/1/ Да се разделим с основните източници на еднократна пластмаса в ежедневието

Днес за поредна година се отбелязва “Часът на Земята”. 12 години след началото на тази глобална инициатива, обаче, проблемите, пред които сме изправени, продължават да са все така актуални. И все пак, едно е сигурно. Много повече хора вече са наясно с тези проблеми, с решенията и предизвикателствата. Много повече хора вече са мотивирани да предприемат конкретни действия, за да обърнат посоката. А аз ви каня да се присъедините към мен по пътя към промяната – стъпка по стъпка. Колкото повече ставаме, толкова по-голям е и ефектът от действията ни. И така, докато се справим. Всеки следващ месец ще публикувам за моя опит в определена сфера от ежедневието и как най-лесно и икономично можем да преминем към по-екологични алтернативи.

Това, с което искам да започна тази поредица от стъпки към едно по-устойчиво ежедневие, е според мен нещо ключово за успешния процес. А именно, искам да наблегна, че това всъщност е процес, а не нещо, което се случва мигновено. Наистина е важно да си даваме сметка и да следваме малките стъпки, вместо да се обезкуражаваме и да губим мотивация. На мен, например, ми отне немалко време докато свикна нужните ми многократни атрибути да са винаги (или поне в повечето случаи) под ръка. Освен това, вече сме инвестирали в определени покупки и най-непрактичното решение би било просто да се отървем от тях. Точно затова и реших да отделям по месец на определена тема и да следвам конкретна последователност.

Другото, което трябва да си напомним, е, че никой от нас не е перфектен. Аз поне далеч не съм. И не това е целта. Разбира се, че се случва да забравя, счупя, изгубя шише или чаша. Това, обаче, не променя факта, че като тегля чертата, съм спестила едно огромно количество боклук на сметищата. Така или иначе, целта е да нагласим нещата в ежедневието си така, че то да бъде все по-природосъобразно. Пропуски винаги ще има. Но нека се фокусираме върху прогреса, а не върху това, с което за момента не се справяме. Наскоро попаднах на нещо, което ще цитирам:

“The only true way to be zero-waste is to be dead“

– от Facebook профила на The Zero Waste Chef

И така, важни са малките стъпки и прогресът. А след това напомняне, ето и моята първа крачка към живот с по-малко боклук. А именно, да се отърва от основните източници на еднократна пластмаса в деня ми.

Еднократните найлонови (но и не само) торбички

Тази част е наистина лесна. Сигурна съм, че вкъщи ви се намират поне една-две рекламни платнени торбички. Плетените пък са особено удобни за плодове/ зеленчуци, но и не само. Номерът с торбичките е винаги да са под ръка. Тъй като са леки и не заемат място, аз просто се стремя винаги да нося поне една в чантата си. Еднакво добре служат, когато купуваме дрехи, книги, подаръци. Не се ограничавайте само до пазара или супермаркета.;)

С този комплект мрежести торбички (2 бр. – стандартен размер и по-малка) може да се сдобиете от Икеа за 10 лв.

Еднократните бутилки за вода

Ако все още не сте се отказали от бутилираната вода, ще ви дам още една сериозна причина да го направите. Наскоро имаше изследване за количествата микропластмаса в бутилираната вода. Цялата статия може да прочетете тук. А накратко, в бутилираната вода са открити грубо двойно повече частици микропластмаса на литър, спрямо предишно сходно изследване с чешмяна вода. Самият факт, че реално не можем да избягаме от това да пием пластмаса всеки ден, е доста тревожен, а единственият начин за справяне с проблема, е да ограничим пластмасата в природата. Ето защо ние отдавна ползваме филтрираща кана и шишета. (Когато се преместим, което планираме в близкото бъдеще, обмисляме да минем на домашна система за филтрация на чешмяната вода. Тогава ще мога да споделя повече за това.) На този етап опциите ни за шише са следните: 1) Стъклено, което пълним от каната, защото няма филтър. Може да се намери и за под 10 лв. (Update – счупихме го. Май стомамено си остава най-дорбата опция.); 2) Пластмасово с филтър от активен въглен. Минусът му е, че все пак е от пластмаса (рециклирана), но пък е нечупливо и удобно за деца. Ние ползваме това на Bobble. Струва около 25 лв, а филтърът е препоръчително да се сменя на около 2 месеца и струва 15 лв.; 3) Имам и едно силиконово шише подарък, за което бях писала в друг пост. Не филтрира, но е доста компактно и удобно за разнасяне, пътуване, спорт. И за да не се притеснявате, че няма откъде да презаредите бутилката, ето и карта с Чешмите в България по инициатива на Zero Waste Sofia.

Пластмасовите чаши и сламки

Всички си имаме чаши, в които взeмаме всякакви други напитки през деня. Опциите са наистина много, но като цяло стоманените отново са за предпочитане. Както се оказа от скорошни изследвания, бамбуковите също отделят химикали и не са добра опция. За да са винаги с мен, шишето и чашата също седят в чантата. Да, нужна е сравнително голяма чанта, или пък някоя от торбичките може да изпълнява тази функция. Сламки просто не ползваме – намирам ги за излишни. За съжаление, често някоя се прокрадва, въпреки изричната молба напитката да е без сламка. А и може би е удобно за съвсем малки дечица, но затова вече има всякакви многократни варианти – бамбукови, стоманени и т.н., като обикновено вървят с четчица за почистване. Последно по темата с чашките искам само да добавя, че картонените еднократни чаши съвсем не са само картонени, а имат пластмасово фолио, което ги прави едновременно трудни (до невъзможни) за рециклиране и неполезни за нас.

За феновете на Star Wars, тъмблърът на Иво е от Elephant.

Еднократните кутии за храна

За мен лично многократните съдове са по-трудни, защото заемат най-много място. Затова нося такива, когато знам, че ще взeмам храна за вкъщи или когато пътуваме и знам, че ще са от полза. По-скоро рядко ми се случва да ползвам кутия от заведението, но когато се случи, после задължително я рециклирам. Ако знам, че някъде ползват стиропорени съдове, това директно ме отказва да купя от там. Освен, че трудно се рециклират, са и много вредни. Особено, когато вземаме топла храна или напитки, е най-добре изобщо да не са в пластмасов съд (най-вече стиропорен). Когато планирам да си купя супа за вкъщи, например, си взимам бурканче. В Хлебар и Farmer’s не веднъж са ми сипвали така. Наскоро попаднах и на тази карта, където пък са отбелязани заведенията, които насърчават използването на собствен съд.

Еднократните опаковки от всякакъв тип

Стремя се да избягвам пакетираните храни, което разбира се далеч не е възможно на 100% (дори бих казала и на доста по-малко). Идеята е, че много повече предпочитам да си купя курабия от някоя пекарна, отколкото пакетирана вафла, да речем. Освен, че нямат опаковка, обикновено са много по-пресни и качествени като съставки. Като цяло, правилото с опаковките важи и за всички други продукти и за мен е важен фактор при наличието на алтернативи.

Повечето от вас сигурно знаят, че Европейският съюз гласува забраната на някои еднократни пластмасови изделия, влизаща в сила 2021 г., като предстоят и допълнителни ограничения в тази посока. Въпреки че подкрепям това решение, не смятам, че алтернативните еднократни заместители и рециклирането могат да решат проблема в дългосрочен план. Промяната в нашите навици обаче може. Предприемайки тези прости стъпки, ще спестите по близо 500 бр. от всички тези еднократни продукти в следващата година. Знам, че много от вас вече са го направили. На останалите пожелавам успех и да знаете, че си заслужава.:)

Последвайте ме и във Facebook и Instagram 😉

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s