/8/ Природосъобразно жилище в града – ограниченията и възможностите

Мисля, че като за начало е важно да отбележа, че съм наясно, че животът на село е по-природосъобразен най-общо казано. Обаче, поне за момента, не съм готова да се лиша от благата на града като културен и социален живот, медицински услуги, образование и др. Така че тази статия е за моя опит с изграждането на по-екологичен дом в града. Темата като цяло е безкрайна, но тук фокус са изграждането, ремонтът и обзавеждането. Споделяла съм много по темата в Instagram с хаштага #ourimperfectlysustainablehome. Тук ще обобщя и допълня информацията, дано да ви е полезна.

Често използвах думата ремонт, но всъщност не знам коя е най-подходящата в нашия случай. Къщата ни е над 100 години, но беше в доста лошо цялостно състояние. Тъй като не е била обитавана дълго време, се беше наложила смяна на покрива и като цяло, горната й част е изграждана наново. От там я подхванахме ние. Опитахме да запазим колкото беше възможно от наличното, а за всичко ново се постарахме да използваме възможно най-естествени и щадящи ресурси (и здравето ни) материали.

Следните неща променихме. Първото са прозорците. Тъй като е във вътрешен двор, знаехме, че искаме да влиза максимално много светлина и затова отворихме някои нови, а фасадните направихме по-големи. Дограмата беше в прекалено лошо състояние и така или иначе трябваше да се поднови. Второто е верандата, която добавихме. Старото стълбище остана под нея, но е изцяло разбито и ако бяхме решили да запазим облика, то със сигурност щеше да се наложи да изградим ново. И както споменах, покривът беше сравнително нов, но имаше сериозна нужда от работа и по него.

Относно вътрешността, във времето се е ползвала от много хора, предимно наематели и функцията на помещенията също е променяна. Всичко, което беше отстояло тези промени, запазихме и ние. Съществуващото дюшеме, греди, всички врати и каси и старото стълбище. Разпределението на помещенията направихме, така че да отговаря на нашите нужди, не сме се придържали към възстановяване на някакво старо такова. В този смисъл, не мога да го нарека реставрация, не съм сигурна и реновация до колко е точно. Затова ще го нарека просто приключение без повече опити да го вкарвам в рамка.

Както съм казвала, нямам професионален опит, нито образованието ми е свързано с архитектура, проектиране или интериор. Тук просто споделям моя опит с цел да дам идеи и повод за размисъл. Конкретните решения могат да дойдат от професионалисти, на които се доверявате. Ние се спряхме на момичетата от студио Arxitek, които имат заслуга за голяма част от проекта.

ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ И ИЗБОРЪТ НА МАТЕРИАЛИ

Ако имате опцията да изберете изолацията, дограмата и метода на отопление/ охлаждане, можете значително да повлияете бъдещия си разход на енергия. Ние се отопляваме с термопомпа, но както казах, това е решение, което трябва да дойде от професионалист според конкретните нужди. Но мислите ми в тази посока са следните. Трудно се постигат оптимални резултати с естествени материали и петролът, в различните му производни, присъства в изолацията, тръбите и тн. Другото, което както и да го гледам, трябва да признаем, е, че разликата в цената между по-природосъобразните/ енергоспестяващи опции и по-бюджетните такива е толкова голяма, че за съжаление прави подобни инвестиции абсолютно непосилни за много голяма част от хората. Колкото по-чисти са материалите и процесите, например, при колкото по-добри условия на труд са изработени, толкова по-скъпи стават… И тук отново стигам до това, че с всяко нещо, което изберем да преизползваме/ реставрираме/ рециклираме, спестяваме средства, които могат да се насочат в тази посока.

И все пак, материалите, които избираме да използваме са от голямо значение не само за природата, а и за нас самите. Това е общовалидно, но за мен си е доста пренебрегвана тема що се отнася до строителство и интериор. Летливите органични съединения – volatile organic compounds (VOC) са вещества с много ниска температура на кипене, което води до частичното им отделяне като газове на стайна температура. За съжаление, голяма част от използваните химикали в индустрията са в различна степен токсични и това им свойство е една добра причина да сведем присъствието им в закритите помещения до минимум. Производителите на материали (в това число подова настилка) трябва да могат да ви предоставят тази информация. Относно дървените настилки ви напомням за сертификата FSC за устойчиво добита дървесина и, като цяло, държавата на произход, което също може да е до някъде ориентир за качеството и условията, при които материалите се произвеждат (при плочките, например). Когато е възможно да са локално и качествено производство – най-добре.

МАСЛА, ЛАКОВЕ, БОИ, ЛЕПИЛА

Масло или лак за обработката на дърво? Макар и 2-те да съдържат ЛОС (летливи органични съединения), по начало в маслата на естествена основа би следвало да са значително по-малко. Тъй като дори в техническите характеристики на тези, на които се спряхме ние, не откривам по-конкретна информация от това, че не надвишават максимума позволен от ЕС, бих ви посъветвала да следите за този стандарт – EN 71-3. Тези продукти са годни за употреба върху детски играчки и са с най-високо ниво на безопасност за нас и околната среда. На мен лично и чисто естетически маслата ми допадат повече от лак, а за определени повърхности има и такива с твърда вакса, което запечатва допълнително.

Бои – латекс или варови? Варовите безспорно са много по-щадящи, но относно поддръжката им ще мога да се изкажа едва след години. Това, което мога да уточня е, че има такива на варова основа и (почти изцяло) варови, като вторите са с много по-ниска концентрация на ЛОС. Тези, на които ние се спряхме, са с концентрация под 5 g/l. Само в 2-те бани боядисахме с латекс, след като всеки се опита да ни разубеди за варовите бои, но честно казано мисля, че притесненията бяха неоснователни. Дизайница имат много полезна статия, която сравнява няколко от добрите латексови бои на пазара по този показател. Вметвам, че я има и опцията за глинени мазилки, които не съм проучвала.

За лепилата нямам какво да добавя към изписаното до сега, но също има сериозна разлика между производителите, затова разпитвайте и обръщайте внимание на техническите листовки. Това са маслата, боите и лепилото, които ние използвахме в този ред: Osmo и Saicos (от Vema-En), Brezza di Colori и Oikos, лепило също от Vema-En.

Като цяло природосъобразно жилище в града в днешно време си е трудна работа. Много е токсично всичко, което използваме за да е лесна поддръжката. Но смятам, че дори и да не може да избягаме от това напълно, не бива да спираме да се стремим към по-екологични опции.

ИНТЕРИОР, ТЕКСТИЛ, ОСВЕТЛЕНИЕ

Преди изобщо да обсъждам елементи от интериора, правя вметка, че, разбира се, най-екологичният вариант си остават употребяваните неща. Но особено в някои категории, като текстила, например, мисля, че тази опция не е особено възможна. Завесите трябва да са по размер, а килими и тапицерия, например, освен че идея си нямам от къде, аз съм с резерви да купя използвани заради акарите, които се трупат във времето. (Едното дете имаше доста обострена алергия към тях и много сме препатили.) По принцип се справям по-добре с откриването на по-малки неща втора ръка. За мебелите трудно намирам това, което търся. Но скоро, например, си намерихме едно кресло на улицата, което си прибрахме и планираме да реставрираме и претапицираме.

Относно текстила за дома, продуктите на пазара масово са от полиестер. Но има прекрасни опции, които нe съдържат нищо такова и ще ги изредя по категории тук.

  • Завеси

След известно обикаляне, октрихме нашите пердета от 100% лен в Пердета Paradise. Важно е да отбележа, че не могат да се перат в пералня, т.е. ще опираме до химическо чистене, което не е супер. Казаха, че с времето цветовете изсветлявали от слънцето, което не ме притеснява толкова, предвид че не сме избирали ярки. С тези им недостатъци за някой все пак може да се окажат по-малко природосъобразни от изкуствените в дългосрочен план. А за всичко трябва да се мисли за целия му жизнен цикъл – от производство до спиране използването му. За сега ленът стои прекрасно, а и открихме, че могат да се почистват с добра прахосмукачка, така че на този етап сме много доволни от този си избор. 

  • Матраци

Home of wool е българска компания, която произвежда матраци с изцяло вълнен пълнеж и няколко опции за плат отново от изцяло естествени материи. Когато им писахме, за да се ориентираме какво е най-подходящо да поръчаме, се оказа, че имат програма за нулев отпадък, по която могат да изработят матраците от снадени парчета плат, останали при производството. Такa освен супер матраци, получихме и добра отстъпка. Вече близо година се ползват без забележки. (Когато ги разопаковахме имаше по-силна миризма от вълната, която с времето изчезна.) От тях научих също, че вълната, освен всичките си други свойства, абсорбирала и ЛОС (летливите органични съединения). Така че е много добър избор и за килими, например.

  • Килими и мека мебел

С килимите сякаш ни беше по-лесно. Избрали сме изцяло вълнени, от юта, памук или комбинация от някои от тези материали, като сме поръчвали и от Икеа и Zara Home. Холният диван пък е от Feydom – македонска компания с много награди за дизайн, която също обръща внимание на ефекта от производствените процеси. Вече имат и изцяло памучни калъфки за диваните, които все още не бяха налични, когато ние поръчвахме.

За финал относно интериора, оставям и една препоръка за осветеление, ако харесвате по-минималистични варианти, като кабели и крушки. Cable lovers са много симпатични хора, от които взехме голяма част от помощните осветителни тела – нощни лампи, за огледалата в банята и тн. Някои от основните ни пък са от ратан и морска трева. Най-важни, разбира се, са крушките тъй като ефективността им, както и на всички останали уреди в дома, влияе драстично на разхода на енергия.

Това е най-общо по темата. Има още хиляди подтеми, които не съм включила. Проучвахме опцията за фотоволтаици, но на времето не се връзваха нещата. Надявам се в близко бъдеще подобни инвестиции наистина да се стимулират. Компостирането е нещо, за което със сигурност ще споделя в Инстаграм, когато успея да се организирам. И също много ми се иска да си спретнем една мини градинка, но всяко нещо с времето си. Все още имаме много за довършване по къщата и тъй като почти всичко правим сами, с безценната помощ на родителите ни, нещата стават бааавно. На първо време пълним с растения, които, освен че красят, пречистват и въздуха. 😉

/7/ Да помислим за отпечатъка върху планетата, когато сме на път

Темата за пътуванията се оказа най-предизвикателната за мен в тази ми поредица. Много пъти започвах да пиша тази статия от начало, защото ми се струваше направо лицемерно, предвид общия ми досегашен въглероден отпечатък. За последните 15 години съм обиколила повече от 30 страни, живяла съм в 4 от тях на 2 континента и общо взето, средствата ми се измерваха в самолетни билети. Както и преди съм споделяла, обаче, в отделните етапи от живота си съм си двала сметка за различни неща. И съвсем честно, и през ум не ми е минавало преди години за степента на вредата върху околната среда, която честите полети носят със себе си. От друга страна, продължавам да смятам, че всички тези преживявания и срещите с хора от всякакви крайчета на света са ме оформили такава, каквато съм днес. Едва ли щях да се запаля толкова, още по-малко да имам смелостта да започна блога и да ви споделям по тези теми. А от както го правя, поне десетина души са ме зарадвали с дадена промяна, за която са се вдъхновили покрай него. Което е жестоко. И така, пътуванията са важни, пътуванията разширяват хоризонта, както нищо друго, събарят границите, които сами си поставяме, учат ни на толкова много (много клиширано, но абсолютно вярно). И затова, мисля, че темата за отражението им върху околната среда и климата също е важна. Какво можем да направим за да бъде изследването на нови места и култури по-природосъобразно? Ето ги и моите размисли и идеи.

Едно от основните предизвикателства в тази връзка е именно:

ТРАНСПОРТЪТ

Тази таблица представлява едно най-грубо сравнение между най-честите средства за транспорт. Разбира се, има много условности, като това колко места има в превозното средство, какво и колко гориво използва, колко е пълно, а и допълнителния ефект от отделянето на други газове на висока надморска височина. Ако искате да прочетете малко по-подробно, цялата статия се намира тук. Но за да оставим нещата по-прости и синтезирани, средният отпечатък на един пътник за изминат километър със самолет е грубо от 5 до над 40 пъти по-голям от този, изминат с влак и от около 2 до 6 пъти по-голям от този, изминат с кола (стига в нея да се возят поне двама). Или с други думи, намаляването на полетите има важна роля в борбата с климатичната криза, като към момента авиацията е отговорна за около 2% от общите емисии. В същото време, обаче, глобално индустрията продължава да расте без да има причина да очакваме съществена промяна в технологията, която да доведе до намаляване средните емисии на пътник, в близкото бъдеще.

Фактът, че терминът “flight shame” (вината, която пътниците изпитват, когато пътуват със самолет, заради въглеродните емисии) рядко се среща в превод на български (“срам от летене”) ме навежда на мисълта, че липсва особена информираност у нас и по тази тема. Споделяла съм тази статия и преди, но отново я препоръчвам, ако искате да прочетете повече за вредите и възможностите, свързани с летенето. Говори се, например, за алтернативно таксуване, при което всеки следващ полет в годината да се облага с данък – обратно на съществуващите програми, при които колкото повече летим, толкова повече мили събираме, които ни дават опцията да летим още повече… Инициативата Flight-free 2020 пък цели да събере 100 000 човека, които да не предприемат полет през цялата 2020. Това ми се струва наистина ограничаващо, въпреки че много еколози призовават точно за това. Моето решение към момента е аналогично на мерките, които предприемаме и в други сфери от ежедневието – стремим се да намалим консумацията си. Не съм веган, нито вегетарианец, но просто не смятам, че месото трябва да е част от всяко меню, всеки ден – има достатъчно разнообразие от храни. Така и с полетите – това, което се старая да правим, е, до колкото е възможно, да оптимизираме, а понякога да се спираме на по-близки дестинации, които да са достижими с кола (или влак). Така миналата година 2 от ваканциите ни ни отнеха по доста часове на посока с колата, но пък ни беше много забавно. Е, имахме някои епизоди с бебето, но тях нямаше да си ги спестим и със самолета. Когато сте си набелязали такова място с различни възможности за транспорт, можете да добиете поне ориентировъчна представа за отпечатъка, който бихте оставили с тях чрез EcoPassenger.

Относно опцията да ‚компенсираме‘ емисиите си, като инвестираме в подходящ за целта проект при закупуването на билета – все пак е нещо, но далеч не я намирам за перфектна. Често е критикувана като възможност за богатите да платят за емисиите, които генерират. И самата истина е, че те така или иначе се отделят, а

най-смисленото решение си остава намаляването на полетите.

И след като най-общо ви споменах за проблема и основните мерки за справяне с него, ще премина към някои по-малки стъпки, които макар и малки, имат своя принос.

КАКВО МОЖЕМ ДА ПРЕДПРИЕМЕМ, КОГАТО ВСЕ ПАК ЛЕТИМ

Разбира се, разхода на гориво и емисиите, варират от самолет до самолет, според цялостната организация и съответно от авиокомпания до друга. Мога да ви споделя и за този доклад на London School of Economics, според който EasyJet са близо 2 пъти по-икономични от към емисии, спрямо Корейските авиолинии. Истината, обаче, е, че в крайна сметка повечето от нас ще вземат решение с коя компания да летят най-вече на база цената на полета и това до колко удобен е като времетраене и часове. И все пак, когато има повече опции и тези параметри са сходни, както с всичко останало, е добре да предпочетем компанията, която инвестира в правилната посока. Другото, което трябва да имаме предвид що се отнася до ефективност, е, че директните полети са много по-щадящи от тези с прекачвания, тъй като най-много гориво се изразходва при излитане и кацане на самолета. Също така, колкото по-малко тежи той, толкова по-малко гориво хаби, но често ограниченията в багажа са свързани и с финансови мерки, така че мисля, че в общия случай човек по-скоро се ограничава до това, което наистина ще ползва по време на пътуването си. Относно седалките в бизнес и първа класа – ясно е, че те вървят заедно с най-големия отпечатък на пътник.

Отделно от транспорта, има още много действия, с които можем да оптимизираме ресурсите, свързани с едно пътуване. Ще опитам да ги обобщя така:

ПРЕДИ ДА ТРЪГНЕМ

Това, което се старая да добавя към задачите преди да тръгнем напоследък са тези няколко неща:

  • Да изключим от контактите уредите, които не е нужно да бъдат постоянно включени. Дори и да не работят, те хабят ненужно енергия. В този ред на мисли, да намалим или изключим напълно отоплението, според възможностите за това.
  • Да проверим хладилника за храна, която би се развалила, докато ни няма и по възможност да я изядем, замразим или оставим на някой близък.
  • От както пътуваме с децата, се старя да се запасим с нещо за хапване, включително плодове, когато е възможно. Особено в самолета, опциите за нещо читаво, а и в по-читава опаковка, са си доста ограничени. 

ДА ВЗЕМЕМ

Когато многократните атрибути са на разположение по време на пътуването, не се налага да се ползват повече еднократни такива, отколкото вкъщи.

  • Винаги проверявам дали чешмяната вода става за пиене. (Когато се наложи да купувам бутилирана, се старая да изхвърля бутилките в контейнер за рециклиране, а когато това не е опция, съм запазвала поне капачките.)
  • Винаги взимам със себе си шишета и торбички, по възможност и някоя друга чаша или кутия.
  • Винаги си нося и собствена козметика за банята, за да не ползваме еднократните шишенца, които масово се предлагат в местата за настаняване.

ПО ВРЕМЕ НА ПЪТУВАНЕТО

  • Все повече са местата за настаняване, които прилагат по-екологични практики. Ясно ми е, че ще отнеме време да станат масово явление и че все още е трудно да избираме основно такива. Но може да разгледате Ecobnb за малко вдъхновение по темата.
  • Вече почти никъде няма да ви поискат принтирани резервации или билети, а миналата година дори се възползвахме от гайд, който свалихме във формат за Kindle и ни свърши чудесна работа.
  • За всичко останало можем просто да се придържаме към нещата, които правим и у дома – да избираме да се придвижваме с градски транспорт, колела или пеш, да изхвърляме разделно боклука си и тн.

И нещо, което си мисля за финал и за което ми се иска да отделим време в бъдеще, е да се включваме в проекти, които са от полза за мястото, което посещаваме. Ако сте правили нещо такова на по-кратки пътувания, ще се радвам да ми споделите, където и както ви е най-удобно.

Съвсем не винаги успявам да се справя с всички неща, за които ви споменах и ще повторя, че далеч не съм пример за нисък въглероден отпечатък. Но едни от най-хубавите ми спомени са свързани именно с тези преживявания и мога да пера многократни пелени цял живот, но откровено не мога да си представя живота без пътешестване. И така, избирам да се фокусирам върху това, с което се справям, а то не е никак малко. И вместо да се обвинявам, си пожелавам, а пожелавам и на вас, да пътуваме все по-осъзнато, да претегляме опциите и да прилагаме добрите навици винаги, когато е възможно, за да съхраним вълшебните места, които искаме да посетим.

/6/ Да се погрижим за децата с мисъл и за природата

Тази публикация ще е доста лична, тъй като е пряко свързана с двете ни любими малки човечета – Ади и Мили. ❤ Второто е и причината да се забавя толкова с нея. (Първите седмици на спокойствие бяха пълна заблуда от негова страна, така че ще ми се наложи да намаля темпото с тази поредица. :))

За втори път се радваме на вълшебството и този съвсем нов смисъл, който носи едно дете. Несъмнено, обаче, с появата на първото и с всяко следващо, започваме да разполагаме с все по-малко време и се сблъскваме с все повече изпитания в деня. А устойчивите практики понякога могат да изглеждат като истинско предизвикателство. Същевременно, мисля че това е и преломният момент за повечето хора – тогава осъзнаваме какво голямо значение имат ежедневните ни избори и какво всъщност оставяме след себе си. И въпреки ограниченото време и наличието на всякакви изкушения, смятам, че има доста начини да намалим използваните ресурси, боклука и отпечатъка си като цяло без да се чувстваме особено ощетени. Макар че съм сигурна, че има хора, които се справят много по-добре в тази насока, тук ще ви споделя моите разсъждения и пресен опит с грижите за бебето с мисъл и за природата.

ХРАНАТА

Като цяло, смятам, че бебетата съвсем не се нуждаят от купищата продукти, които ще срещнете в списъка за новоредно, какъвто повечето бебешки магазини имат. Що се отнася до храната, стига всичко да е наред и да ви се получава с кърменето (разбира се, мога да си представя, че това не винаги е така), спокойно можете да избегнете закупуването на шишета, четки за почистване, стерилизатори, нагреватели и тн. От друга страна, и с 2-те деца, мисля, че кърменето просто нямаше да ми е възможно без помпа, протектори и кремче. Истината е, че не е чак толкова лесно, макар и да е естествен процес и че може да боли и то много! Затова, признавам си, не мога да си представя как са се оправяли майките ни, когато тези неща ги е нямало. Поне се купуват еднократно и служат за целия необходим период, а после можете да ги подарите на някоя приятелка. Кремчето с ланолин върши чудесна работа и като балсам за устни, в случай че ви остане. Помпата и протекторите бях запазила, за да ги ползвам в бъдеще, но за съжаление не се получи, тъй като бяха мухлясали от влага в помещението и ми се наложи да си ги купя наново. (В такива ситуации много ме е яд, но приемам, че вече няма какво да направя, освен да ви предупредя да се пазите от влагата!) Ако все пак ви потрябват шишета, сега ми подариха едно стъклено, така че явно има и такива. Когато ми потрябва, за сега използвам това на Medela, защото е част от комплекта на помпата и го харесвам много от предния път, макар че е пластмасово.

Когато се стигне до твърдата храна, разбира се, че най-добрият вариант са домашно приготвените зеленчуци, пюрета и супички от сезонни и местни продукти. Не винаги, обаче, съм имала възможността да се справя с това, затова понякога съм купувала и готови пюрета. Особено на пътувания. Когато бебето вече е захранено, детската кухня е много добър вариант, като аз се бях разбрала да ми носят храната в бурканчета и при всяко носене им давах комплект за следващия път.

ХИГИЕНАТА

Противно на притеснението на повечето хора, които не са опитвали, многократните пелени далеч не са толкова сложни за ползване. Аз използвам Pop-in на марката Close, защото са ми останали от Ади, но не съм сигурна дали все още се продават тук и къде. Имам 4 броя гащи и 12 комплекта от две подложки, които ми стигат при пране веднъж на ден или два. Издържат около 3 – 4 часа и много рядко ми се случва да пропуснат преди това. От известно време слагам еднократни биоразградими нощем, защото Мили не спи никак добре и да тръгна да го преобувам означава да се разбуди напълно. От същите еднократни ползвам и когато пътуваме и няма как да пера многократните. Но освен тези и редките случаи, в които не успяваме да се справим с прането, в останалото време използваме многократните. Когато сме навън ги прибирам в някой плик, който ми е останал от нещо друго. И преди да отидат в пералнята имат нужда от изплакване. Това е 🙂 Ако имате нужда от повече информация, можете да потърсите в тази фейсбук група. Няколко допълнителни бонуса са, че бебето не е в досег с химикалите, които се съдържат в стандартния памперс, много по-рядко има подсичане на кожата и по-бързо се научава на гърне (изтествано с Ади). Изискват първоначална инвестиция, но с времето излизат по-изгодно от еднократните пелени, особено, ако се ползват от повече деца. Важен update – пандемията ме притисна в доста посоки и с Мили ползвам еднократни памперси много по-често от колкото с Ади. Също така, нещата с гърнето далеч не ми се получават както с Ади, но мисля, че в по-голяма степен си е просто до детето.

Нещо, за което не се бях замисляла преди, а си давам сметка сега, е това, че многократните гащи са направени от полиестер, за да не пропускат. Предвид че проучванията сочат текстила като основен замърсител на водата с микропластмаса, това си е негатив на тази опция. Когато избирате, следете поне вътрешните подложки да са от естествена материя (моите са от бамбук), а за външните гащи попаднах и на вълнени, но по няколко причини не ми се струват добър вариант. Това, което обмислям, е да си купим филтър за пералнята, който би трябвало да улавя тези частици, тъй като така или иначе сериозна част от текстила, който ползваме към момента, съдържа пластмаса, но все още разучавам опциите. Относно прането, продължаваме да го пускаме със сапунените орехчета, но в случая добавяме и малко бебешки прах именно заради пелените.

Козметиката, която ползваме, се свежда до комбиниран душ гел и шампоан (в пластмасова опаковка, но стига за много време), бебешки сапун и бадемово масло, като последното е в стъклено шишенце за многократна употреба, което може да се пълни в Zoya. Старая се да ползвам мокри кърпички (изцяло изчистени откъм съставки) възможно най-рядко, предимно навън, ако много се наложи. Както споменах, подсичането наистина е рядкост и не съм купувала крем за целта. Имам едно тестерче от болницата, което използвам при нужда.

ДРЕШКИ, ИГРАЧКИ И ДРУГИ

Голяма част от продуктите за дома също намирам за ненужни в общия случай. Разбира се, че има ситуации, в които може да потрябва кантарче или овлажнител, но за такива покупки винаги смятам, че трябва да се изчака, защото по-вероятно е изобщо да не ви потрябват. Предвид, че повечето такива продукти се ползват само за този кратък период от време, чудесна опция е да се ползват от повече хора. Нашето легълце за новоредно е една люлка, която може да се фиксира и е лесно подвижна из апартамента. Купихме я за Ади, след него я ползваха още 3 бебчета, а сега и Мили спи в нея, като сменихме само матрачето. На този принцип се стараем да  извлечем  максимума и от други продукти, при които това е възможно. Количката и малко дрешки са почти единствените неща, които си купихме този път. Не на последно място, така се спестяват средства, с които можете да запишете децата на още някое занимание или да отидете на някое пътешествие заедно.;)

И малко по темата с играчките. По принцип предпочитам тези от естествени материали, но поне толкова важното е да са качествено изработени и да се ползват възможно най-дълго (и от повече хора). Затова, например, макар че са пластмасови, имаме едно единствено счупено блокче от Lego и то защото минахме отгоре му с колата. Сигурна съм, че ще са непокътнати (стига да не ги изгубим!) и след 2-те деца, както е конструкторът на Иво, с който и Ади си играе сега. По принцип нямаме много играчки с батерии, но все пак се намират и такива. А така или иначе, и други уреди работят с батерии. Затова си купихме зарядно и вече ползваме зареждащи се. Ще споделям повече по темата с играчките в Instagram. Последното, за което се сещам сега, са подаръците. Когато имате повод, не се колебайте да си направите списък или да кажете диркетно от какво се нуждаете; наистина ще избегнете купуването на неща, които няма да се ползват. Платформата, която преди време създадохме с приятели точно за такива списъци вече премина в други ръце, но скоро ще се завърне под малко по-различна форма. Използвахме я за последно за погачата на Мили и така всъщност се сдобихме с малкото нови неща, от които имахме нужда. Някои приятелки просто помолих да ми донесат свои неща, които вече не ползват, а знаех, че ще ни свършат работа. И докато сме на темата с погачата, украсата ни също беше щадяща природата – есенни листа, плодове и тикви във всякакви форми и цветове.;)

LIFE-SAVERS

И като за финал ви споделям някои неща, с които съвсем не се гордея, но ни помагат да оцелеем.

Използването на абсорбатора и сешоара скочи значително през първия месец. Вече и запис на бял шум върши работа.

Опаковки от храна за вкъщи се промъкват много по-често от обичайното, но се надявам, че с времето организацията ни ще става все по-добра.

Последвайте ме и във Facebook и Instagram 😉

/5/ Да погледнем на боклука като на ресурс

Петата стъпка в поредицата отделям на боклука, тъй като такъв винаги се събира. Колкото и напред да сме стигнали в стремежа си към нулев отпадък, той реално не може да бъде елиминиран напълно. И правилното управление на това, което все пак изхвърляме, е много важно. А смятам, че и по тази тема няма достатъчно информираност и хората често са объркани кое къде и как се изхвърля и дали изобщо става за рециклиране. Затова реших този месец да отделя внимание на това какво се случва с боклука ни и какво можем да направим, за да извлечем максимума от всички тези суровини, които използваме. Основно съм базирала статията на български източници и най-вече на сайта на Екопак, тъй като рециклирането е процес, специфичен за всяка страна. Не претендирам за изчерпателност (темата е изключително обширна), а по скоро предлагам най-обща съпоставка и насоки. Ще се опитам да направя едно сравнение между най-широко разпространените материали в ежедневието ни, обхващащо целия им живот – от добива и преработката до „изхвърлянето“ им. А след това ще ви споделя някои детайли покрай разделното им събиране, които оптимизират процеса. Надявам се да са полезни.

МЕТАЛИ

Най-разпространените метали в ежедневната употреба са алуминият и стоманата. За да се извлече алуминият от съдеиненията, в които се намира в приородата, е нужна много висока температура и следователно, се използва огромно количество енергия. При рециклирането му е нужна едва 4% от енергията, нужна за извличането му от боксит. При стоманата този процент е 40, но това отново означава, че се спестява повече от половината енергия, непобходима за извличането й от желязна руда. А най-хубавото е, че тези метали могат да се рециклират отново и отново без качеството им да се влошава. Проблемът с алуминия е, че при контакт с определени храни и напитки, може да се отдели и в тях. Затова и не е най-добрата опция, когато е в контакт с горещи или много кисели храни. И алуминият и стоманата не могат да се горят за енергия, а и предвид ефективното им рециклиране, то е безспорно най-доброто решение за оползотворяването им след като вече не се нуждаем от съответните опаковки/ продукти. Като заключение, металите могат да са чудесна опция за материал, стига да се рециклират, а не да отиват на сметищата, където биха останали непокътнати може би стотици години.

Металните опаковки обикновено се изхвърлят в жълтия контейнер, заедно с пластмасата, а отделянето им след това става лесно, посредством магнити.

Много подходящи за рециклиране са:

  • Метални кенчета от напитки и почистени консервени кутии;
  • Метални капачки от буркани и бутилки;
  • Алумниево фолио.

В контейнера НЕ трябва да се изхвърлят:

  • Силно замърсени опаковки;
  • Опаковки, които могат да съдържат опасни вещества;
  • Електроуреди.

За да е оптимален процесът, е най-добре да изпразним тези опаковки от съдържанието им, да ги почистим и да намалим обема им, когато е възможно (например, да смачкаме кенчетата), за да се спести и от транспортирането им.

СТЪКЛО

Стъклото се получава при смесването на пясък, сода на прах и варовик и награвянето им на много висока температура. Рециклирането отново спестява значително количество енергия – около 40%. Причината е, че натрошеното стъкло има значително по-ниска температура на претопяване спрямо началните суровини. Стъклото също може да се рециклира многократно, макар че тук честно казано и аз самата съм объркана, защото на места срещам информация за максимален брой цикли на преработка, докато на други, че качеството не се променя с тях. Така или иначе, говорим за много на брой цикли. То не отделя нищо вредно и е идеално за съхранение на храни и напитки. И при него, като при металите, изгарянето в инсенератор не е опция, тъй като то просто се топи. Най-доброто решение за стъклените опаковки е, когато е възможно, да се ползват многократно, а когато вече не са нужни, да се рециклитат. Те се разграждат по-бавно дори и от металните и е жалко, когато стъклена опаковка попадне на сметищата.

Стъклото се събира в зеления контейнер, където се натрошава, за да се намали обемът му при транспортиране.

Много подходящи за рециклиране са:

  • Бутилки от всякакъв вид и цвят (макар че различните цветове се преработват отделно);
  • Буркани от всякакви храни;
  • Стъклени бурканчета и шишета от козметични продукти.

В контейнера НЕ трябва да се изхвърлят:

  • Силно замърсени опаковки;
  • Опаковки, които могат да съдържат опасни вещества;
  • Счупени чаши и чинии, порцелан и изделия от огнеупорно стъкло;
  • Крушки и луминесцентни лампи;
  • Стъкло от прозорци, огледала и автомобилни стъкла.

Капачките и тапите трябва да се отделят от стъклените опаковки, да изпразним съдържанието им и по възможност да ги изплакнем. Много е важно да запомним, че стъклото за бутилки и буркани и плоското стъкло /за прозорци/ се преработват по различен начин и затова не трябва да се смесват. А камъните и порцеланът пречат най-много, тъй като не се топят в пещите.

ПЛАСТМАСА

Съставките на пластмасата са основно суров петрол, газ и въглища, но тъй като има хиляди видове пластмаса според приложението, този състав варира. За разлика от металите и стъклото, а дори и спрямо хартията, при производството и транспорта на (значително по-леките и по-малко обемни) пластмасови изделия се пести много енергия. Ниската цена, която следва от това, прави пластмасата толкова разпространена. Проблемите, обаче, идват след това. Пластмасата се рециклира далеч по-неефективно от изброените до сега материали. Някои от най-разпространените видове (категоризирани като 1 и 2) са по-лесни за отделяне и рециклиране, но при по-рядко срещаните, често го няма финансовия стимул и до рециклиране изобщо не се стига. Също така, пластмасата влошава качеството си с всяка преработка и може да се рециклира максимум до няколко пъти. Изгарянето й в инсенератори за добив на енергия, макар и доста добра опция за оползотворяването на енергия, има своите куп недостатъци, сред които замърсяването на въздуха, отделянето на още въглероден диоксид и микропластмаса. Депонирана на сметища, пластмасата заема най-малко място спрямо предходните алтернативни материали, но това, до което в крайна сметка се разгражда (при това също доста бавно) е микропластмаса и все пак сметищата винаги трябва да са крайната ни опция. (Съвременните такива са проектирани така, че боклукът там да се разгражда бавно и да не достига лесно до подпочвените води.) Сериозен проблем представляват еднократните опаковки, които ниската цена на пластмасата позволява. Масовата им употреба и лесното им попадане във водите са сериозна заплаха за здравето на всички живи организми, включително хората. Затова е добре еднократните пластмасови опаковки (и еднократните опаковки по принцип) да се избягват. И все пак, когато се налага, максимално да се рециклират след използването им, като се изхвърлят в жълтия контейнер.

Много подходящи за рециклиране са:

  • Пластмасови бутилки от вода, безалкохолни и бира;
  • Кофички от кисело мляко и пластмасови бутилки от прясно мляко, олио и др. (все пак трябва да имаме предвид, че цветната пластмаса е по-сложна и скъпа за рециклиране от прозрачната);
  • Туби и шишета от козметика и санитарни продукти;
  • Пластмасови чаши, тарелки, палета и каси;
  • Найлонови торбички и стреч фолио (противно на всеобщото мнение, че не се рециклират).

В контейнера НЕ трябва да се изхвърлят:

  • Силно замърсени опаковки;
  • Блистери от лекарства, туби от масла и други опаковки, които могат да съдържат опасни вещества;
  • Домакински електроуреди, авточасти и др.

Пластмасовите опаковки също трябва да се изпразнят и почистят – забършат или изплакнат, а след това да се смачкат, когато е възможно, за да се изкара въздухът и да се намали обемът им.

ХАРТИЯ

Хартията може би е най-разпространеният материал в потока от твърди отпадъци. Днес тя се прави от дървесен пулп (от дървесни стърготини) или от памучни влакна, а висококачествената хартия се избелва с белина и може да има допълнително покритие, което я прави по-трудна за рециклиране. Пластмасовото или алуминиевото фолио, например, правят процеса твърде скъп. Хартията също не може да се рециклира отново и отново, а до близо 8 пъти, тъй като с всеки следващ цикъл влакната стават твърде слаби или къси, за да бъдат използвани. Обикновено, при производството на нови хартиени продукти, новите дървесни влакна се смесват с рециклирана хартия. Ето защо хартиените еднократни опаковки далеч не са перфектен заместител на пластмасовите. Особено на фона на пожарите, случващи се по света, част от които са следствие запалване на земеделски площи, е добре да преосмислим използването на хартията особено за еднократна употреба и да избираме продукти, сертифицирани от FSC. Когато все пак изхвърляме хартиени отпадъци, най-добре е да го правим в синия контейнер.

Много подходящи за рециклиране са:

  • Вестници и списания;
  • Картонени кутии, кашони и други хартиени и картонени опаковки;
  • Хартиени торбички и чували.
  • Празни кутии от сокове и мляко (дълго време мислех, че не се рециклират, заради смесения им състав, но се оказа, че има специални заводи за преработка именно на тези Tetra Pak опаковки);

В контейнера НЕ трябва да се изхвърлят:

  • Силно замърсени или омаслени хартиени и картонени отпадъци (например, мазна кутия от пица);
  • Битови отпадъци като салфетки и санитарни материали;
  • Хартии с нанесени специални покрития – алуминиеви и пластмасови фолиа (в тази група, за съжаление, попадат и всички “картонени” чашки, чинийки и тн., които имат такова покритие).

Кутиите и кашоните трябва да са предварително сгънати и хартията задължително трябва да е чиста. Ако в контейнера попаднат органични или строителни отпадъци, мазнина или кал, това обезмисля труда и на останалите хора, изхвърлили там хартия с цел рециклиране.

ХРАНИТЕЛНИ И ОРГАНИЧНИ ОТПАДЪЦИ

Най-доброто решение тук е компостирането, но за съжаление все още не мога да споделя за него от личен опит. Остава за следващите месеци.

Освен, че суровините не биват оползотворени, попаднали на сметищата, всички тези продукти и опаковки се разграждат още по-бавно, тъй като там няма условия, които да стимулират разграждането им. Така, освен, че не пестят енергия и заемат място, те водят до отделянето на метан – газ, чийто парников ефект е в пъти по-голям от този на въглеродния диоксид. По всички тези причини е важно освен да редуцираме потреблението и боклука си, да се погрижим добре за този, който все пак генерираме. Изисква допълнително усилие, но мисля, че е повече от оправдано.

Последвайте ме и във Facebook и Instagram 😉

За осъзнатите избори, климата и блога

Преди да премина към следващата стъпка в пътя към по-устойчиво ежедневие, правя едно малко отклонение, за да обобщя размислите ми по случващото се последните месеци и предстоящите важни събития. Започвам с блога и идеята зад него.

ЗА БЛОГА

Темата за околната среда ми е важна от много време, а напоследък изчитам такова количество информация във връзка с нея, че реших, че мога да споделя знанията и опита си по един удобен и надявам се приятен начин с близките и приятелите ми, а защо не и с техните приятели и всеки, който ще открие нещо за себе си и ще се вдъхнови за някаква промяна. Така ще имам още по-голям принос в борбата с порочните практики в ежедневието ни. Напълно наясно съм, че индивидуалната промяна не е достатъчна. Но има два важни момента. 1) Колкото повече сме, толкова повече бизнесът се вслушва. От сламките в заведенията до премахването на малките шампоанчета по хотелските стаи, примери има всеки ден. 2) За да се моделира поведението на голяма част от бизнеса и хората, които иначе не биха се съобразили с ограничеността ни откъм ресурси, са нужни закони, безспорно. Такива закони, обаче, никога не биха се приели, докато не станем достатъчно много, за да повлияем в процеса на взимане на решенията. И така отново стигаме до нас самите и промяната, която започва точно там – на индивидуално ниво.  

Идеята ми беше (поне в начало) фокусът ми да е България, тъй като смятам, че изоставаме в тази посока, поне като процентна информираност на хората. Когато започнах да разучавам средата, обаче, установих, че вече има чудесни блогове със сходна насоченост. Малко се зачудих дали няма да е просто поредният и дали има смисъл. Но същевременно, отчитайки масовата неинформираност по теми, които за мен са разнищвани многократно, все пак реших, че няма как да е излишно. Така или иначе медиите отделят крайно малко внимание на климатичната криза и съпътстващите я проблеми. Колко от вас са чували термина „въглероден бюджет“? Опитайте да потърсите израза в кавички в Google. Към момента ми излизат малко над 300 резултата. Сега пробвайте с „брекзит“. Над 3 милиона…. Нормално е хората да се неинформирани, защото информация на практитка лиспва. По тема, която би следвало да е важна за всеки. Много по-важна от голяма част от новините, с които ни заливат ежедневено. И така… Реших, че смисъл има.

Какво се случва до тук? Бих казала, че ядрото на блога са така наречените стъпки към по-устойчиво ежедневие, с които се фокусирам върху конкретна тема всеки месец. Идеята ми е, че ако човек реши, че иска да тръгне по този път, може да го направи във всеки един момент поетапно. До тук в изминалите 4 месеца си говорихме за:

  1. най-големите източници на еднократна пластмаса и как да се отървем от тях;
  2. козметиката и как да намалим вредните съставки и неустойчивите опаковки;
  3. храната с всичките й аспекти – от планирането и пазаруването й до почистването и отпадъците;
  4. дрехите и модната индустрия като цяло – как можем да бъдем по-екологични що се отнася до тази сфера на живота.

В оставащите месеци до края на годината възнамерявам да завърша тази поредица с още много надявам се полезни съвети, обобщени в няколко по-главни теми. Който не се е включил до сега, може да го направи по всяко време със собствено темпо. Покрай тези теми, когато имам възможност, разказвам и истории, които ме вълнуват, за сега от пътувания, събития или ръчно изработени нещица. Адски щастлива съм от коментарите, съобщенията и дискусиите на живо, които публикациите ми до сега са породили. Обратната ви връзка е супер положителна и много ме мотивира да продължим да разрастваме тази малка, но смислена общност. Като цяло блогът и прилежащите му канали ми отнемат немалко време, но за момента то е свързано с много хубави емоции.  Дълго отказвах да ползвам Инстаграм, тъй като не ми допадаше като формат (все още не съм сигурна дали това се е променило изцяло), но виждам, че е по-лесно смилаем от дългите статии, а и трябва да си призная, че музата за споделяне там ме спохожда по-често от очакваното, така че за сега продължавам в този дух.  

КРЪГОВАТА ИКОНОМИКА И НАШИЯ ПРИНОС

След като споделих размислите си по болга до сега, искам да отделя малко внимание на две ключови теми – кръговата иконимика и климатичната криза, както вече ще я наричам и аз.

От доста време се говори за нуждата от преминаване към кръгова икономика. Модел, който за разлика от сегашния линеен такъв, отделя минимално количество отпадъци в природата, а вместо това залага на устойчиви материали и практики, които позволяват реурси, компоненти и цели продукти да се използват многократно. Всичко това с енергия, идваща от възобновяеми източници. Тук отново, разбира се, преди всичко е нужно адекватно законодателство, но е и много важно да подкрепяме компаниите, които сами вкарват този принцип в практиките си. Нещата не се случват мигновено, макар че сега, повече от всякога, имаме нужда от това. Но всички наши действия дават резултат, макар и след време. Ако бъдем отговорни в ежедневните си избори, бизнесът няма да има избор, но да ни послуша.

КЛИМАТИЧНАТА КРИЗА И ПРАВОТО НИ НА ГЛАС

Намираме се в ключов момент в историята, когато все още имаме (макар и спорно колко голям) шанс да предотвратим катастрофа за планетата, такава, каквато я познаваме. За да ограничим покачването на температурите до 1.5 – 2 градуса по Целзий са нужни незабавни мерки, за да се намали въглеродният диоксид в атмосферата. По-богатите страни трябва да таргетират нулеви емисии възможно най-скоро, за да могат по-бедните да наваксат в изграждането на нужната им инфрастукрута и всичко това да влезе във въглеродния бюджет, който ни е останал за следващите години. Ако драстични промени в тази посока не са налице в следващото десетилетие, светът няма да свърши, но щетите ще са вече необратими, а конфликтите, които чакат децата ни – неизбежни. Това, разбира се, не са мои твърдения, а заключения на Междуправителствения панел за климатични промени към ООН, целящ да представи обективна и научнообоснована оценка за тези промени и последствията от тях. Имайте предвид това, когато гласувате. И гласувайте винаги. Много често чувам, че няма за кой, но винаги има кандидат, който е по-добър от останалите или ако искате го наречете по-малко лош. Имайте го предвид и този септември, когато на срещата за климата в Ню Йорк ще се вземат съдбовни решения. Само масовите изяви по целия свят могат да натиснат нещата в правилната посока. У нас те се организират от Fridays for Future Bulgaria. И най-накрая се очаква да има и по-адекватна реакция от медиите, или поне някои от тях. Covering Climate Now е партньорска инициатива с участието на The Guardian и още над 60 медии, които ще целят отразяването на тези събития да е приоритет, а темата за климата да е водеща и да получи полагащата и се гласност.

ЗА ФИНАЛ

Ако мога да обобщя, всичко се свежда до важността да сме информирани и активни по темата. Да базираме ежедневните си избори на тази информация. Да се включваме в диалога, протестите, гражданските инициативи, когато и както намерим за добре. Да гласуваме. Да бъдем на правилната страна на историята.

Ролята на блога? Да поднася отсята информация, да провокира дискусии и да мотивира действия. Дано се справям поне частично 😉

Последвайте ме и във Facebook и Instagram 🙂

/4/ Да бъдем отговорни с модните си решения

Потресаващите условия на труд в голяма част от фабриките в развиващите се страни по света не са тайна почти за никой, но някак не успяват да накарат западния свят да промени системата. Темата с пластмасата в дрехите пък като че ли доби повече популярност едва напоследък, след статиите за количествата микропластмаса, които се отделят при всяко едно пране. Добавяйки токсичните химикали, които се ползват и свръхконсумацията като цяло, проблемите на модната индустрия са много, а тук ще опитам да обобщя във възможно най-кратък формат основните екологични такива и решенията, с които аз съм наясно. Честно казано не ми е присъщо да говоря за мода и съм сигурна, че по всяка от подтемите, засегнати тук, има хора много по-вещи от мен. И все пак, споделям моя поглед върху опциите ни за по-екологични избори що се отнася до дрехите към момента.

УСТОЙЧИВИ МАРКИ И МАТЕРИИ

Трудно е да се информираш добре за всяка отделна марка и макар че най-известните брандове за бърза мода са на прицел, противно на всеобщото схващане, неетичните практики в производството на дрехите далеч не се ограничават само и единствено до тях. (Попадала съм на видеа, които направо са ме разтърсвали. Сега искам да изгледам и филма ‘The True Cost’.) Едно приложение, на което наскоро попаднах, е Good on You – дава оценка за желаната марка от 1 до 5 по три критерия – околна среда, условия на труд и отношение към животните. Според него, например, някои от добре познатите ви скъпи и маркетирани като устойчиви марки получават по-ниска оценка от Zara и H&M, например, които са с оценка 3.

Някои от вас сигурно вече са гледали това видео или поне са попадали на изследванията, че с всяко пране се отделят сериозно количество частици пластмаса във водата. Макар и не толкова видима, пластмасата за съжаление присъства в огромна част от текстила, който ползваме…. Използването на полиестер в дрехите се е повишило в пъти за последното десетилетие. И това е доста сериозен проблем, за който честно казано само допреди може би година дори не се бях замисляла сериозно. Според тази статия на места дълбоко в океана е открита повече микропластмаса на кубичен метър дори и от средните нива, отчетени в т. нар. Голямо тихоокеанско сметище. За мен поне това са ужасни новини и в последните месеци наистина се стремя да купувам дрехи от максимално естествени материи. За съжаление има някои категории, при които това на този етап е наистина трудно – например, банските, спортните клинове и обувки и тн. И все пак, мисля, че трябва максимално да се опитваме да се върнем към естествените материи – памук, лен, вълна… Инвестира се и в нови устойчиви алтернативи, които звучат обещаващо. Лиоселът е един такъв пример, но наистина не мога да гарантирам до колко точно е природосъобразен – малко повече по темата може да прочетете тук. Рециклираната пластмаса (дори и събрана от океаните) като суровина за направа на дрехи за мен определено не е добро решение по същата тази причина – отделянето на още микропластмаса във водата. Смятам, че е по-добре да се влага в по-трайни продукти. Затова избягвам такива материи, макар и да са с етикет “устойчиви”…

Като цяло, съветът ми е до колкото е възможно да проучвате и подбирате марките, според добрите им етични и екологични практики и винаги да се допитвате до етикетите. За съжаление, тези практики идват с по-висока цена, която не всеки може да си позволи и за това и не съм привърженик на тоталното отричане на достъпните дрехи, защото има много хора, които просто няма как да отделят по-голям бюджет, а пазаруват малко на фона на други, които могат да си позволят високата цена на по-устойчиви марки, но пазаруват в пъти повече… Общо взето нещата са много комплексни. Но нещо, което смятам за важно и си важи по принцип, е подкрепата към местните производители и марки. Освен всичко останало, колкото повече такива продукти пазаруваме за сметка на вносните, толкова повече спестяваме откъм въглеродни емисии от транспорт. В последните години се появиха страхотни български брандове, които се справят чудесно по всички критерии и от които аз с най-голям кеф си пазарувам.

ВТОРИ ЖИВОТ ЗА СТАРИТЕ ДРЕХИ

Отново, както с всичко останало, е много важно да имаме предвид целия цикъл на даден продукт, вкючително какво се случва с него и след като вече не ни е нужен. Ето какво правя аз с дрехите, които по една или друга причина повече няма да ползвам:

  • Ако са малко използвани и в добро състояние се оптивам да ги продам. Ползвала съм приложението Shedd (за съжаление от тази година са преустановили дейността си) или фейсбук групи за тази цел. Така може да се вземе най-добра цена, но ако не ви се занимава, можете да изпратите дрехите си и на Remix Second Hand Shop. Те ги остойностяват и качват на сайта си, а вие получавате определен процент от сумата за всяка продадена дреха. Попадала съм и на други опции, като например Скрито в скрина (за детски дрешки), но не съм се възползвала до сега.
  • Нещата, които не стават за носене, давам в H&M за рециклиране.
  • Контейнерите за текстил също са много добър вариант.

Освен да продадете, разбира се, чудесна опция е и да се пазарува втора ръка, като можете да попаднете на страхотни находки. Аз последно се сдобих с нещата от снимката от един ‘pop-up shop’ на Frea. Има хора, които вече пазаруват само така – можеш да обновяваш гардероба си често без да изпитваш вина и то на добра цена. Откровено казано не съм най-големият експерт, но има достатъчно такива. Напоследък, например, много харесвам Thrift Sheep.

И един от най-лесните и приятни варианти да използваме дрехите максимално си остава размяната между приятелки. Част от дрехите, които ползвах при първата си бременност, бях раздала, а сега ползвам отново. Също така, този път приятелки ми дадоха някои неща, които не ми се наложи да купувам. Предвид, че се носят само няколко месеца, наистина е супер възможност.

ПРАНЕТО

Освен пластмасата, разбира се, са важни и останалите химикали, които отиват във водата с всяко пускане на пералнята. От години използваме по-екологични варианти на прах за пране, но преди няколко месеца експериментирах и със сапунените орехчета на Tierra Verde и всъщност останах супер доволна. Така спестявате пластмасовата опаковка, а и са изцяло естествени. Освен това, излизат доста изгодно – 2 – 3 орехчета ползваме поне за 2 перални и са идеални и за детските дрешки. Пакет от 92 бр. орехчета беше под 20 лв. За по-замърсените зони, ако преценя, предварително използвам сапун за петна, а ако се налага, може да се добави малко прах в пералнята (от някоя по-изчистена откъм съставки опция), но като цяло се справят наистина много добре. Дрехите нямат аромат, просто излизат чисти. От магазина ме бяха посъветвали за аромат да добавя в торбичката, с която се пускат, няколко капки етерични масла по избор, но веднъж изпробвахме и не забелязах особена разлика. Така или иначе, това не ме притеснява. Смятам, че без синтетичните аромати е много по-добре. Срещала съм противоречиви мнения относно това колко природосъобразни са всъщност, заради далечния им произход, но все пак си мисля, че ползите в случая сериозно надделяват.

Последно по темата с прането, важно е когато избираме пералня да е от висок клас на енергийна ефективност, да я пускаме на правилната програма и пълна, а сушилнята (ако се ползва такава), да е сведена до минимум.

Ще завърша с това, че както с всичко, но особено при дрехите, е много важно да можем да се въздържим от ненужните покупки и да следваме правилото: малко, но качествени неща за сметка на многото некачествени. Надявам се да съм била полезна и ви пожелавам умерено и устойчиво пазаруване. 🙂

Последвайте ме и във Facebook и Instagram 🙂

/3/ Да оптимизираме храната – от пазара до отпадъците

От планирането на храненията до почистването на съдовете има много неща, които можем да направим за да намалим изразходваните ресурси. В тази публикация ще опитам да обобщя опита и размислите ми по темата.

ПЛАНИРАНЕ И ПАЗАР

Защо планирането е важно? Годишно около 1/3 от произведената храна за консумация от хора по света се пропилява някъде по веригата, но най-често вече попаднала в самите домакинства, ресторанти, хотели. Затова и не съм фен на пазаруването на големи количества храна наведнъж. Особено при нетрайните продукти, това често води до голям дял на развалените и изхвърлени плодове, зеленчуци и др. Огромна част от енергията, водата и обработваната земя, използвани за производството на храната ни, могат да бъдат спестени на планетата, ако процесът бъде оптимизиран.

Какво можем да направим, за да планираме храната по-добре и да се сдобием с качествени местни продукти без или с минимална опаковка? Според мен отговорът тук е да отделим малко повече време. Като за начало е добре да имаме поне груба идея кои дни от седмицата ще ядем вкъщи и кои навън и какво горе долу ще ни е нужно за дните, в които ще си приготвяме храна. Ясно е, че не винаги е възможно да напазаруваме по най-оптималния начин, обикаляйки няколко различни магазина, но ето и моите идеи за дните, в които е възможно.

  • Фермерските пазари са чудесен вариант за плодовете и зеленчуците, а и не само. Дните и часовите интервали, в които обикновено се провеждат по-централните такива, са следните: Иван Вазов – сряда от 15.00 до 19.00 ч.; Римската стена – събота от 10.00 до 14.00 ч.; Оборище – края на всеки месец до края на лятото от 11 до 19.00 ч.. Женският пазар, макар и не фермерски, мисля, че също е много добра опция. Плодовете и зеленчиците са в пъти по-вкусни и по-евтини от предлаганите по веригите. Носейки собствени торбички, можете да сдобиете с всичко без никаква опаковка.
  • Farmhopping е друга много добра опция да си набавим продукти директно от български ферми, особено, ако предпочитаме продуктите да са био производство. Не съм поръчвала от доста време, защото преди имаше известни ограничения при доставките, което малко ме спъваше, но мисля, че вече са доста по-гъвкави.
  • Сред фирмените български магазини, от които пазаруваме и можеш да вземеш насипно/ в собстен съд, са: за млечни продукти и други храни – Магазин без опаковка; за насипни ядки/ семена – Rois, Zoya; за вино – Garafa – можеш да си донесеш бутилката и дя отнесеш с бяло, червено вино или розе.

Дори и когато пазаруването все пак остане за супермаркета, има доста стъпки, които да го направят по-природосъобразно. Помага, например, изборът на по-лошо изглеждащите плодове и зеленчуци. Не говорим за видимо развалените, а леко наранените или тези с по-неправилна форма, които най-вероятно иначе биха останали неизкупени. Това важи и за пазарите, разбира се. Опаковките могат да бъдат до известна степен избегнати и в супермаркета, като носим собствени торбички и кутии. За продуктите, при които на този етап не може без опаковка, винаги избирам стъкло или алуминий пред пластмасата, тъй като могат да бъдат рециклирани много по-ефективно. При картонените опаковки е хубаво да потърсим знака за устойчив добив – FSC (Forest Stewardship Council). Пластмасата, която все пак достигне до вкъщи, отделяме за рециклиране.

Важно е да имаме предвид и произхода на продуктите и съставките и да избираме локалните и/или сертифицираните пред тези, за които липсва информация. Някои полезни сертификати са RSPO – за устойчиво добито палмово масло, MSC (Marine Stewardship Council) и ASC (Aquaculture Stewardship Council) – за риба и аквакултури от устойчив улов. Знам, че може да се открие таква риба на щандовете в Метро, но ни е доста неудобно, заради далечната локация. Оставям знаците на тези сертификати тук, защото по-лесно се помни визуално.

ПРИГОТВЯНЕ И СЪХРАНЕНИЕ

Изборът ни на категории храни, които приготвяме вкъщи или консумираме навън, също е от съществено значение. Животинските продукти като цяло вървят ръка за ръка с отнемането от зелени територии за обработваеми площи и огромни количества парникови газове и изразходена вода. Намаляването на приема ни на месо и най-вече телешко, агнешко и свинско е ключов фактор за овладяването на климатичната криза, особено предвид нарастващото население. Темата е изключително обширна и не ми се иска да измества фокуса на статията, затова няма да навлизам по-дълбоко. Все пак смятам, че наистина има толкова разнообразни алтернативи за приготвяне на меню без или с малко месо, че при желание седмичният прием може да е балансиран, без да се чувстваме ощетени.

https://www.theguardian.com/environment/2018/oct/10/huge-reduction-in-meat-eating-essential-to-avoid-climate-breakdown

Прясното мляко можем да заместим с растителни алтернативи, като соевото и овесеното се оказват доста по-щадящи за природата от бадемовото и оризовото, например.

https://www.bbc.com/news/science-environment-46654042

И разбира се, освен правилните продукти, е добре да опитаме да изразходим максимално това, което сме заредили в хладилника. Много често, когато остане от приготвената вечеря, запазваме в кутии/ буркани за обяд за следващия ден. Восъчните кърпи също са добър вариант за съхранение на плодове, сандвичи или покриване на купички, като алтернатива на салфетките или найлоновото фолио. От последното не ползвам от години. Замразяването също е доста добра опция. А често нещата опират и до доза креативност – какви комбинации да сътворим с останалите ни продукти. Можете да почерпите малко вдъхновение от тази статия в ‘Trash is for Tossers’ – блог, който много харесвам.

ПОЧИСТВАНЕ

За измиването на съдовете смятам, че най-ефективният вариант е миялната машина на еко програма, като винаги я пускам пълна. Ползваме едни таблетки от DM, които са с еко сертификати от Германия и ЕС, но все пак не мога да кажа, че им се доверявам напълно, защото всяка таблетка е опакована в разградимо фолио, с което би трябвало да се слага в миялната. Аз го махам, защото ми се струва пластмасово, т.е. разграждането му ще се сведе до микропластмаса във водата. За съжаление на опаковката няма информация за това. Когато съдовете са по-малко и е по-удобно да се измият на ръка, използваме компостируема четка със сменяема глава вместо гъба , насипно веро от Station Zero и платнено парцалче за забърсване на повърхностите (най-добре е да е от естествена материя – може да се изреже от стара дреха, която вече не е годна за носене и ето ви и upcycling 🙂 ).

НЕНУЖНАТА ХРАНА И ХРАНИТЕЛНИТЕ ОТПАДЪЦИ

Храна, така или иначе, все пак остава. Важно е, преди да пътуваме, например, да прегледаме хладилника и евентуално да раздадем това, което ще се развали докато ни няма. Аз често оставям това, което знам, че няма да се изяде в някаква опаковка до кофите на улицата. Може би не е перфектен вариант, но си мисля, че шансовете да стигне до човек в нужда го оправдават.

Най-доброто, което можем да направим с финалните хранителни отпадъци е да ги компостираме. За съжаление в момента не мога да споделя опит за това, тъй като в сегашния ни апартманет липсва само компостер. Но нямам търпение да го направя след някой друг месец, когато очакваме да се преместим и да се сдобием и с такъв. За момента мога да ви споделя за приложението за споделено компостиране Share Waste, на което скоро попаднах, благодарение на Zero Waste Sofia. За сега регистрираните компостери в София не са много, но се надявам, че с времето ще се появяват нови и нови. Друго място, където можете да проверите за споделени компостери, а и да получите ценна информация по темата като цяло, е групата Компостирай у дома с Градски експериментариум.

ЯДЕНЕТО НАВЪН

Ще си призная, че не съм от хората, които обичат да прекарват много време в кухнята. От време на време, да, но определено не всеки ден. Затова и често се случва да си вземем храна отвън, но се старая максимално да ползваме собствени кутии/ съдове. Мисля, че една страхотна новина, която съвпада с датата на публикацията, е че днес в София отваря и първият ресторант с нулев отпадък “Благичка – ZERO-WASTE”. Дано поведе крак и в скоро време да има все повече места с подобна визия.

Последвайте ме и във Facebook и Instagram 😉

/2/ Да се погрижим за себе си и природата едновременно

Избрах втората тема от тази поредица да бъдат козметичните продукти и тези за лична хигиена, които използваме ежедневно. При мен поне доста сериозна част от използваната пластмаса, произхождаше именно от тук. Отдавна се стремя да използвам продукти от възможно най-естествени съставки, но едва напоследък имам по-сериозен прогрес с намаляването и на опаковките (най-вече пластмасовите). А наистина има страхотни продукти, които, освен всичко друго, могат да ни спестят и средства. И така, този толкова пролетен месец реших да посветя на грижата за нас самите, но с внимание и към природата.

Грижа за косата

Започвам от миенето на косата, за което мисля, че е напълно възможно опаковките да бъдат изцяло елеминирани, благодарение на твърдия шампоан и балсам. Аз се снабдявам с моите от Lush и съвсем честно казано повече не бих се върнала към предишните, които съм ползвала. Шампоанът, който аз много харесвам, е ‘Honey I Washed my Hair’ и е достатъчно да минеш върху косата си 4 – 5 пъти, за да образува предостатъчно пяна. Изкарва по минимум 4 месеца при миене на средно дълга коса 2 до 3 пъти в седмицата. С балсамите все още изпробвам и за сега Jungle ми се струва доста добра опция. Продават се без каквато и да е опаковка. Ако като мен не разполагате с подходящи кутийки, можете да си купите алуминиевите им еднократно. Шампоанът и балсамът излизат общо 37.50 лв, но както казах, стигат за наистина дълъг период. Смятам, че едно блокче се равнява на поне 2 шишета стандартен шампоан или балсам, т.е. на годишна база струват не повече от едни средно хубави такива. Съдържат основно естествени съставки, като останалите са отбелязани като “безопасна синтетика”, за което за момента съм избрала да им се доверя, макар че по принцип съм доста скептична към съставката “парфюм”, която би могла да крие доста неща. Лесни са и за пренасяне, когато сме на път, особено в самолета. Попадала съм на твърд шампоан и на други места, но по-често са все пак в някаква опаковка. Така или иначе, опции има.

Има едни продукт, на който все още не съм намерила заместител. Много отдавна ползвам балсам без отмиване, който едновременно хидратира и фиксира къдриците. Купувам си го 2 пъти годишно, но е в изцяло пластмасова опаковка.

Грижа за тялото

За тялото също използвам твърд сапун вместо душ гел. Причините са същите – търся такива с възможно най-натурални съставки и с възможно най-малко опаковка. Купувам си от Zoya или някой фермерски пазар, като обикновено избирам нещо до към 5 – 6 лв. За лосион използвам естествени масла, в случая от кокос, какао и карите, също от Zoya. Имат цяла серия в стъклени бурканчета, които после могат да се използват за друго или да се рециклират. 150 гр. от него струват 15.75 лв. Все още не съм изразходила сегашното, затова не мога да преценя за колко точно време ще ми стигне. Използвам и самобръсначка, но със сменяеми ножчета. Попадала съм и на изцяло метални онлайн, които мисля, че са още по-добър вариант, но засега разполагам с този.

Проблемният продукт в тази категория за мен дълго време беше дезодорантът. Много варианти изпробвах преди да се спра на този – с естествени съставки и в рециклируема алуминиева кутийка. Мисля, че когато си свикнал с конвенционален дезодорант е доста трудно да преминеш на такъв. И на мен ми отне време, но тялото ми привикна и вече го ползвам втора година и съм доста доволна.

Грижа за лицето и ръцете

Кремовете за лице и ръце, които използвам, са предимно в стъклени и алуминиеви опаковки, с изключение на помпичките, които са пластмасови. За разлика от пластмасата и хартията, които могат да се рециклират веднъж до няколко пъти, стъклото и алуминият могат да бъдат рециклирани многократно, или на практика безкрайно, без това да променя качеството им. Много харесвам кремовете на Handmaids, по които всъщност Иво ме запали, след като ми подари един комплект преди време. Макар и стъклени, са също много лесни за пренасяне и ги нося навсякъде, където пътуваме. Ако искате да сте още една крачка напред, можете да забъркате козметиката си и сами, според съответните нужди. В Zoya можеш да донесеш шишенцето си и да вземеш насипно различни масла. Не съм голям специалист, затова за момента се доверявам на марки като тези, които внимават със съставките и опаковките. За почистване ползвам отново твърд сапун. Lush имат и специални варианти за лице.

Темата с грима е доста обширна, а и да си призная последните години не използвам гримове особено често, освен няколко неща, които също се стремя да купувам от марки с подобна визия. Като цяло, гледам първо да изразходя до край това, с което разполагам и тогава търся по-добра алтернатива, с която да го заместя. Засега оставям тази тема настрана, но може да се върнем на нея на по-късен етап или пък поетапно да споделя нови открития.

Устната хигиена

Бамбукови четки се предлагат вече от доста марки, но най-икономичният вариант, който съм намерила до сега, е този на Zoya. Мисля, че струваше около 5 лв. Ето и продукт, който съм пробвала да забъркам сама – паста за зъби. Най-изчистените откъм съставки варианти и с по-екологична опаковка намирам за доста скъпи. А и след като на много места попадах на препоръки за домашна паста, ми се стори достатъчно лесно и реших да пробвам. Рецептата е 2 лъжици кокосово масло, 1 лъжица сода бикарбонат, 10 – 15 капки етерични масла по избор. Все още експериментирам с последните, но вярвам, че ще нацеля моето. Домашната паста силно наподобява по-екологичните варианти на вкус и усещане и доста се различава от стандартните. Но мисля, че е до време и човек свиква. Не знам дали ще успея да убедя останалите вкъщи в това, но времето ще покаже. 🙂 The Humble Co. освен бамбукови четки и по-приемлив вариант на паста за зъби за малки и големи, имат и конец от царевица и восък в картонена опаковка, който излиза сравнително изгодно на фона на другите не-пластмасови такива – под 8 лв. за 50 м.

И още нещо…

Пластмасовите клечки за уши така или иначе предстои да се забранят и от известно време има достатъчно опции за картонени или бамбукови. (Между другото, съм попадала и на многократен вариант с тампонче, което се измива, но не съм изпробвала.) А продуктът, който наистина недоумявам защо все още съществува в нерециклирана форма, е тоалетната хартия. Намирам за абсурдна идеята да се отреже дърво с тази цел. Мисля, че в повечето супермаркети има наличен поне един вариант на рециклирана хартия. Макар и в найлонова опаковка. В Billa поне със сигурност има. И с това мисля да приключа тази публикация, за да бъде все пак прочетена поне от някой. Остана една подтема, която обаче също намирам за достатъчно обширна, а от друга страна ми е и малко далечна точно в момента. Затова, слагам точката, а пропуснатото сега – остава за друг път. 🙂

Последвайте ме и във Facebook и Instagram 😉

/1/ Да се разделим с основните източници на еднократна пластмаса в ежедневието

Днес за поредна година се отбелязва “Часът на Земята”. 12 години след началото на тази глобална инициатива, обаче, проблемите, пред които сме изправени, продължават да са все така актуални. И все пак, едно е сигурно. Много повече хора вече са наясно с тези проблеми, с решенията и предизвикателствата. Много повече хора вече са мотивирани да предприемат конкретни действия, за да обърнат посоката. А аз ви каня да се присъедините към мен по пътя към промяната – стъпка по стъпка. Колкото повече ставаме, толкова по-голям е и ефектът от действията ни. И така, докато се справим. Всеки следващ месец ще публикувам за моя опит в определена сфера от ежедневието и как най-лесно и икономично можем да преминем към по-екологични алтернативи.

Това, с което искам да започна тази поредица от стъпки към едно по-устойчиво ежедневие, е според мен нещо ключово за успешния процес. А именно, искам да наблегна, че това всъщност е процес, а не нещо, което се случва мигновено. Наистина е важно да си даваме сметка и да следваме малките стъпки, вместо да се обезкуражаваме и да губим мотивация. На мен, например, ми отне немалко време докато свикна нужните ми многократни атрибути да са винаги (или поне в повечето случаи) под ръка. Освен това, вече сме инвестирали в определени покупки и най-непрактичното решение би било просто да се отървем от тях. Точно затова и реших да отделям по месец на определена тема и да следвам конкретна последователност.

Другото, което трябва да си напомним, е, че никой от нас не е перфектен. Аз поне далеч не съм. И не това е целта. Разбира се, че се случва да забравя, счупя, изгубя шише или чаша. Това, обаче, не променя факта, че като тегля чертата, съм спестила едно огромно количество боклук на сметищата. Така или иначе, целта е да нагласим нещата в ежедневието си така, че то да бъде все по-природосъобразно. Пропуски винаги ще има. Но нека се фокусираме върху прогреса, а не върху това, с което за момента не се справяме. Наскоро попаднах на нещо, което ще цитирам:

“The only true way to be zero-waste is to be dead“

– от Facebook профила на The Zero Waste Chef

И така, важни са малките стъпки и прогресът. А след това напомняне, ето и моята първа крачка към живот с по-малко боклук. А именно, да се отърва от основните източници на еднократна пластмаса в деня ми.

Еднократните найлонови (но и не само) торбички

Тази част е наистина лесна. Сигурна съм, че вкъщи ви се намират поне една-две рекламни платнени торбички. Плетените пък са особено удобни за плодове/ зеленчуци, но и не само. Номерът с торбичките е винаги да са под ръка. Тъй като са леки и не заемат място, аз просто се стремя винаги да нося поне една в чантата си. Еднакво добре служат, когато купуваме дрехи, книги, подаръци. Не се ограничавайте само до пазара или супермаркета.;)

С този комплект мрежести торбички (2 бр. – стандартен размер и по-малка) може да се сдобиете от Икеа за 10 лв.

Еднократните бутилки за вода

Ако все още не сте се отказали от бутилираната вода, ще ви дам още една сериозна причина да го направите. Наскоро имаше изследване за количествата микропластмаса в бутилираната вода. Цялата статия може да прочетете тук. А накратко, в бутилираната вода са открити грубо двойно повече частици микропластмаса на литър, спрямо предишно сходно изследване с чешмяна вода. Самият факт, че реално не можем да избягаме от това да пием пластмаса всеки ден, е доста тревожен, а единственият начин за справяне с проблема, е да ограничим пластмасата в природата. Ето защо ние отдавна ползваме филтрираща кана и шишета. (Когато се преместим, което планираме в близкото бъдеще, обмисляме да минем на домашна система за филтрация на чешмяната вода. Тогава ще мога да споделя повече за това.) На този етап опциите ни за шише са следните: 1) Стъклено, което пълним от каната, защото няма филтър. Може да се намери и за под 10 лв. (Update – счупихме го. Май стомамено си остава най-дорбата опция.); 2) Пластмасово с филтър от активен въглен. Минусът му е, че все пак е от пластмаса (рециклирана), но пък е нечупливо и удобно за деца. Ние ползваме това на Bobble. Струва около 25 лв, а филтърът е препоръчително да се сменя на около 2 месеца и струва 15 лв.; 3) Имам и едно силиконово шише подарък, за което бях писала в друг пост. Не филтрира, но е доста компактно и удобно за разнасяне, пътуване, спорт. И за да не се притеснявате, че няма откъде да презаредите бутилката, ето и карта с Чешмите в България по инициатива на Zero Waste Sofia.

Пластмасовите чаши и сламки

Всички си имаме чаши, в които взeмаме всякакви други напитки през деня. Опциите са наистина много, но като цяло стоманените отново са за предпочитане. Както се оказа от скорошни изследвания, бамбуковите също отделят химикали и не са добра опция. За да са винаги с мен, шишето и чашата също седят в чантата. Да, нужна е сравнително голяма чанта, или пък някоя от торбичките може да изпълнява тази функция. Сламки просто не ползваме – намирам ги за излишни. За съжаление, често някоя се прокрадва, въпреки изричната молба напитката да е без сламка. А и може би е удобно за съвсем малки дечица, но затова вече има всякакви многократни варианти – бамбукови, стоманени и т.н., като обикновено вървят с четчица за почистване. Последно по темата с чашките искам само да добавя, че картонените еднократни чаши съвсем не са само картонени, а имат пластмасово фолио, което ги прави едновременно трудни (до невъзможни) за рециклиране и неполезни за нас.

За феновете на Star Wars, тъмблърът на Иво е от Elephant.

Еднократните кутии за храна

За мен лично многократните съдове са по-трудни, защото заемат най-много място. Затова нося такива, когато знам, че ще взeмам храна за вкъщи или когато пътуваме и знам, че ще са от полза. По-скоро рядко ми се случва да ползвам кутия от заведението, но когато се случи, после задължително я рециклирам. Ако знам, че някъде ползват стиропорени съдове, това директно ме отказва да купя от там. Освен, че трудно се рециклират, са и много вредни. Особено, когато вземаме топла храна или напитки, е най-добре изобщо да не са в пластмасов съд (най-вече стиропорен). Когато планирам да си купя супа за вкъщи, например, си взимам бурканче. В Хлебар и Farmer’s не веднъж са ми сипвали така. Наскоро попаднах и на тази карта, където пък са отбелязани заведенията, които насърчават използването на собствен съд.

Еднократните опаковки от всякакъв тип

Стремя се да избягвам пакетираните храни, което разбира се далеч не е възможно на 100% (дори бих казала и на доста по-малко). Идеята е, че много повече предпочитам да си купя курабия от някоя пекарна, отколкото пакетирана вафла, да речем. Освен, че нямат опаковка, обикновено са много по-пресни и качествени като съставки. Като цяло, правилото с опаковките важи и за всички други продукти и за мен е важен фактор при наличието на алтернативи.

Повечето от вас сигурно знаят, че Европейският съюз гласува забраната на някои еднократни пластмасови изделия, влизаща в сила 2021 г., като предстоят и допълнителни ограничения в тази посока. Въпреки че подкрепям това решение, не смятам, че алтернативните еднократни заместители и рециклирането могат да решат проблема в дългосрочен план. Промяната в нашите навици обаче може. Предприемайки тези прости стъпки, ще спестите по близо 500 бр. от всички тези еднократни продукти в следващата година. Знам, че много от вас вече са го направили. На останалите пожелавам успех и да знаете, че си заслужава.:)

Последвайте ме и във Facebook и Instagram 😉

Залесяване на Плана

“Проект 1 милион засадени дървета от доброволци” е страхотна инициатива, в която можете да се включите в различни дни от годината и на различни локации. За да се информирате за предстоящите залесявания, можете да последвате страничката им във Facebook.

Ние си избрахме един слънчев ноемврийски ден и макар и с малко закъснение, се озовахме до село Плана, където вече се бяха събрали доста хора. Носехме лопати и вода, според описанието на събитието, но на място имаше и от двете.

Оказа се, че залесяването е един по-сложен процес от това, което си представяхме. Първо, поляната трябваше да бъде добре почистена от по-едри бурени и пръчки и след това, на маркирани от координаторите точки, се издълбаваха дупки с определен радиус и дълбочина. (Наличието на кирка определено улеснява втората задача.) Самото засаждане на фиданките изискваше най-много внимание, за да се хванат добре. Раздаваха се на място, непосредствено преди засаждането им за да не изсъхнат, а доброволци правеха инструктаж и помагаха на всеки, несправил се от първия път, като нас.

Децата също си носеха лопатки и макар че трябваше да внимаваме двойно повече да не стъпчат някоя фиданка, се забавляваха много, прекарвайки деня сред природата и чувствайки, че допринасят в работата. На всяко засадено дръвче беше дадено име, за да порасне здраво и голямо. 🙂 Ади кръсти своите Дъбчо и Дъбан…

Тръгнахме си супер доволни от мисълта, че когато хлапетата пораснат, на същата тази поляна ще е пораснала и дъбова гора. Мисля, че със сигурност ще повторим.

Възнаградихме се с късен и дълъг обяд в Бистро ‘Бистрица’, където децата изсмукаха и последните капки енергия, които ни бяха останали. Тяхната, разбира се, е неизчерпаема.

Последвайте ме и във Facebook и Instagram 😉