Андалусия за напреднали

Пътуването ни до Андалусия беше по това време миналата година, но тъй като отново сме на вълна тази част на Европа, се присетих за него и си припомних колко весело беше и за трима ни. И това, при все че уцелихме наистина ужасно време, а единия от дните ни и вдигнаха колата. Надявам се да е полезно за който не е посещавал и се кани да го направи, особено в компанията на децата. Тези публикации са допълнени и с разсъждения по темата за намаляването на боклука ни, а и отпечатъка върху природата като цяло, когато сме на път. Също така, установих, че ще ми служат и като един своебразен дневник на фона на хаоса от снимки, разпръснати на различни компютри. (Замислих се за това пътуване и ми беше трудно да се сетя дори за имената на някои от селцата, в които сме били. А е било само преди година…)

Андалусия, почти като Тоскана, ни е любим район. След като на предишната ни обикола, когато Ади все още обитаваше корема ми, бяхме в Гранада, Севиля и Кордоба, за този път си бяхме оставили Ронда, Херес, Кадис и така наречените Pueblos Blancos (бели селища) помежду им. Ронда e много красиво градче със страхотни гледки към известния мост, минаващ над пропастта, която го разделя. Освен това е интересен, защото е считан за родното място на коридата в съвременната й форма. Арената е най-старата в Испания и беше много впечатляваща за Ади. Говорихме си за тази форма на забавление и защо вече е забранена на повечето места по света. А най-якото беше, че когато се върнахме, си пуснахме филмчето за бика Фердинанд, което беше излязло неотдавна и така или иначе се канихме да гледаме, и се оказа, че действието се развива точно там. Ади веднага забеляза моста и беше супер въодушевен. Филмчето за миролюбивия Фердинанд е супер – препоръчвам, ако сте пропуснали.

Пътят от Малага до Ронда, а след това Херес – през Sierra de Grazalema, е много живописен, а не по-малко са самите бели селища. Тези, в които ние избрахме да се разходим, бяха Zahara de la Sierra и Grazalema. За пореден път се убеждаваме колко е хубаво да се пътува извън сезон. Единствено е важно яденето да се планира така, че да се случва в по-големите места (в случая, Ронда), тъй като голяма част от заведенията в малките бяха затворени. Възползвахме се и от един отворен магазин, за да се заредим с плодове, което много помага да се избегнат опакованите храни в някои моменти. И този път не успяхме да се опазим от чуросите. Ади им е голям фен още от едно пътуване до Барселона преди време и това май беше следващото по важност в съзнанието му на тръгване – веднага след морето.

Следващата ни спирка беше Херес. Времето там беше най-неприятно и всъщност почти не спря да вали. На един пазар водата от навеса на една сергия преля и буквално ме окъпа, но някак си беше толкова нелепо, че се спукахме от смях и дори не успях да се ядосам. Все пак се разходихме до колкото беше възможно, а когато наистина не беше – заложихме на тапас и един страхотен близо стогодишен бар – Tabanco ‘El Pasaje’, в който пихме шери от старите им стъклени бутилки и се наслаждавахме отблизо на фламенко. Шерито определено не е моята напитка… Изпълнението, обаче, беше толкова заразително, че Ади не спря да пляска. Дворецът-крепост Alcazar de Jerez далеч не е толкова впечатляващ, колкото Alhambra (в Гранада) или този в Севиля, но пък градът като цяло сякаш е една идея по-малко туристически, така че определено си заслужава.

Кадис много ни допадна, макар че точно там се озовахме без кола, а след това и с тлъста глоба. С полувинчатия ми и полузабравен испански, добре че поне от една испанска книжка на Ади знаехме, че паяк е ‘la grua’ и сравнително бързо открихме наказателния паркинг, от който да я съберем. Освен това и страшно духаше, но мястото е прекалено чаровно, за да не му се насладиш. Много интересно преживяване, особено за Ади, беше ‘camera obscura’, разположена в централната (и най-високата за времето си) кула-наблюдателница Torre Tavira. В нея нагледно се илюстрира оптичния ефект в основата на фотографията, като целият град се прожектира върху вдлъбната полусфера, а оптичното приближаване позволява разни заигравки с минувачите, които се оказаха особено забавни за четиригодишни. 🙂 Денят, в който си тръгвахме, се отбихме на пазара, потопихме се в местната атмосфера и се нагостихме с много пържен, но доста вкусен обяд.

Най-бялото от белите селца, които обиколихме, беше Vejer de la Frontera. Изключително красиво и абсолютно празно. Тъй като Ади беше заспал в колата, решихме да не го будим и се разходихме на смени. И за двама ни се оказа много самотна разходка с почти никакви срещи по пътя. Предполагам е съвсем друго, когато е в сезон. Може би един от малкото пъти, в които ми се е искало да има повече (или поне някакви) хора и покрай това и поне някои от магазинчетата все пак да са отворени…

Помня, че се разходихме и из Arcos de la Frontera и на излизане с колата се набихме в нереално тесни улички, запушени с други коли отпред и отзад, от които мислех, че никога няма да се измъкнем. И с него спомените ми се изчерпват, дано не пропускам някое местенце. По принцип снимам, когато ми се снима, не задължително, така че не всичко остава и в ахрива от снимки.

Последната ни нощувка беше в най-южната точка на Испания – Тарифа, от където гледахме Африка от брега и също решихме, че ще се върнем да караме сърф, когато Ади порасне още малко. Макар и по-известен като сърф дестинация, градът също има богато наследство от периода на Маврите и старото градче е много приятно за разходка с доста разнообразни опции за хапване и пийване. След няколко дни, посветени на испански манджи, за вечерята там заложихме на мароканско.

След Тарифа, направихме грешката да се насочим към Гибралтар, където изгубихме време в чакане по граници, търсене на място за паркиране и опашка за лифт, на която накрая се отказахме и тръгнахме към Малага, от където летяхме наобратно. За Ади беше много забавно, че пресякохме пистата на летището с колата, но освен това, наистина не си заслужаваше, освен ако нямаш много време на разположение.

Малага ни се стори доста зелен и кипящ град и още повече ни беше яд, че след Тарифа не отидохме директно натам. Все пак успяхме да пообиколим и най-важното, да се порадваме на плажа, тъй като това беше първият топъл и слънчев ден, а Ади, както споменах, все пак беше тръгнал с идеята че отива на море… 🙂 Ентусиазмът му от първата среща с вълните за годината малко се секна от температурата на водата, но и самата игра бос по плажа се оказа достатъчна за усмивка до ушите.

Ето, че и сега си оставихме нещо за следващия път – родното място на Пикасо заслужава поне ден и със сигурност ще бъде включено в някоя бъдеща обиколка.

КАК ДА НАМАЛИМ ОТПЕЧАТЪКА СИ, КОГАТО СМЕ НА ПЪТ:

  • Ако си носим собствени шампоан и балсам, не се налага да ползваме еднократните в хотела/ апартамента. Особено, предвид, че опаковките им едва ли ще се рециклират. Ако ползвате течни, можете да се заредите с малки шишенца, в които да си преливате, което правех аз преди. С твърдите, които силно препоръчвам, е още по-лесно. Няма да се притеснявате и за течностите по летищата.
  • Сещате ли се да изключите всички възможни уреди вкъщи преди да тръгнете на път? Аз се старая да го правя все по-често, защото дори и да не работят, просто включени в контакта, хабят ненужна енергия.
  • Да вземем със себе си някой друг плод или пък някаква по-задравословна храна за в самолета, а евентуално и за после, винаги се оказва много добро решение. Особено в самолета, шансът да се сдобиеш с нещо що годе здравословно, а същевременно и с малко опаковка, за съжаление за момента се доближава до нулев. Обикновено, когато пристигнем, както и в случая, се опитваме от някъде да намерим плодове и каквото друго преценим на място и за следващите дни.

Последвайте ме и във Facebook и Instagram 😉

/2/ Да се погрижим за себе си и природата едновременно

Избрах втората тема от тази поредица да бъдат козметичните продукти и тези за лична хигиена, които използваме ежедневно. При мен поне доста сериозна част от използваната пластмаса, произхождаше именно от тук. Отдавна се стремя да използвам продукти от възможно най-естествени съставки, но едва напоследък имам по-сериозен прогрес с намаляването и на опаковките (най-вече пластмасовите). А наистина има страхотни продукти, които, освен всичко друго, могат да ни спестят и средства. И така, този толкова пролетен месец реших да посветя на грижата за нас самите, но с внимание и към природата.

Грижа за косата

Започвам от миенето на косата, за което мисля, че е напълно възможно опаковките да бъдат изцяло елеминирани, благодарение на твърдия шампоан и балсам. Аз се снабдявам с моите от Lush и съвсем честно казано повече не бих се върнала към предишните, които съм ползвала. Шампоанът, който аз много харесвам, е ‘Honey I Washed my Hair’ и е достатъчно да минеш върху косата си 4 – 5 пъти, за да образува предостатъчно пяна. Изкарва по минимум 4 месеца при миене на средно дълга коса 2 до 3 пъти в седмицата. С балсамите все още изпробвам и за сега Jungle ми се струва доста добра опция. Продават се без каквато и да е опаковка. Ако като мен не разполагате с подходящи кутийки, можете да си купите алуминиевите им еднократно. Шампоанът и балсамът излизат общо 37.50 лв, но както казах, стигат за наистина дълъг период. Смятам, че едно блокче се равнява на поне 2 шишета стандартен шампоан или балсам, т.е. на годишна база струват не повече от едни средно хубави такива. Съдържат основно естествени съставки, като останалите са отбелязани като “безопасна синтетика”, за което за момента съм избрала да им се доверя, макар че по принцип съм доста скептична към съставката “парфюм”, която би могла да крие доста неща. Лесни са и за пренасяне, когато сме на път, особено в самолета. Попадала съм на твърд шампоан и на други места, но по-често са все пак в някаква опаковка. Така или иначе, опции има.

Има едни продукт, на който все още не съм намерила заместител. Много отдавна ползвам балсам без отмиване, който едновременно хидратира и фиксира къдриците. Купувам си го 2 пъти годишно, но е в изцяло пластмасова опаковка.

Грижа за тялото

За тялото също използвам твърд сапун вместо душ гел. Причините са същите – търся такива с възможно най-натурални съставки и с възможно най-малко опаковка. Купувам си от Zoya или някой фермерски пазар, като обикновено избирам нещо до към 5 – 6 лв. За лосион използвам естествени масла, в случая от кокос, какао и карите, също от Zoya. Имат цяла серия в стъклени бурканчета, които после могат да се използват за друго или да се рециклират. 150 гр. от него струват 15.75 лв. Все още не съм изразходила сегашното, затова не мога да преценя за колко точно време ще ми стигне. Използвам и самобръсначка, но със сменяеми ножчета. Попадала съм и на изцяло метални онлайн, които мисля, че са още по-добър вариант, но засега разполагам с този.

Проблемният продукт в тази категория за мен дълго време беше дезодорантът. Много варианти изпробвах преди да се спра на този – с естествени съставки и в рециклируема алуминиева кутийка. Мисля, че когато си свикнал с конвенционален дезодорант е доста трудно да преминеш на такъв. И на мен ми отне време, но тялото ми привикна и вече го ползвам втора година и съм доста доволна.

Грижа за лицето и ръцете

Кремовете за лице и ръце, които използвам, са предимно в стъклени и алуминиеви опаковки, с изключение на помпичките, които са пластмасови. За разлика от пластмасата и хартията, които могат да се рециклират веднъж до няколко пъти, стъклото и алуминият могат да бъдат рециклирани многократно, или на практика безкрайно, без това да променя качеството им. Много харесвам кремовете на Handmaids, по които всъщност Иво ме запали, след като ми подари един комплект преди време. Макар и стъклени, са също много лесни за пренасяне и ги нося навсякъде, където пътуваме. Ако искате да сте още една крачка напред, можете да забъркате козметиката си и сами, според съответните нужди. В Zoya можеш да донесеш шишенцето си и да вземеш насипно различни масла. Не съм голям специалист, затова за момента се доверявам на марки като тези, които внимават със съставките и опаковките. За почистване ползвам отново твърд сапун. Lush имат и специални варианти за лице.

Темата с грима е доста обширна, а и да си призная последните години не използвам гримове особено често, освен няколко неща, които също се стремя да купувам от марки с подобна визия. Като цяло, гледам първо да изразходя до край това, с което разполагам и тогава търся по-добра алтернатива, с която да го заместя. Засега оставям тази тема настрана, но може да се върнем на нея на по-късен етап или пък поетапно да споделя нови открития.

Устната хигиена

Бамбукови четки се предлагат вече от доста марки, но най-икономичният вариант, който съм намерила до сега, е този на Zoya. Мисля, че струваше около 5 лв. Ето и продукт, който съм пробвала да забъркам сама – паста за зъби. Най-изчистените откъм съставки варианти и с по-екологична опаковка намирам за доста скъпи. А и след като на много места попадах на препоръки за домашна паста, ми се стори достатъчно лесно и реших да пробвам. Рецептата е 2 лъжици кокосово масло, 1 лъжица сода бикарбонат, 10 – 15 капки етерични масла по избор. Все още експериментирам с последните, но вярвам, че ще нацеля моето. Домашната паста силно наподобява по-екологичните варианти на вкус и усещане и доста се различава от стандартните. Но мисля, че е до време и човек свиква. Не знам дали ще успея да убедя останалите вкъщи в това, но времето ще покаже. 🙂 The Humble Co. освен бамбукови четки и по-приемлив вариант на паста за зъби за малки и големи, имат и конец от царевица и восък в картонена опаковка, който излиза сравнително изгодно на фона на другите не-пластмасови такива – под 8 лв. за 50 м.

И още нещо…

Пластмасовите клечки за уши така или иначе предстои да се забранят и от известно време има достатъчно опции за картонени или бамбукови. (Между другото, съм попадала и на многократен вариант с тампонче, което се измива, но не съм изпробвала.) А продуктът, който наистина недоумявам защо все още съществува в нерециклирана форма, е тоалетната хартия. Намирам за абсурдна идеята да се отреже дърво с тази цел. Мисля, че в повечето супермаркети има наличен поне един вариант на рециклирана хартия. Макар и в найлонова опаковка. В Billa поне със сигурност има. И с това мисля да приключа тази публикация, за да бъде все пак прочетена поне от някой. Остана една подтема, която обаче също намирам за достатъчно обширна, а от друга страна ми е и малко далечна точно в момента. Затова, слагам точката, а пропуснатото сега – остава за друг път. 🙂

Последвайте ме и във Facebook и Instagram 😉