/7/ Да помислим за отпечатъка върху планетата, когато сме на път

Темата за пътуванията се оказа най-предизвикателната за мен в тази ми поредица. Много пъти започвах да пиша тази статия от начало, защото ми се струваше направо лицемерно, предвид общия ми досегашен въглероден отпечатък. За последните 15 години съм обиколила повече от 30 страни, живяла съм в 4 от тях на 2 континента и общо взето, средствата ми се измерваха в самолетни билети. Както и преди съм споделяла, обаче, в отделните етапи от живота си съм си двала сметка за различни неща. И съвсем честно, и през ум не ми е минавало преди години за степента на вредата върху околната среда, която честите полети носят със себе си. От друга страна, продължавам да смятам, че всички тези преживявания и срещите с хора от всякакви крайчета на света са ме оформили такава, каквато съм днес. Едва ли щях да се запаля толкова, още по-малко да имам смелостта да започна блога и да ви споделям по тези теми. А от както го правя, поне десетина души са ме зарадвали с дадена промяна, за която са се вдъхновили покрай него. Което е жестоко. И така, пътуванията са важни, пътуванията разширяват хоризонта, както нищо друго, събарят границите, които сами си поставяме, учат ни на толкова много (много клиширано, но абсолютно вярно). И затова, мисля, че темата за отражението им върху околната среда и климата също е важна. Какво можем да направим за да бъде изследването на нови места и култури по-природосъобразно? Ето ги и моите размисли и идеи.

Едно от основните предизвикателства в тази връзка е именно:

ТРАНСПОРТЪТ

Тази таблица представлява едно най-грубо сравнение между най-честите средства за транспорт. Разбира се, има много условности, като това колко места има в превозното средство, какво и колко гориво използва, колко е пълно, а и допълнителния ефект от отделянето на други газове на висока надморска височина. Ако искате да прочетете малко по-подробно, цялата статия се намира тук. Но за да оставим нещата по-прости и синтезирани, средният отпечатък на един пътник за изминат километър със самолет е грубо от 5 до над 40 пъти по-голям от този, изминат с влак и от около 2 до 6 пъти по-голям от този, изминат с кола (стига в нея да се возят поне двама). Или с други думи, намаляването на полетите има важна роля в борбата с климатичната криза, като към момента авиацията е отговорна за около 2% от общите емисии. В същото време, обаче, глобално индустрията продължава да расте без да има причина да очакваме съществена промяна в технологията, която да доведе до намаляване средните емисии на пътник, в близкото бъдеще.

Фактът, че терминът “flight shame” (вината, която пътниците изпитват, когато пътуват със самолет, заради въглеродните емисии) рядко се среща в превод на български (“срам от летене”) ме навежда на мисълта, че липсва особена информираност у нас и по тази тема. Споделяла съм тази статия и преди, но отново я препоръчвам, ако искате да прочетете повече за вредите и възможностите, свързани с летенето. Говори се, например, за алтернативно таксуване, при което всеки следващ полет в годината да се облага с данък – обратно на съществуващите програми, при които колкото повече летим, толкова повече мили събираме, които ни дават опцията да летим още повече… Инициативата Flight-free 2020 пък цели да събере 100 000 човека, които да не предприемат полет през цялата 2020. Това ми се струва наистина ограничаващо, въпреки че много еколози призовават точно за това. Моето решение към момента е аналогично на мерките, които предприемаме и в други сфери от ежедневието – стремим се да намалим консумацията си. Не съм веган, нито вегетарианец, но просто не смятам, че месото трябва да е част от всяко меню, всеки ден – има достатъчно разнообразие от храни. Така и с полетите – това, което се старая да правим, е, до колкото е възможно, да оптимизираме, а понякога да се спираме на по-близки дестинации, които да са достижими с кола (или влак). Така миналата година 2 от ваканциите ни ни отнеха по доста часове на посока с колата, но пък ни беше много забавно. Е, имахме някои епизоди с бебето, но тях нямаше да си ги спестим и със самолета. Когато сте си набелязали такова място с различни възможности за транспорт, можете да добиете поне ориентировъчна представа за отпечатъка, който бихте оставили с тях чрез EcoPassenger.

Относно опцията да ‚компенсираме‘ емисиите си, като инвестираме в подходящ за целта проект при закупуването на билета – все пак е нещо, но далеч не я намирам за перфектна. Често е критикувана като възможност за богатите да платят за емисиите, които генерират. И самата истина е, че те така или иначе се отделят, а

най-смисленото решение си остава намаляването на полетите.

И след като най-общо ви споменах за проблема и основните мерки за справяне с него, ще премина към някои по-малки стъпки, които макар и малки, имат своя принос.

КАКВО МОЖЕМ ДА ПРЕДПРИЕМЕМ, КОГАТО ВСЕ ПАК ЛЕТИМ

Разбира се, разхода на гориво и емисиите, варират от самолет до самолет, според цялостната организация и съответно от авиокомпания до друга. Мога да ви споделя и за този доклад на London School of Economics, според който EasyJet са близо 2 пъти по-икономични от към емисии, спрямо Корейските авиолинии. Истината, обаче, е, че в крайна сметка повечето от нас ще вземат решение с коя компания да летят най-вече на база цената на полета и това до колко удобен е като времетраене и часове. И все пак, когато има повече опции и тези параметри са сходни, както с всичко останало, е добре да предпочетем компанията, която инвестира в правилната посока. Другото, което трябва да имаме предвид що се отнася до ефективност, е, че директните полети са много по-щадящи от тези с прекачвания, тъй като най-много гориво се изразходва при излитане и кацане на самолета. Също така, колкото по-малко тежи той, толкова по-малко гориво хаби, но често ограниченията в багажа са свързани и с финансови мерки, така че мисля, че в общия случай човек по-скоро се ограничава до това, което наистина ще ползва по време на пътуването си. Относно седалките в бизнес и първа класа – ясно е, че те вървят заедно с най-големия отпечатък на пътник.

Отделно от транспорта, има още много действия, с които можем да оптимизираме ресурсите, свързани с едно пътуване. Ще опитам да ги обобщя така:

ПРЕДИ ДА ТРЪГНЕМ

Това, което се старая да добавя към задачите преди да тръгнем напоследък са тези няколко неща:

  • Да изключим от контактите уредите, които не е нужно да бъдат постоянно включени. Дори и да не работят, те хабят ненужно енергия. В този ред на мисли, да намалим или изключим напълно отоплението, според възможностите за това.
  • Да проверим хладилника за храна, която би се развалила, докато ни няма и по възможност да я изядем, замразим или оставим на някой близък.
  • От както пътуваме с децата, се старя да се запасим с нещо за хапване, включително плодове, когато е възможно. Особено в самолета, опциите за нещо читаво, а и в по-читава опаковка, са си доста ограничени. 

ДА ВЗЕМЕМ

Когато многократните атрибути са на разположение по време на пътуването, не се налага да се ползват повече еднократни такива, отколкото вкъщи.

  • Винаги проверявам дали чешмяната вода става за пиене. (Когато се наложи да купувам бутилирана, се старая да изхвърля бутилките в контейнер за рециклиране, а когато това не е опция, съм запазвала поне капачките.)
  • Винаги взимам със себе си шишета и торбички, по възможност и някоя друга чаша или кутия.
  • Винаги си нося и собствена козметика за банята, за да не ползваме еднократните шишенца, които масово се предлагат в местата за настаняване.

ПО ВРЕМЕ НА ПЪТУВАНЕТО

  • Все повече са местата за настаняване, които прилагат по-екологични практики. Ясно ми е, че ще отнеме време да станат масово явление и че все още е трудно да избираме основно такива. Но може да разгледате Ecobnb за малко вдъхновение по темата.
  • Вече почти никъде няма да ви поискат принтирани резервации или билети, а миналата година дори се възползвахме от гайд, който свалихме във формат за Kindle и ни свърши чудесна работа.
  • За всичко останало можем просто да се придържаме към нещата, които правим и у дома – да избираме да се придвижваме с градски транспорт, колела или пеш, да изхвърляме разделно боклука си и тн.

И нещо, което си мисля за финал и за което ми се иска да отделим време в бъдеще, е да се включваме в проекти, които са от полза за мястото, което посещаваме. Ако сте правили нещо такова на по-кратки пътувания, ще се радвам да ми споделите, където и както ви е най-удобно.

Съвсем не винаги успявам да се справя с всички неща, за които ви споменах и ще повторя, че далеч не съм пример за нисък въглероден отпечатък. Но едни от най-хубавите ми спомени са свързани именно с тези преживявания и мога да пера многократни пелени цял живот, но откровено не мога да си представя живота без пътешестване. И така, избирам да се фокусирам върху това, с което се справям, а то не е никак малко. И вместо да се обвинявам, си пожелавам, а пожелавам и на вас, да пътуваме все по-осъзнато, да претегляме опциите и да прилагаме добрите навици винаги, когато е възможно, за да съхраним вълшебните места, които искаме да посетим.

За осъзнатите избори, климата и блога

Преди да премина към следващата стъпка в пътя към по-устойчиво ежедневие, правя едно малко отклонение, за да обобщя размислите ми по случващото се последните месеци и предстоящите важни събития. Започвам с блога и идеята зад него.

ЗА БЛОГА

Темата за околната среда ми е важна от много време, а напоследък изчитам такова количество информация във връзка с нея, че реших, че мога да споделя знанията и опита си по един удобен и надявам се приятен начин с близките и приятелите ми, а защо не и с техните приятели и всеки, който ще открие нещо за себе си и ще се вдъхнови за някаква промяна. Така ще имам още по-голям принос в борбата с порочните практики в ежедневието ни. Напълно наясно съм, че индивидуалната промяна не е достатъчна. Но има два важни момента. 1) Колкото повече сме, толкова повече бизнесът се вслушва. От сламките в заведенията до премахването на малките шампоанчета по хотелските стаи, примери има всеки ден. 2) За да се моделира поведението на голяма част от бизнеса и хората, които иначе не биха се съобразили с ограничеността ни откъм ресурси, са нужни закони, безспорно. Такива закони, обаче, никога не биха се приели, докато не станем достатъчно много, за да повлияем в процеса на взимане на решенията. И така отново стигаме до нас самите и промяната, която започва точно там – на индивидуално ниво.  

Идеята ми беше (поне в начало) фокусът ми да е България, тъй като смятам, че изоставаме в тази посока, поне като процентна информираност на хората. Когато започнах да разучавам средата, обаче, установих, че вече има чудесни блогове със сходна насоченост. Малко се зачудих дали няма да е просто поредният и дали има смисъл. Но същевременно, отчитайки масовата неинформираност по теми, които за мен са разнищвани многократно, все пак реших, че няма как да е излишно. Така или иначе медиите отделят крайно малко внимание на климатичната криза и съпътстващите я проблеми. Колко от вас са чували термина „въглероден бюджет“? Опитайте да потърсите израза в кавички в Google. Към момента ми излизат малко над 300 резултата. Сега пробвайте с „брекзит“. Над 3 милиона…. Нормално е хората да се неинформирани, защото информация на практитка лиспва. По тема, която би следвало да е важна за всеки. Много по-важна от голяма част от новините, с които ни заливат ежедневено. И така… Реших, че смисъл има.

Какво се случва до тук? Бих казала, че ядрото на блога са така наречените стъпки към по-устойчиво ежедневие, с които се фокусирам върху конкретна тема всеки месец. Идеята ми е, че ако човек реши, че иска да тръгне по този път, може да го направи във всеки един момент поетапно. До тук в изминалите 4 месеца си говорихме за:

  1. най-големите източници на еднократна пластмаса и как да се отървем от тях;
  2. козметиката и как да намалим вредните съставки и неустойчивите опаковки;
  3. храната с всичките й аспекти – от планирането и пазаруването й до почистването и отпадъците;
  4. дрехите и модната индустрия като цяло – как можем да бъдем по-екологични що се отнася до тази сфера на живота.

В оставащите месеци до края на годината възнамерявам да завърша тази поредица с още много надявам се полезни съвети, обобщени в няколко по-главни теми. Който не се е включил до сега, може да го направи по всяко време със собствено темпо. Покрай тези теми, когато имам възможност, разказвам и истории, които ме вълнуват, за сега от пътувания, събития или ръчно изработени нещица. Адски щастлива съм от коментарите, съобщенията и дискусиите на живо, които публикациите ми до сега са породили. Обратната ви връзка е супер положителна и много ме мотивира да продължим да разрастваме тази малка, но смислена общност. Като цяло блогът и прилежащите му канали ми отнемат немалко време, но за момента то е свързано с много хубави емоции.  Дълго отказвах да ползвам Инстаграм, тъй като не ми допадаше като формат (все още не съм сигурна дали това се е променило изцяло), но виждам, че е по-лесно смилаем от дългите статии, а и трябва да си призная, че музата за споделяне там ме спохожда по-често от очакваното, така че за сега продължавам в този дух.  

КРЪГОВАТА ИКОНОМИКА И НАШИЯ ПРИНОС

След като споделих размислите си по болга до сега, искам да отделя малко внимание на две ключови теми – кръговата иконимика и климатичната криза, както вече ще я наричам и аз.

От доста време се говори за нуждата от преминаване към кръгова икономика. Модел, който за разлика от сегашния линеен такъв, отделя минимално количество отпадъци в природата, а вместо това залага на устойчиви материали и практики, които позволяват реурси, компоненти и цели продукти да се използват многократно. Всичко това с енергия, идваща от възобновяеми източници. Тук отново, разбира се, преди всичко е нужно адекватно законодателство, но е и много важно да подкрепяме компаниите, които сами вкарват този принцип в практиките си. Нещата не се случват мигновено, макар че сега, повече от всякога, имаме нужда от това. Но всички наши действия дават резултат, макар и след време. Ако бъдем отговорни в ежедневните си избори, бизнесът няма да има избор, но да ни послуша.

КЛИМАТИЧНАТА КРИЗА И ПРАВОТО НИ НА ГЛАС

Намираме се в ключов момент в историята, когато все още имаме (макар и спорно колко голям) шанс да предотвратим катастрофа за планетата, такава, каквато я познаваме. За да ограничим покачването на температурите до 1.5 – 2 градуса по Целзий са нужни незабавни мерки, за да се намали въглеродният диоксид в атмосферата. По-богатите страни трябва да таргетират нулеви емисии възможно най-скоро, за да могат по-бедните да наваксат в изграждането на нужната им инфрастукрута и всичко това да влезе във въглеродния бюджет, който ни е останал за следващите години. Ако драстични промени в тази посока не са налице в следващото десетилетие, светът няма да свърши, но щетите ще са вече необратими, а конфликтите, които чакат децата ни – неизбежни. Това, разбира се, не са мои твърдения, а заключения на Междуправителствения панел за климатични промени към ООН, целящ да представи обективна и научнообоснована оценка за тези промени и последствията от тях. Имайте предвид това, когато гласувате. И гласувайте винаги. Много често чувам, че няма за кой, но винаги има кандидат, който е по-добър от останалите или ако искате го наречете по-малко лош. Имайте го предвид и този септември, когато на срещата за климата в Ню Йорк ще се вземат съдбовни решения. Само масовите изяви по целия свят могат да натиснат нещата в правилната посока. У нас те се организират от Fridays for Future Bulgaria. И най-накрая се очаква да има и по-адекватна реакция от медиите, или поне някои от тях. Covering Climate Now е партньорска инициатива с участието на The Guardian и още над 60 медии, които ще целят отразяването на тези събития да е приоритет, а темата за климата да е водеща и да получи полагащата и се гласност.

ЗА ФИНАЛ

Ако мога да обобщя, всичко се свежда до важността да сме информирани и активни по темата. Да базираме ежедневните си избори на тази информация. Да се включваме в диалога, протестите, гражданските инициативи, когато и както намерим за добре. Да гласуваме. Да бъдем на правилната страна на историята.

Ролята на блога? Да поднася отсята информация, да провокира дискусии и да мотивира действия. Дано се справям поне частично 😉

Последвайте ме и във Facebook и Instagram 🙂