Домашни мартенички – първи опит

Идеята ми дойде след като попаднах на инициативата “Изпрати мартенички за базар в полза на бездомни животни” в Time Heroes. Хрумнаха ми някои идеи за мартенички, които можем да изработим с Ади, и един ден се захванах да изпробвам. Идеята беше да ползвам почти изцяло подръчни материали, но ми се наложи да си набавя няколко малки попълнения. Исках да открия филц от вълна (или друга естествена материя), което уви не успях. Всичко, което съм виждала досега, е полиестер. Така че, ако някой има идея къде бих могла да намеря, ще ми е от полза за следващия път.

Чувалчето с прежди и кончета е едно от тези, съвършено запазени от детството ми неща. С уголямо удоволствие го вкарах отново в употреба. А по-долу е най-доброто, което успях да изкарам от този следобед. С други думи, бързо установих, че явно ще изпратя торбата с неизползвани мартенички, събрала се последните години. Това беше и една от опциите за базара, като всъщност е супер възможност все пак да се използват.

Това е линк към мисията, тъй като съм сигурна, че не съм единствената, която не изхвърля неизползваните мартеници.

https://timeheroes.org/bg/dare-2-care-animals/martenichki-blagotvoritelen-bazar-bezdomni-zhivotni-2019

А музата винаги може да ме споходи отново и следващият път да й се отдам повече. Времеемко, но много разпускащо занимание. Ади много им се зарадва и някак започнахме да се настройваме на пролетна вълна. Сега остава само да си махнем Коледната украса… 🙂

В заключение по темата бих добавила само, че намирам за абсолютно безмислено мартениците да са опаковани и задължително избирам такива, които не са. В тази връзка имам едно любимо местенце, от което се сдобивам с мартенички последните години. Галерия ‘Лале‘ на малките 5 кьошета – имат наистина страхотни модели, голяма част от които без никаква опаковка!

Последвайте ме и във Facebook и Instagram 😉

Залесяване на Плана

“Проект 1 милион засадени дървета от доброволци” е страхотна инициатива, в която можете да се включите в различни дни от годината и на различни локации. За да се информирате за предстоящите залесявания, можете да последвате страничката им във Facebook.

Ние си избрахме един слънчев ноемврийски ден и макар и с малко закъснение, се озовахме до село Плана, където вече се бяха събрали доста хора. Носехме лопати и вода, според описанието на събитието, но на място имаше и от двете.

Оказа се, че залесяването е един по-сложен процес от това, което си представяхме. Първо, поляната трябваше да бъде добре почистена от по-едри бурени и пръчки и след това, на маркирани от координаторите точки, се издълбаваха дупки с определен радиус и дълбочина. (Наличието на кирка определено улеснява втората задача.) Самото засаждане на фиданките изискваше най-много внимание, за да се хванат добре. Раздаваха се на място, непосредствено преди засаждането им за да не изсъхнат, а доброволци правеха инструктаж и помагаха на всеки, несправил се от първия път, като нас.

Децата също си носеха лопатки и макар че трябваше да внимаваме двойно повече да не стъпчат някоя фиданка, се забавляваха много, прекарвайки деня сред природата и чувствайки, че допринасят в работата. На всяко засадено дръвче беше дадено име, за да порасне здраво и голямо. 🙂 Ади кръсти своите Дъбчо и Дъбан…

Тръгнахме си супер доволни от мисълта, че когато хлапетата пораснат, на същата тази поляна ще е пораснала и дъбова гора. Мисля, че със сигурност ще повторим.

Възнаградихме се с късен и дълъг обяд в Бистро ‘Бистрица’, където децата изсмукаха и последните капки енергия, които ни бяха останали. Тяхната, разбира се, е неизчерпаема.

Последвайте ме и във Facebook и Instagram 😉