Петата стъпка в поредицата отделям на боклука, тъй като такъв винаги се събира. Колкото и напред да сме стигнали в стремежа си към нулев отпадък, той реално не може да бъде елиминиран напълно. И правилното управление на това, което все пак изхвърляме, е много важно. А смятам, че и по тази тема няма достатъчно информираност и хората често са объркани кое къде и как се изхвърля и дали изобщо става за рециклиране. Затова реших този месец да отделя внимание на това какво се случва с боклука ни и какво можем да направим, за да извлечем максимума от всички тези суровини, които използваме. Основно съм базирала статията на български източници и най-вече на сайта на Екопак, тъй като рециклирането е процес, специфичен за всяка страна. Не претендирам за изчерпателност (темата е изключително обширна), а по скоро предлагам най-обща съпоставка и насоки. Ще се опитам да направя едно сравнение между най-широко разпространените материали в ежедневието ни, обхващащо целия им живот – от добива и преработката до „изхвърлянето“ им. А след това ще ви споделя някои детайли покрай разделното им събиране, които оптимизират процеса. Надявам се да са полезни.

МЕТАЛИ

Най-разпространените метали в ежедневната употреба са алуминият и стоманата. За да се извлече алуминият от съдеиненията, в които се намира в приородата, е нужна много висока температура и следователно, се използва огромно количество енергия. При рециклирането му е нужна едва 4% от енергията, нужна за извличането му от боксит. При стоманата този процент е 40, но това отново означава, че се спестява повече от половината енергия, непобходима за извличането й от желязна руда. А най-хубавото е, че тези метали могат да се рециклират отново и отново без качеството им да се влошава. Проблемът с алуминия е, че при контакт с определени храни и напитки, може да се отдели и в тях. Затова и не е най-добрата опция, когато е в контакт с горещи или много кисели храни. И алуминият и стоманата не могат да се горят за енергия, а и предвид ефективното им рециклиране, то е безспорно най-доброто решение за оползотворяването им след като вече не се нуждаем от съответните опаковки/ продукти. Като заключение, металите могат да са чудесна опция за материал, стига да се рециклират, а не да отиват на сметищата, където биха останали непокътнати може би стотици години.

Металните опаковки обикновено се изхвърлят в жълтия контейнер, заедно с пластмасата, а отделянето им след това става лесно, посредством магнити.

Много подходящи за рециклиране са:

• Метални кенчета от напитки и почистени консервени кутии;
• Метални капачки от буркани и бутилки;
• Алумниево фолио.

В контейнера НЕ трябва да се изхвърлят:

• Силно замърсени опаковки;
• Опаковки, които могат да съдържат опасни вещества;
• Електроуреди.

За да е оптимален процесът, е най-добре да изпразним тези опаковки от съдържанието им, да ги почистим и да намалим обема им, когато е възможно (например, да смачкаме кенчетата), за да се спести и от транспортирането им.

СТЪКЛО

Стъклото се получава при смесването на пясък, сода на прах и варовик и награвянето им на много висока температура. Рециклирането отново спестява значително количество енергия – около 40%. Причината е, че натрошеното стъкло има значително по-ниска температура на претопяване спрямо началните суровини. Стъклото също може да се рециклира многократно, макар че тук честно казано и аз самата съм объркана, защото на места срещам информация за максимален брой цикли на преработка, докато на други, че качеството не се променя с тях. Така или иначе, говорим за много на брой цикли. То не отделя нищо вредно и е идеално за съхранение на храни и напитки. И при него, като при металите, изгарянето в инсенератор не е опция, тъй като то просто се топи. Най-доброто решение за стъклените опаковки е, когато е възможно, да се ползват многократно, а когато вече не са нужни, да се рециклитат. Те се разграждат по-бавно дори и от металните и е жалко, когато стъклена опаковка попадне на сметищата.

Стъклото се събира в зеления контейнер, където се натрошава, за да се намали обемът му при транспортиране.

Много подходящи за рециклиране са:

• Бутилки от всякакъв вид и цвят (макар че различните цветове се преработват отделно);
• Буркани от всякакви храни;
• Стъклени бурканчета и шишета от козметични продукти.

В контейнера НЕ трябва да се изхвърлят:

• Силно замърсени опаковки;
• Опаковки, които могат да съдържат опасни вещества;
• Счупени чаши и чинии, порцелан и изделия от огнеупорно стъкло;
• Крушки и луминесцентни лампи;
• Стъкло от прозорци, огледала и автомобилни стъкла.

Капачките и тапите трябва да се отделят от стъклените опаковки, да изпразним съдържанието им и по възможност да ги изплакнем. Много е важно да запомним, че стъклото за бутилки и буркани и плоското стъкло /за прозорци/ се преработват по различен начин и затова не трябва да се смесват. А камъните и порцеланът пречат най-много, тъй като не се топят в пещите.

ПЛАСТМАСА

Съставките на пластмасата са основно суров петрол, газ и въглища, но тъй като има хиляди видове пластмаса според приложението, този състав варира. За разлика от металите и стъклото, а дори и спрямо хартията, при производството и транспорта на (значително по-леките и по-малко обемни) пластмасови изделия се пести много енергия. Ниската цена, която следва от това, прави пластмасата толкова разпространена. Проблемите, обаче, идват след това. Пластмасата се рециклира далеч по-неефективно от изброените до сега материали. Някои от най-разпространените видове (категоризирани като 1 и 2) са по-лесни за отделяне и рециклиране, но при по-рядко срещаните, често го няма финансовия стимул и до рециклиране изобщо не се стига. Също така, пластмасата влошава качеството си с всяка преработка и може да се рециклира максимум до няколко пъти. Изгарянето й в инсенератори за добив на енергия, макар и доста добра опция за оползотворяването на енергия, има своите куп недостатъци, сред които замърсяването на въздуха, отделянето на още въглероден диоксид и микропластмаса. Депонирана на сметища, пластмасата заема най-малко място спрямо предходните алтернативни материали, но това, до което в крайна сметка се разгражда (при това също доста бавно) е микропластмаса и все пак сметищата винаги трябва да са крайната ни опция. (Съвременните такива са проектирани така, че боклукът там да се разгражда бавно и да не достига лесно до подпочвените води.) Сериозен проблем представляват еднократните опаковки, които ниската цена на пластмасата позволява. Масовата им употреба и лесното им попадане във водите са сериозна заплаха за здравето на всички живи организми, включително хората. Затова е добре еднократните пластмасови опаковки (и еднократните опаковки по принцип) да се избягват. И все пак, когато се налага, максимално да се рециклират след използването им, като се изхвърлят в жълтия контейнер.

Много подходящи за рециклиране са:

• Пластмасови бутилки от вода, безалкохолни и бира;
• Кофички от кисело мляко и пластмасови бутилки от прясно мляко, олио и др. (все пак трябва да имаме предвид, че цветната пластмаса е по-сложна и скъпа за рециклиране от прозрачната);
• Туби и шишета от козметика и санитарни продукти;
• Пластмасови чаши, тарелки, палета и каси;
• Найлонови торбички и стреч фолио (противно на всеобщото мнение, че не се рециклират).

В контейнера НЕ трябва да се изхвърлят:

• Силно замърсени опаковки;
• Блистери от лекарства, туби от масла и други опаковки, които могат да съдържат опасни вещества;
• Домакински електроуреди, авточасти и др.

Пластмасовите опаковки също трябва да се изпразнят и почистят – забършат или изплакнат, а след това да се смачкат, когато е възможно, за да се изкара въздухът и да се намали обемът им.

ХАРТИЯ

Хартията може би е най-разпространеният материал в потока от твърди отпадъци. Днес тя се прави от дървесен пулп (от дървесни стърготини) или от памучни влакна, а висококачествената хартия се избелва с белина и може да има допълнително покритие, което я прави по-трудна за рециклиране. Пластмасовото или алуминиевото фолио, например, правят процеса твърде скъп. Хартията също не може да се рециклира отново и отново, а до близо 8 пъти, тъй като с всеки следващ цикъл влакната стават твърде слаби или къси, за да бъдат използвани. Обикновено, при производството на нови хартиени продукти, новите дървесни влакна се смесват с рециклирана хартия. Ето защо хартиените еднократни опаковки далеч не са перфектен заместител на пластмасовите. Особено на фона на пожарите, случващи се по света, част от които са следствие запалване на земеделски площи, е добре да преосмислим използването на хартията особено за еднократна употреба и да избираме продукти, сертифицирани от FSC. Когато все пак изхвърляме хартиени отпадъци, най-добре е да го правим в синия контейнер.

Много подходящи за рециклиране са:

• Вестници и списания;
• Картонени кутии, кашони и други хартиени и картонени опаковки;
• Хартиени торбички и чували.
• Празни кутии от сокове и мляко (дълго време мислех, че не се рециклират, заради смесения им състав, но се оказа, че има специални заводи за преработка именно на тези Tetra Pak опаковки);

В контейнера НЕ трябва да се изхвърлят:

• Силно замърсени или омаслени хартиени и картонени отпадъци (например, мазна кутия от пица);
• Битови отпадъци като салфетки и санитарни материали;
• Хартии с нанесени специални покрития – алуминиеви и пластмасови фолиа (в тази група, за съжаление, попадат и всички “картонени” чашки, чинийки и тн., които имат такова покритие).

Кутиите и кашоните трябва да са предварително сгънати и хартията задължително трябва да е чиста. Ако в контейнера попаднат органични или строителни отпадъци, мазнина или кал, това обезмисля труда и на останалите хора, изхвърлили там хартия с цел рециклиране.

ХРАНИТЕЛНИ И ОРГАНИЧНИ ОТПАДЪЦИ

Най-доброто решение тук е компостирането, но за съжаление все още не мога да споделя за него от личен опит. Остава за следващите месеци.

Освен, че суровините не биват оползотворени, попаднали на сметищата, всички тези продукти и опаковки се разграждат още по-бавно, тъй като там няма условия, които да стимулират разграждането им. Така, освен, че не пестят енергия и заемат място, те водят до отделянето на метан – газ, чийто парников ефект е в пъти по-голям от този на въглеродния диоксид. По всички тези причини е важно освен да редуцираме потреблението и боклука си, да се погрижим добре за този, който все пак генерираме. Изисква допълнително усилие, но мисля, че е повече от оправдано.

Последвайте ме и във Facebook и Instagram 😉