Baby Shower с много любов и малко отпадъци

Докато една от най-близките ми приятелки се е устремила към заветния девети месец, се захванахме да й организираме бебешко парти, a.k.a baby shower. Както обикновено, ми се искаше да има възможно най-много естествени материали и възможно най-малко боклук след това, а същевременно да се получи красиво и весело.

Украсата ни се състоеше основно от цветя. Осъзнавам, че често отглеждани при не много природосъобразни условия, откъснати и изхвърляни след няколко дни, не са най-екологичното решение, но за мен наистина внасят страхотна атмосфера и така или иначе силно ги предпочитам пред балоните, да речем. Затова за по-специални поводи си позволявам “разхищения” от този тип. Постарах се все пак да набавя предимно български – само 5 стръкчета не бяха.

Венецът е първият ми подобен опит, но се получи доста свежо. Телчето, което ползвах, ми беше останало от преди, набавих си допълнително няколко панделки и увих цветчетата в последния момент, за да издържат. Поръчахме за Яна и диадема с копринени цветя в същите нюанси – дело на вълшебните ръце на Isabelle’s Mingle Mangle. От опит казвам, че красотите на Изабел не мърдат във времето и поне на нея Яна ще се радва още дълго.

Освен цветята и подаръците, единствените, допълнително купувани за повода неща, са тези панделки и няколко изпринтени материалчета. Имам една кутия, в която събирам всички изостанали от предишни случаи картони, панделки, щипки и каквото още се сетите. И така, всеки път се възползвам от нея и успявам максимално да изразходя това, с което вече разполагам и да сведа новите покупки до минимум. Така и в случая от нея се намери почти всичко нужно – за венеца, тортата, “игрите” и подаръците.

Храната беше добре преценена според бройката хора, така че да не остане голям излишък. Заложихме предимно на домашни неща, с две изключения – платото, което поръчахме от “Млекарници Добрев” и тортата, за която, както обикновено, се доверхиме на “Цукерня Савенко”. Топерът за тортата го спретнах с подръчните средства, които споменах. Имахме си и солено изкушение, за което пък удари рамо мама – баница с “бебешки късмети”, изрязани от стари списания. За съжаление, докато си облизвах пръстите, пропуснах да снимам голяма част от нещата, които ми се искаше…

Подаръците пък бяха по списък, за да е сигурно, че ще се ползват, и то с кеф. За пореден път процедираме така и е супер ефективно – хем си доволен от подаръкa си, хем получателят е доволен, хем не се трупат излишни вещи. Печелят всички, включително природата. Нашето местенце е: www.giftlab.bg

С опаковъчна хартия се зареждам периодично и в случая имах. А по принцип, се стремя да използвам и торбички, кутии и панделки от подаръци, които сме получавали. И за такива си имам едно мини складче. Иска ми се подаръците да изглеждат красиво, същевременно и това с опаковките си е разхищение, като се замислиш колко трае животът им. Особено ми допада идеята да се опакова със стари вестници/ списания, но това е приложимо, когато размерът на подаръка е по-малък или пък имаш подходяща големина хартия на разположение.

Не сме използвали еднократни бутилки, чашки, чинийки, сламки и т.н., а еднократните опаковки, които не успяхме да избегнем, събрахме за рециклиране. И така, 8 жени, 4 деца и едно куче се забавлявахме цял следобед без това да струва купища боклук на планетата. Разбира се, че боклук пак се събира. Идеята ми е, че може да се намали в пъти и пластмаса почти да няма. Трябват само желание и някоя друга идея. И съвсем не на последно място – някой, който да ти помогне с приготовленията и обиколките по събирането на храната, за което отново благодаря на мама и Иво. Също, разбира се, и на всички останали участнички и участници в организацията и на самата Яна за любезното предоставяне на чудния повод. ❤

Последвайте ме и във Facebook и Instagram 😉

Домашни мартенички – първи опит

Идеята ми дойде след като попаднах на инициативата “Изпрати мартенички за базар в полза на бездомни животни” в Time Heroes. Хрумнаха ми някои идеи за мартенички, които можем да изработим с Ади, и един ден се захванах да изпробвам. Идеята беше да ползвам почти изцяло подръчни материали, но ми се наложи да си набавя няколко малки попълнения. Исках да открия филц от вълна (или друга естествена материя), което уви не успях. Всичко, което съм виждала досега, е полиестер. Така че, ако някой има идея къде бих могла да намеря, ще ми е от полза за следващия път.

Чувалчето с прежди и кончета е едно от тези, съвършено запазени от детството ми неща. С уголямо удоволствие го вкарах отново в употреба. А по-долу е най-доброто, което успях да изкарам от този следобед. С други думи, бързо установих, че явно ще изпратя торбата с неизползвани мартенички, събрала се последните години. Това беше и една от опциите за базара, като всъщност е супер възможност все пак да се използват.

Това е линк към мисията, тъй като съм сигурна, че не съм единствената, която не изхвърля неизползваните мартеници.

https://timeheroes.org/bg/dare-2-care-animals/martenichki-blagotvoritelen-bazar-bezdomni-zhivotni-2019

А музата винаги може да ме споходи отново и следващият път да й се отдам повече. Времеемко, но много разпускащо занимание. Ади много им се зарадва и някак започнахме да се настройваме на пролетна вълна. Сега остава само да си махнем Коледната украса… 🙂

В заключение по темата бих добавила само, че намирам за абсолютно безмислено мартениците да са опаковани и задължително избирам такива, които не са. В тази връзка имам едно любимо местенце, от което се сдобивам с мартенички последните години. Галерия ‘Лале‘ на малките 5 кьошета – имат наистина страхотни модели, голяма част от които без никаква опаковка!

Последвайте ме и във Facebook и Instagram 😉

Адвент календар за Ади

За поредна година реших да направим времето около Коледа още по-вълнуващо с календар с изненадки. Нямах и много избор след миналогодишния – Ади започна да ми напомня от октомври. Този път реших да си направим такъв, който да ползваме по-дълго и му отделих, да си призная, доста време. Сетих се, че мога да ползвам една дъска, която остана от сватбата ни лятото, с все канапа и щипките. Имахме и доста пликове от всички картички. Все пак се оказаха недостатъчни, но освен пликовете и едни картончета, май почти нищо друго не ми се наложи да купувам. Последният уикенд на ноември мина в голямата си част в рязане, лепене и творене. Но всъщност съдържанието беше най-сериозното предизвикателство.

Прилежно кътах календара на най-скришното място в малкия ни апартамент, но Ади го откри дни преди първи декември. Това по никакъв начин не се отрази на възторга му, освен че не успях да го уловя на снимка. Дори може би се ентусиазира още повече и когато най-накрая дойде време, отвори 2 плика наведнъж, за което малко се сдърпахме.

Във всеки плик имаше картичка с различна коледна задачка/ мисия за съответния ден. Започнахме с писмото до Дядо Коледа, минахме през коледни книжки, филмчета, пиеси, купихме подаръци за хора в нужда, прегледахме играчките му за такива, които също можем да подарим, правихме близалки, картички, украсявахме и така всяка сутрин започваше с календара. А често и вечерите завършваха с него. Наложи ми се да измислям приказки с животните от пликовете. Но явно се справях, защото Ади искрено им се радваше.

Последния плик бяхме оставили празен, за да може Дядо Коледа да мушне там картичката му, когато минава да остави подаръка. След като се прибрахме от вечеря с бабите и дядовците, подаръкът и картичката го чакаха вкъщи, а той просто преливаше от щастие.

Последвайте ме и във Facebook и Instagram 😉