/7/ Да помислим за отпечатъка върху планетата, когато сме на път

Темата за пътуванията се оказа най-предизвикателната за мен в тази ми поредица. Много пъти започвах да пиша тази статия от начало, защото ми се струваше направо лицемерно, предвид общия ми досегашен въглероден отпечатък. За последните 15 години съм обиколила повече от 30 страни, живяла съм в 4 от тях на 2 континента и общо взето, средствата ми се измерваха в самолетни билети. Както и преди съм споделяла, обаче, в отделните етапи от живота си съм си двала сметка за различни неща. И съвсем честно, и през ум не ми е минавало преди години за степента на вредата върху околната среда, която честите полети носят със себе си. От друга страна, продължавам да смятам, че всички тези преживявания и срещите с хора от всякакви крайчета на света са ме оформили такава, каквато съм днес. Едва ли щях да се запаля толкова, още по-малко да имам смелостта да започна блога и да ви споделям по тези теми. А от както го правя, поне десетина души са ме зарадвали с дадена промяна, за която са се вдъхновили покрай него. Което е жестоко. И така, пътуванията са важни, пътуванията разширяват хоризонта, както нищо друго, събарят границите, които сами си поставяме, учат ни на толкова много (много клиширано, но абсолютно вярно). И затова, мисля, че темата за отражението им върху околната среда и климата също е важна. Какво можем да направим за да бъде изследването на нови места и култури по-природосъобразно? Ето ги и моите размисли и идеи.

Едно от основните предизвикателства в тази връзка е именно:

ТРАНСПОРТЪТ

Тази таблица представлява едно най-грубо сравнение между най-честите средства за транспорт. Разбира се, има много условности, като това колко места има в превозното средство, какво и колко гориво използва, колко е пълно, а и допълнителния ефект от отделянето на други газове на висока надморска височина. Ако искате да прочетете малко по-подробно, цялата статия се намира тук. Но за да оставим нещата по-прости и синтезирани, средният отпечатък на един пътник за изминат километър със самолет е грубо от 5 до над 40 пъти по-голям от този, изминат с влак и от около 2 до 6 пъти по-голям от този, изминат с кола (стига в нея да се возят поне двама). Или с други думи, намаляването на полетите има важна роля в борбата с климатичната криза, като към момента авиацията е отговорна за около 2% от общите емисии. В същото време, обаче, глобално индустрията продължава да расте без да има причина да очакваме съществена промяна в технологията, която да доведе до намаляване средните емисии на пътник, в близкото бъдеще.

Фактът, че терминът “flight shame” (вината, която пътниците изпитват, когато пътуват със самолет, заради въглеродните емисии) рядко се среща в превод на български (“срам от летене”) ме навежда на мисълта, че липсва особена информираност у нас и по тази тема. Споделяла съм тази статия и преди, но отново я препоръчвам, ако искате да прочетете повече за вредите и възможностите, свързани с летенето. Говори се, например, за алтернативно таксуване, при което всеки следващ полет в годината да се облага с данък – обратно на съществуващите програми, при които колкото повече летим, толкова повече мили събираме, които ни дават опцията да летим още повече… Инициативата Flight-free 2020 пък цели да събере 100 000 човека, които да не предприемат полет през цялата 2020. Това ми се струва наистина ограничаващо, въпреки че много еколози призовават точно за това. Моето решение към момента е аналогично на мерките, които предприемаме и в други сфери от ежедневието – стремим се да намалим консумацията си. Не съм веган, нито вегетарианец, но просто не смятам, че месото трябва да е част от всяко меню, всеки ден – има достатъчно разнообразие от храни. Така и с полетите – това, което се старая да правим, е, до колкото е възможно, да оптимизираме, а понякога да се спираме на по-близки дестинации, които да са достижими с кола (или влак). Така миналата година 2 от ваканциите ни ни отнеха по доста часове на посока с колата, но пък ни беше много забавно. Е, имахме някои епизоди с бебето, но тях нямаше да си ги спестим и със самолета. Когато сте си набелязали такова място с различни възможности за транспорт, можете да добиете поне ориентировъчна представа за отпечатъка, който бихте оставили с тях чрез EcoPassenger.

Относно опцията да ‚компенсираме‘ емисиите си, като инвестираме в подходящ за целта проект при закупуването на билета – все пак е нещо, но далеч не я намирам за перфектна. Често е критикувана като възможност за богатите да платят за емисиите, които генерират. И самата истина е, че те така или иначе се отделят, а

най-смисленото решение си остава намаляването на полетите.

И след като най-общо ви споменах за проблема и основните мерки за справяне с него, ще премина към някои по-малки стъпки, които макар и малки, имат своя принос.

КАКВО МОЖЕМ ДА ПРЕДПРИЕМЕМ, КОГАТО ВСЕ ПАК ЛЕТИМ

Разбира се, разхода на гориво и емисиите, варират от самолет до самолет, според цялостната организация и съответно от авиокомпания до друга. Мога да ви споделя и за този доклад на London School of Economics, според който EasyJet са близо 2 пъти по-икономични от към емисии, спрямо Корейските авиолинии. Истината, обаче, е, че в крайна сметка повечето от нас ще вземат решение с коя компания да летят най-вече на база цената на полета и това до колко удобен е като времетраене и часове. И все пак, когато има повече опции и тези параметри са сходни, както с всичко останало, е добре да предпочетем компанията, която инвестира в правилната посока. Другото, което трябва да имаме предвид що се отнася до ефективност, е, че директните полети са много по-щадящи от тези с прекачвания, тъй като най-много гориво се изразходва при излитане и кацане на самолета. Също така, колкото по-малко тежи той, толкова по-малко гориво хаби, но често ограниченията в багажа са свързани и с финансови мерки, така че мисля, че в общия случай човек по-скоро се ограничава до това, което наистина ще ползва по време на пътуването си. Относно седалките в бизнес и първа класа – ясно е, че те вървят заедно с най-големия отпечатък на пътник.

Отделно от транспорта, има още много действия, с които можем да оптимизираме ресурсите, свързани с едно пътуване. Ще опитам да ги обобщя така:

ПРЕДИ ДА ТРЪГНЕМ

Това, което се старая да добавя към задачите преди да тръгнем напоследък са тези няколко неща:

  • Да изключим от контактите уредите, които не е нужно да бъдат постоянно включени. Дори и да не работят, те хабят ненужно енергия. В този ред на мисли, да намалим или изключим напълно отоплението, според възможностите за това.
  • Да проверим хладилника за храна, която би се развалила, докато ни няма и по възможност да я изядем, замразим или оставим на някой близък.
  • От както пътуваме с децата, се старя да се запасим с нещо за хапване, включително плодове, когато е възможно. Особено в самолета, опциите за нещо читаво, а и в по-читава опаковка, са си доста ограничени. 

ДА ВЗЕМЕМ

Когато многократните атрибути са на разположение по време на пътуването, не се налага да се ползват повече еднократни такива, отколкото вкъщи.

  • Винаги проверявам дали чешмяната вода става за пиене. (Когато се наложи да купувам бутилирана, се старая да изхвърля бутилките в контейнер за рециклиране, а когато това не е опция, съм запазвала поне капачките.)
  • Винаги взимам със себе си шишета и торбички, по възможност и някоя друга чаша или кутия.
  • Винаги си нося и собствена козметика за банята, за да не ползваме еднократните шишенца, които масово се предлагат в местата за настаняване.

ПО ВРЕМЕ НА ПЪТУВАНЕТО

  • Все повече са местата за настаняване, които прилагат по-екологични практики. Ясно ми е, че ще отнеме време да станат масово явление и че все още е трудно да избираме основно такива. Но може да разгледате Ecobnb за малко вдъхновение по темата.
  • Вече почти никъде няма да ви поискат принтирани резервации или билети, а миналата година дори се възползвахме от гайд, който свалихме във формат за Kindle и ни свърши чудесна работа.
  • За всичко останало можем просто да се придържаме към нещата, които правим и у дома – да избираме да се придвижваме с градски транспорт, колела или пеш, да изхвърляме разделно боклука си и тн.

И нещо, което си мисля за финал и за което ми се иска да отделим време в бъдеще, е да се включваме в проекти, които са от полза за мястото, което посещаваме. Ако сте правили нещо такова на по-кратки пътувания, ще се радвам да ми споделите, където и както ви е най-удобно.

Съвсем не винаги успявам да се справя с всички неща, за които ви споменах и ще повторя, че далеч не съм пример за нисък въглероден отпечатък. Но едни от най-хубавите ми спомени са свързани именно с тези преживявания и мога да пера многократни пелени цял живот, но откровено не мога да си представя живота без пътешестване. И така, избирам да се фокусирам върху това, с което се справям, а то не е никак малко. И вместо да се обвинявам, си пожелавам, а пожелавам и на вас, да пътуваме все по-осъзнато, да претегляме опциите и да прилагаме добрите навици винаги, когато е възможно, за да съхраним вълшебните места, които искаме да посетим.

Португалия от П до Я

Ще започна тази публикация с това, че Португалия може би е страната, където сте най-добре дошли с деца – родени или все още в корема. 🙂 Била съм няколко пъти преди, когато това разбираемо изобщо не ми е направило впечатление, но този път наистина бяхме очаровани от отношението и подкрепата към хората, на които по една или друга причина им е видимо по-трудно по опашки, в транспорт и тн. Нямаше случай, в който да не ни предложат място или предотстъпят ред. На летището дори имат отделен коридор за възрастни и трудноподвижни хора, бременни и семейства с деца. Няма да правя паралели с България  – и тук редовно попадам на адски мили хора, наред с пълната противоположност. Другото, от което бях изключително доволна е, че абсолютно навсякъде има кофи за рециклиране. Не срещнах никакъв проблем и мисля, че близо 100% от опаковките, които ни се наложи да ползваме, бяха изхвърлени разделно.

Лисабон

За Лисабон само ще изредя любимите ми неща. Мисля, че е от местата, за които има безброй статии. За традиционните им сладкиши с яйчен крем – Pasteis de Nata, които няма как да пропуснете, тъй като са навсякъде, можете да комбинирате разходка до квартала Белем с близо 200-годишната сладкарница Pasteis de Belém. За мен това си остава любимо десертче, а там можете да го опитате по оригиналната рецепта на монасите от манастира Жеронимош. Емблематичният трамвай 28 пък е супер за разходка до по-централната част на града, където са разположени кварталите Алфама, Байро Алто и Байша с всичките им живописни улички, кътчета и гледки. Бях чела, че трамваят вече е пълен предимно с туристи и джебчии, но при нас нямаше такова усещане. Доста приятно място за вечеря беше Chapitô à Mesa, което денем функционира като цирково училище (най-общо казано), а след 7 – като ресторант със съвременна португалска кухня и гледка към моста “25 Април” и тази част на града, ако изберете терасата. Ако сте с деца, може би ще пропуснете изпълненията на фадо, като нас, но ако сте без, звучи като чудесна опция за продължение на вечерта.

Синтра

Разходката до Синтра е особено специална, когато някой малък рицар крачи край вас, развявайки меч и търсейки съкровища. Имението Регалейра и замъкът Пена са идеални за разиграване на подобни сюжети и въпреки че особено следобедът беше доста ветровит, Ади не спря да тича, разучавайки всички възможни пещери, кладенци, тунели и водопади. Градините на имението и замъка за мен са си богати ботанически градини, въпреки че в града има и отделен такъв парк. Самият Пена пък е като излязъл от приказка с многото си лица – от типичния за Португалия мануелизъм (от крал Мануел I), съчетаващ късния готически и ренесансов стил с множество морски детайли от времето на откривателите, до мавританските елементи. А след тази изтощителна разходка, се отправихме към сравнително по-малко популярни места из централна Португалия.

Обидош

Първата ни спирка беше едно изключително красиво местенце, което мисля, че смело мога да сложа в топ 10 на любимите ми малки средновековни градчета в Европа. Когато пристигнахме привечер по улиците нямаше почти никой, което ми се стори много съмнително за такова очарователно място. Оказа се, че почти всички туристи го посещават с еднодневни екскурзии от Лисабон и на следващия ден беше пълно с такива. Затова, ако искате да му се насладите истински, планирайте го за преди обяд или по-късния следобед. Подарявано на кралиците в деня на сватбата им в продължение на няколко века, градчето винаги е било поддържано и така се е съхранило във времето. В последните години пък е обявен и за град на литературата, като много стари сгради за превърнати в библиотеки и книжарници, любимата, от които ни стана една църква, от която се сдобихме със страхотната детска книжка за трамвай 28 (“Elétrico 28”). И сякаш изписаното до сега не беше достатъчно, за да се захласнем по Обидош, градчето си има и био пазарче (съчетано, разбира се, с книжарница). От там се снабдихме с плодове, а малко по-надолу по улицата опитахме и от така известната джинджа (вишновка), която там сервират в шоколадови чашки. Не мога да не спомена и таверната, в която ядохме страхотен октопод (всъщност всичко, което поръчахме, беше страшно вкусно) – JamonJamon.

Авейро и Коста Нова

На час и половина посока Порто се намира Авейро, който често наричат португалската Венеция заради каналите и лодките молисейрос, някога използвани от местните, за да събират водорсали, с които наторявали земеделските площи. Днес с тях разхождат туристи по каналите на града, откривайки гледки към цветни фасади и простори. Ади се сдоби с едно тефтерче, в което рисуваше това, което най-много го е впечатлило (на картинката в дясно на снимката е мостът в Лисабон), а на сутринта, докато ги оставих за около час, успя да участва с главна роля в улично цирково представление. 🙂 Ние пък не пропуснахме да опитаме местните сладкиши – отново с яйчен крем – овош молеш. След като обиколихме централната част, се отправихме към плажа Коста Нова. Искахме да стигнем и до Сао Жасинто, но решихме, че е по-добре Ади да си вземе дозата сън след тичането по дюните и изравянето на една котва – най-голямото съкровище до момента. Преди да потеглим към Порто се разходихме за късен обяд до алеята с рибарските къщи – един слънчев, цветен и много зареждащ завършек на престоя ни там.

Порто

Всъщност от предишните ми идвания в Португалия най-много време съм пекарвала в Порто, когато сестрата учеше там. 🙂 С дете, разбира се, преживяването е съвсем различно. Мисля, че много добро попадение за деца е World of Discoveries – нещо като интерактивен музей, разказващ за ерата на откривателите. От един момент нататък, се качваш на лодка, с която обикаляш моретата и земите, до които са достигали експедициите, което е интересен формат да разкажеш историята на най-малките. Представяхме си го малко по-голямо, но все пак на Ади много му хареса. Точно до него се намира един винтидж базар с външен бар, в който презаредихме батерии в средата на деня (изкачванията и слизанията в Порто са почти постоянни). Интересно място, в което можете да се възползвате от обедно меню на доста добра цена е Galeriа de Paris – по стените са събрани стотици предмети от миналото от детски играчки до пишещи машини и работи също за закуска, вечеря, а след това и като бар. За вечеря ние се спряхме на едно малко местенце също в тази зона – Laurear. Тъй като има само няколко маси, а доста желаещи, може да се наложи да почакате. Португалската кухня като цяло предлага много изкушения, като аз лично определено предпочитам морските им ястия пред месните такива, a разнообразните местни вина са едно чудно допълнение. Ако Портото ви е прекалено силно и сладникаво, можете да заложите на някой от сортовете от долината Дуро или пък на виньо Верде от северната провинция Миньо.

Долината Дуро

След втората ни нощувка се насочихме към долината на реката Дуро, на която е разположен Порто. Обиколката може да се направи с круиз от Порто, с влак или с кола, което направихме ние, тъй като така и така бяхме с нея. Влакът, обаче, на места се движи точно по брега на реката и затова решихме да си направим кратка разходка и с него от Пиняо до произволно градче, за където беше първият влак по разписание. Местността е осеяна с лозя и винарни (така наречените “quintas”) и е супер приятна за разходка. Някои от винарните предлагат опцията за пикник, което звучеше много добре, но е хубаво да се ориентирате предварително, защото в нашия случай, тези, които бяхме набелязали, бяха затворени. Докато обикаляхме от една на друга, Ади накрая заспа и решихме да не го будим, така че дори не успяхме да се насладим на чаша вино. Така или иначе, се задоволихме с красивите гледки, а и успяхме да спрем в още едно градче, което ни беше на път – Ламего, след което се спуснахме обратно на юг.

Томар

Томар беше последната ни спирка обратно към Лисабон. Тамплиерското градче е известно заради манастира на Ордена на Христос (наследник на тамплиерите в Португалия), който се състои от различни крила, надграждани през вековете и се извисява над града от близкия хълм. Терасата на апартамента ни пък откриваше чудна гледка към него. С допълнение един малък философ на постоянно разположение, сутрешното кафе беше запомнящо се преживяване. Самото градче е малко, но много симпатично и се оказа, че вече тече подготовката за най-значимия фестивал – Festa dos Tabuleiros – който се провежда веднъж на четири години и следващият предстои края на този месец. След като разгледахме Томар, Ади потича “по кожа” (както той се изразява:)) и опитахме и от местните сладкиши (с яйчен крем, разбира се), бяхме решили да използваме остатъка от последния ни ден, за да го заведем в аквариума в Лисабон.

Не знам колко си спомняше от този в Барселона, но и този път определено му беше интересно. Замърсяването на водата и глобалното затопляне бяха фокус почти през цялото време и поднесени, така че да ангажират и децата, което мисля, че трябва да е неразделна част от всеки подобен обект. След аквариума, със споделена доза нежелание, се отправихме към летището и още преди да сме излетели, Ади започна да пита кога ще дойдем пак в Португалия, а Иво вече обмисляше море в Алгарве. 🙂 Напоследък, обаче, изпитвам все повече вина, когато се придвижваме със самолет. Последния месец за едно пътуване успях да го заместя с влак, от което съм много доволна, макар че с българските влакове ни коства близо 7 часа път. И така, завършвам писанията си в този дух с призив да ползваме алтернативен на самолета транспорт при всяка възможност.

Последвайте ме и във Facebook и Instagram 🙂