Ето, че си извоювахме и едно пътуване без Ади. Нямаше как да изпълним заедно това, което си бяхме намислили, затова си стиснахме ръцете за подарък и макар че хич не му се искаше, все пак склони този път да пропусне. Оставихме го в сигурните ръце на баба и 18 часа по-късно с любимите ни ‘travel buddies’, а вече и кумове, бяхме на входа на Петра.

Мястото наистина е внушително. Градът, построен от арабския народ набатеи, е бил в разцвета си около 100 г. пр. Хр. По-късно е бил присъединен от Римската империя, а след това – разрушен от земетресения и потънал в забрава. Местните бедуини (в превод от арабски – “обитатели на пустинята”) успяват да запазят съществуването му в тайна до преди 2 века, когато швейцарският изследовател Й. Л. Буркхарт се натъква на него.

Пътят към Петра започва през така наречения каньон Сик – повече от километър дълъг, с височина на отвесните скали, достигаща 80 м. За нас разходката, или по-скоро преходът, всъщност започна през чукарите с Мохамед – бедуин, който ни продаде тази алтернатива. Но после минахме през Сик няколко пъти. Адски красиво. Мисля, че беше от огромно значение това, че бяхме там извън сезон. Представям си го доста по-различно, когато гъмжи от хора…

В края на каньона се озоваваш пред фасадата на “съкровищницата”, издялана в розовата скала. След като си поемеш дъх от тази гледка, можеш да избереш по кой маршрут да продължиш според интересите и времето, с което разполагаш. Не мисля, че може да има грешен избор на място с такъв заряд, но е добре човек да се е ориентирал предварително. Ние бяхме заложили на дигиталния гайд на Lonely Planet и след 20 плюс навъртяни километра за деня, мисля, че се бяхме справили с доволна част от целите.

Определено си заслужаваха 800-те скални стъпала до манастира. Залезът наближаваше, когато ги изкачвахме и много от местните бедуини се приготвяха за нощта в скалните си жилища. Както Мохамед ни разказа, той живее понякога в пещерата си, понякога в къщата си. И има 2 майки – едната е родната му майка, а другата – Петра.

Заслужената ни почивка в кафето пред манастира не беше прекалено дълга, тъй като все пак през този ден трябваше и да ядем, а по-късно възнамерявахме да се върнем за “Petra by Night”. Буквално изкарахме деня на по 2 банана и няколко бадема. Оказа се, че магаретата много обичат обелките на бананите, така че отпадъкът ни за деня щеше да е направо нулев, ако не се налагаше да пием бутилирана вода.

Компенсирахме с обилна вечера в “най-стария бар в света”, ползващ се с този етикет, тъй като също се помещава в издялана скала. За най-стария не знам, но в онзи момент със сигурност ми се струваше най-вкусният. След като с Иво успяхме да се чуем или поне да си пишем с всички, които искаха да ни поздравят за имения ден (вече беше Ивановден), започнахме да се подготвяме за нощната ни разходка. Това включваше обличането на всички дрехи, които носехме със себе си за деня – 7 ката за мен. На моменти едвам се движех, но пък не изпитах студ и за момент. Нощна Петра беше много красиво извижяване. Пътят през Сик до хазната беше обсипан със свещи, а там ни чакаха постлани черги, чай, музика и разкази на фона на осветената фасада и под осеяното със звезди небе. Мисля, че ще запомним този имен ден.

Следващата ни спирка беше местността Вади Рум. Бяхме си запазили нощувка в един от многото къмпинги. След като се добрахме до нашите бедуини в селцето Рум, се натоварихме на джипа, с който щяхме да обикаляме и се отправихме към пустинята.

Скални образувания, каньони и дюни, които буквално ни оставиха без дъх, редувахме с почивки за чай под звуците на традиционна бедуинска музика. Нашият гид Хатим винаги събираше много слушатели или по-скоро активни участници в изпълненията си на уд (типичен за региона музикален инструмент, чието име открих впоследствие).

След като слънцето се скри и се отправихме към кемпа, започнахме да се подготвяме психически за нулевата температура, която ни очакваше през нощта. Но вечерята, която приготвиха, беше толкова вкусна, че всички попрекалихме с яденето и дълго време не помръднахме от местата си, където се затоплихме добре. Вечерта продължи с музика и чай. А небето отново беше своеобразен спектакъл. За съжаление забравихме статив, обектив и тн. и нощните снимки не струват. Ще остане за следващия път.

Последния ден прекарахме в Акаба на Червено море, където беше и първата ни нощувка. Бяхме решили, че няма да се порадваме на кораловия риф. Някак не ни се студуваше и на това. Като изключим опциите за гмуркане и плуване с шнорхел, няма нещо кой знае колко впечатляващо за града. Но на мен пък особено ми допадна това, че тогава всъщност почти нямаше туристи. Разхождахме се, разсъждавахме над арабските ценности, радвахме се на гледката към Израел от плажа и играхме на един куиз, който Дени и Джури ни подариха за именния ден. И разбира се, с Дени разцепихме.

КАК ДА НАМАЛИМ ОТПЕЧАТЪКА СИ, КОГАТО СМЕ НА ПЪТ:

• За мое съжаление на това пътуване се наложи да пием основно бутилирана вода. След като предварително бях чела по темата, прецених, че не ми се рискува. Носех и шише, но успях да се възползвам от него само на нашето летище. Но пък се замислих, че такива случаи са чудесна възможност за малко събрани капачки за кампанията “Капачки за бъдеще”: https://www.facebook.com/kapachkizabudeshte/
  
• Сметнах, че този път един гайд ще ни е от полза и след като не успях да го открия в книжарниците, реших, че това също е възможност за природосъобразна алтернатива и си купихме такъв в дигитален формат. След като му свикнах, установих, че всъщност върши супер работа и мисля да се възползваме и в бъдеще.
• Ако трябва да сме съвсем честни, пътуването със самолет само по себе си всъщност оказва огромна вреда на околната среда. Обожавам да пътуваме, но все пак това е в съзнанието ми. Ето и една статия за размисъл по темата. Аз лично също съм със смесени чувства относно опцията да доплатим определена сума, с която да противодействаме на вредните емисии от полета. Но макар и много критикувана и далеч от перфектна, може би все пак има положителен ефект. По-важното, обаче, е да се замисляме и да опитваме да намалим полетите за сметка на друг транспорт, включително и понякога да заместваме с по-близки дестинации.

Последвайте ме и във Facebook и Instagram 😉