Докато една от най-близките ми приятелки се е устремила към заветния девети месец, се захванахме да й организираме бебешко парти, a.k.a baby shower. Както обикновено, ми се искаше да има възможно най-много естествени материали и възможно най-малко боклук след това, а същевременно да се получи красиво и весело.
Украсата ни се състоеше основно от цветя. Осъзнавам, че често отглеждани при не много природосъобразни условия, откъснати и изхвърляни след няколко дни, не са най-екологичното решение, но за мен наистина внасят страхотна атмосфера и така или иначе силно ги предпочитам пред балоните, да речем. Затова за по-специални поводи си позволявам “разхищения” от този тип. Постарах се все пак да набавя предимно български – само 5 стръкчета не бяха.
Венецът е първият ми подобен опит, но се получи доста свежо. Телчето, което ползвах, ми беше останало от преди, набавих си допълнително няколко панделки и увих цветчетата в последния момент, за да издържат. Поръчахме за Яна и диадема с копринени цветя в същите нюанси – дело на вълшебните ръце на Isabelle’s Mingle Mangle. От опит казвам, че красотите на Изабел не мърдат във времето и поне на нея Яна ще се радва още дълго.
Освен цветята и подаръците, единствените, допълнително купувани за повода неща, са тези панделки и няколко изпринтени материалчета. Имам една кутия, в която събирам всички изостанали от предишни случаи картони, панделки, щипки и каквото още се сетите. И така, всеки път се възползвам от нея и успявам максимално да изразходя това, с което вече разполагам и да сведа новите покупки до минимум. Така и в случая от нея се намери почти всичко нужно – за венеца, тортата, “игрите” и подаръците.
Храната беше добре преценена според бройката хора, така че да не остане голям излишък. Заложихме предимно на домашни неща, с две изключения – платото, което поръчахме от “Млекарници Добрев” и тортата, за която, както обикновено, се доверхиме на “Цукерня Савенко”. Топерът за тортата го спретнах с подръчните средства, които споменах. Имахме си и солено изкушение, за което пък удари рамо мама – баница с “бебешки късмети”, изрязани от стари списания. За съжаление, докато си облизвах пръстите, пропуснах да снимам голяма част от нещата, които ми се искаше…
Подаръците пък бяха по списък, за да е сигурно, че ще се ползват, и то с кеф. За пореден път процедираме така и е супер ефективно – хем си доволен от подаръкa си, хем получателят е доволен, хем не се трупат излишни вещи. Печелят всички, включително природата. Нашето местенце е: www.giftlab.bg
С опаковъчна хартия се зареждам периодично и в случая имах. А по принцип, се стремя да използвам и торбички, кутии и панделки от подаръци, които сме получавали. И за такива си имам едно мини складче. Иска ми се подаръците да изглеждат красиво, същевременно и това с опаковките си е разхищение, като се замислиш колко трае животът им. Особено ми допада идеята да се опакова със стари вестници/ списания, но това е приложимо, когато размерът на подаръка е по-малък или пък имаш подходяща големина хартия на разположение.
Не сме използвали еднократни бутилки, чашки, чинийки, сламки и т.н., а еднократните опаковки, които не успяхме да избегнем, събрахме за рециклиране. И така, 8 жени, 4 деца и едно куче се забавлявахме цял следобед без това да струва купища боклук на планетата. Разбира се, че боклук пак се събира. Идеята ми е, че може да се намали в пъти и пластмаса почти да няма. Трябват само желание и някоя друга идея. И съвсем не на последно място – някой, който да ти помогне с приготовленията и обиколките по събирането на храната, за което отново благодаря на мама и Иво. Също, разбира се, и на всички останали участнички и участници в организацията и на самата Яна за любезното предоставяне на чудния повод. ❤
Ivana on a Mission 