзиониста, който се оказа, че е родом от Унгария. Иво и Ади влезнаха, докато ние се видяхме на по чай и излезнаха доста ентусиазирани. 🙂

Успяхме да се сдобием с една детска книжка за Виена от second-hand книжарница близо до апартамента ни. Много обичаме да купуваме детски книжки от местата, които посещаваме с Ади. Мисля, че много обогатяват и му помагат да запомни преживяването. И така, след Будапеща, с книжката под ръка, се отправихме към Виена.

Виена

Във Виена наблегнахме на разходките и коледните базари, които са буквално навсякъде, като спокойно навъртахме 10 – 15 километра на ден. (Ади вече е трениран и ходи МНОГО.) За съжаление, за да успеем да обиколим повече места, не успяхме да се възползваме от маршрутите в книжката, но пък първата част е история на града, която също е написана интересно като за деца.

Тук отварям една скоба за да кажа, че в хотела ни там имаше не един пример за устойчивост. Нямаше еднократни шишенца със сапун и шампоан, а бяха в диспенсъри. Аз си ползвам твърдите барчета, но го отчитам като плюс. Имаше и кофи за разделяне на боклука в самия хотел, което също много ме зарадва. Чаршафите и завивките пък бяха от сертифицирани естествени материи. До колкото знам, това като цяло са нормални неща за Австрия и все пак, такива места задължително трябва да се насърчават с високи оценки.

Какво би била Виена без виенска сладкарница и виенско колело?:) Не обичаме да си прекарваме времето по опашки и затова пропуснахме някои кафенета, които бяхме набелязали, включително прословутия хотел Sacher, но пък се насладихме на съвсем задоволителна торта в сладкарницата Aida по-надолу по улицата.

Веднъж, когато Ади още нямаше 3, не го пуснаха на виенското колело в парка Tibidabo в Барселона и от тогава иска да се качи. Така че това беше едно от нещата, които очакваше с особено нетърпение. Аз пък много се зарадвах, че се престраши, защото напоследък често се страхува от високо. По-голямата част от атракционите не работеха, явно заради сезона, но толкова му хареса, че сега е решил, че иска да отидем пак за рождения му ден… 🙂

Дворецът Шьонбрун и градините заслужават един цял ден, но не разполагахме с това време и тъй като и двамата не бяхме стигали до него на предишните ни ходения във Виена, решихме все пак да се разходим и до там. Голяма част от градините са затворени през зимата, но все пак си заслужава поне да се види. Детският музей в двореца ми се стори интересен, но решихме, че също ще остане за следващия път. Музеят, който обаче ви препоръчвам да не изпускате, особено ако посещавате Виена с деца, е Haus der Musik.

Всеки етаж от музея на музиката е част от интерактивно преживяване, което започва с виенската филхармония, минава през звуците и инструментите и завършва с композиторите. Да изкомпозираш собствен валс, да чуеш през ушите на различни животни и да дирижираш оркестър са само част от нещата, които веднага биха грабнали всяко хлапе.

Загреб

На път за Загреб спряхме да вечеряме в Марибор в Словения и всъщност беше една от най-приятните ни вечери. Не помня от къде тръгна, но се загледахме в стари клипчета на Ади като бебе и много се забавлявахме. Сигурно за хиляден път ще се оплача колко бързо растат тези деца, но някой ще го спре ли това препускащо време!:(

В Загреб има поне толкова коледна украса и базари като във Виена и атмосферата наистина е вълшебна. Прекарахме времето си основно навън. За вечеря се спряхме на това семейно местенце, което препоръчвам. А за последния ден си оставихме Техническия музей “Никола Тесла”, който е абсолютно задължителен, ако сред вас има любители на самолети, подводници, пожарни коли и космически апарати.

Мили, който проспа по-голямата част от това пътуване, навърши четвърт годинка в Загреб. Макар че едвам се сдържахме да не изядем тези пухкави бузи, решихме да почакаме още малко. ❤

Техническият музей наистина има впечатляваща колекция от парни двигатели, пoжарни коли от преди десетилетия и какво ли още не. Но тези пожарни… Оставиха Ади зашеметен! Дори заяви, че му е харесало повече от полуфиналите на ‘България търси талант’, които гледа на живо и всеки път чакаше с голямо вълнение. 🙂

След близо седмица и 2200 км благополучно се прибрахме вкъщи, заредени със супер емоции. След като ходим някъде, четем книжките, които сме си донесли, търсим филм, свързан с мястото, понякога си носим нещо за хапване/ пийване от там и си правим вечеря или нещо подобно в зависимост от дестинацията. Този път с Ади отидохме на опера (за него беше за първи път) – на “Вълшебната флейта” адаптирана за деца. Съвсем откровено, не бих казала, че това е моето изкуство, но това пък в никакъв случай не означава, че искам да предавам това си усещане на Ади. Представлението е супер и го препоръчвам дори и по принцип да не сте от най-големите любители на операта. Направено е много забавно, така че наистина да е интересно дори и на по-малки деца като Ади и продължава около час.

А за финал мога само да кажа, че ние все по-често си подаряваме преживявания вместо физически подаръци, като пътуванията са сред любимите ни такива. Не искам да издавам предварително, но и тазгодишните ни коледни подаръци към близките ще са основно такива.

Пожелавам ви прекрасно прекарано време с любимите ви хора, защото празниците са именно заради това.

Последвайте ме и във Facebook и Instagram 🙂